Пещерата Дяволското гърло е една от най-красивите забележителности до Девин и един от феномените на Триградското ждрело в Родопите.
Тя е формирана в следствие на пропадането на земни пластове като отворената за посетители част се състои от изкуствено прокопан тунел от около 150 м и зала с внушителни размери, в която има и подземен водопад.
Дяволското гърло се нарежа на първо място сред българските пещери с най-голямата зала в България, след входната зала на Деветашката пещера, достатъчна да побере катедралата „Александър Невски”. Подземният водопад е най-високият на Балканите с внушителните си 42 м. В съчетание с пропадането на земни пластове, той е в основата на образуването на огромната зала в пещерата, наречена Бучащата зала.
От нея водите на подземната река ускоряват силата си и се губят преминавайки през над 270 м подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 вертикални, за да достигнат до сифон (много дълбоко езеро). Широчината на галериите е от 2 до 10 м, а височината им над 4 м, като на много места таванът не се вижда. На места в подземните галерии се виждат заклещени в скалите дървени трупи, които приличат на кибритени клечки.
Сифонът на пещерата е с дължина около 150 м и има един единствен опит той да бъде изследван (през 1970 г.) Тогава се прави голяма експедиция с най-добрата техника. Тогава двама леководолази се гмуркат за проучването на сифона и никога повече не излизат. От тогава не са правени опити за преминаването на сифона, както и на другите подземни галерии в пещерата.
След сифона водите на реката минават през 60-метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена Дирника на дявола. Тук пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река.
Дяволското гърло е една от най-предизвикателните пещери около Девин, защото за да се излезе от нея ще трябва да се изкачат 301 стъпала, минаващи непосредствено до водопада.
Наименованието на Дяволското гърло идва от изхода на пещерата, който е във формата на дяволско гърло, както и от многобройните легенди за нея. Те датират още от времето на траките, когато хората са смятали, че тя е входът към другия свят, светът на безсмъртието. Векове наред хората са принасяли в жертви най-красивите жени, за да умилостивят боговете. Разказва се, че нищо влязло във водните лабиринти на пещерата не излиза. И до днес се правят опити с хвърлянето на различни предмети, цели дървета и трупи, но на изхода така и нищо не излиза. Правени са опити и с оцветители, които се появяват на повърхността повече от час и половина след като са били пуснати, което е доказателство за изключително дългите подземни лабиринти на пещерата.
Една от легендите за Дяволското гърло е свързана и с митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес се съгласил, но поставил условие – Орфей да не се обръща назад, за да я види докато не излязат от подземното царство. Орфей не успял да издържи и по пътя към изхода се обърнал. Така той загубил завинаги Евридика. От тук идва и шеговитото наименование на пещерата от местните – пещерата на разводите.
От траките също е останала легендата, че тук са хвърляли вождовете, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, но хората още със страхопочитание вярвали, че Дяволското гърло е входът към другия свят-пътят към безсмъртието.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
