Един ден сред нереалните пейзажи на Исландия - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Един ден сред нереалните пейзажи на Исландия

Ако се случи да сте в Исландия през лятото, не пропускайте възможността да минете по един от високопланинските пътища, пресичащи необитаемата вътрешност на острова.

Ако се случи, все още да не сте посетили Тингветлир (Þingvellir), не пропускайте да изберете пътя през Калдидалур (Kaldidalur) - в превод „студената долина“. Тя наистина представлява точно това – една изолирана, сурова и вледеняваща местност, заобиколена от масивни планински вериги.

Част е от  платата на Исландия, които са се разпрострели в центъра на острова и се състоят от вулканични пустини и глетчери (ледник във висока планина). Надморската им височина е около 400-500 метра, но лошите климатични условия ги правят достъпни само в периода от началото на юни до края на август и само с участието на високопроходим автомобил.

45984

Единствено Калдидалрсвегур (Kaldidalsvegur), по който минаваме, прави малко изключение, защото е най-късият от високопланинските пътища и през него не текат реки без наличен мост, по който да бъдат пресечени.

45986

Въпреки това, добрата подготовка и осведомеността за времето и състоянието на пътищата е задължителната преди да поемете по някой от тях – информацията се намира на сайта на пътна администрация Вегагердин (Vegagerðin). Ние обаче имаме късмет с времето. Тръгваме от Рейкхолт (Reykholt), за да навлезем в мистичната земя от северозапад.

45983

Преминаването е колкото плавно, толкова и рязко, защото гледките по пътя сякаш се преливат, но след около 50-60 километра пейзажът е напълно чужд. Чужд не само защото не съм го виждала преди, а защото изобщо не го чувствам като място от нашата планета. Неслучайно филми като Интерстелар и последният епизод на Междузвездни войни се снимат в Исландия, но е съвсем различно, когато сам се озовеш в този така различен мизансцен.

45987

Струва ми се, че никога не съм познавала цветовете наистина, че такава необичайна и наситена палитра на синьото, сивото, бялото, жълтото и кафявото може да има само при някой холандски майстор. Но никой друг освен природата не би ги подредил толкова небрежно и съвършено. В този момент вече знам, че най-голямото разочарование ще се случи пред екрана на компютъра, когато отворя снимките от камерата. Затова отварям очи още по-широко и оставям на картините да влезнат през слъзните ми канали, да се разлеят по клепачите и минавайки през вените на слепоочията да се влеят в кръвообращението ми.

45982

С тях неизбежно влиза и голямо количество хлад, спускащ се от глетчера-вулкан от източната страна на пътя. От другата страна, някак по-деликатно и в страни, се издига самотна планина, от чието подножие се е измъкнала ивица мръсно-бял сняг, стигаща до пътя. Слизам до ръба и едва стъпвам върху снега, за да не разваля безупречните вълни на повърхността. Мястото, на което сме спрели, е най-високата точка на пътя и с това предлага най-добрата гледка към гореспоменатите природни красоти. Ще го познаете по купчината от камъни beinakerlingin (bein = кост, kerling = старица), към която всеки пътуващ добавя по едно камъче за късмет, а такива наоколо определено не липсват. Въздухът в долината се изпълва със скреж и е време отново да потегляме по фантастичния път 550 (Route 550).

45990

Пътуването продължава в посока юг към националния парк Тингветлир (Þingvellir Þjóðgarður). Километрите до там не са много, а пейзажът отново плавно започва да се променя – сивото и кафявото отстъпват място на жълтото и зеленото. За втори път ми се случва да дойда тук, но сега, в разгара на исландското лято, мястото изглежда доста различно откъм растителност и цветове.

45991

Разбира се, за трите години между посещенията ми, и туристите са се утроили, но паркът е достатъчно голям и достатъчно красив за всички ни. Разходката започва от източната част на парка по пътеката, водеща до разлома Флосагяу (Flosagjá), чиито кристални води са с дълбочина до 25 метра. Това е само един от множеството каньони, образували се от отдръпването на евразийската и северно-американската тектонски плочи, върху които се простира паркът. 


Най-известният и най-големият от тях е Силфра (Silfra), в който има възможност за гмуркане. Водата във всички тези разломи е една от най-чистите на света, но нито този факт, нито забранителните табели могат да попречат на туристите да хвърлят монети (тук виновно свеждам глава и признавам, че първия път и аз бях сред тях, но много вода изтече оттогава).

45993

Малко по-нататък и от ляво на пътеката се издига заобленият хълм с църквата  Тингватлакиркя (Þingvallakirkja) – построена е през 1859 година, но на това място е имало църква още от 11-и век. Тя и скупчените до нея къщички са единствените постройки в тази част на парка, която е под защитата на ЮНЕСКО. Съставената от пет долепени един до друг кукленски домове, фермата е построена през 1930 година и служи като офис на надзирателя на парка и като лятна резиденция на исландския министър-председател. За съжаление и този път църквата е затворена, а на прозорците висят плътни пердета, закриващи изцяло интериора.

45989

Въпреки че денят започна с дъжд и мъгла, облаците тук са се разсеяли и слънцето мързеливо праща лъчите си към земята в късния следобед. Поемаме по широката пътека към малкото езеро с печална слава Дрекингахилур (Drekkingahylur) – смърт чрез удавяне за вещици и жени, извършили други престъпления. Минаваме по моста и тръгваме към хълмa, обозначен с исландския флаг заради изключителното си историческо значение. Предполага се, че тук се е намирала „скалата на закона“, която е служила като трибуна по време на исландския парламент, съществуващ от 930 година. 

45992

Пътят ни продължава в посока запад, където отдръпването на плочите е най-видимо. Изкачването нагоре е лесно, а там се намира центърът за посетители, който предлага безплатна мултимедийната презентация на Тингвелир. Точно срещу него има панорамна площадка, от която се разкрива цялата красота на зелената долина, тъмните и светли скали от лава и разлялото се на юг дълбоко езеро. Гледка, която ме кара да спра да мигам за по-дълго от нормалното. Спокойствието тук е синьо на цвят.

Текстът и снимките са дело на Деница Стоянова - автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com. Посетете го, за да откриете още вълшебни дестинации!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин