Една мечта по-малко – с колело на море - Лято и море - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Една мечта по-малко – с колело на море
Автор: Анастасия Червенякова

Чувал си от хората, които тръгват до морето с колело, че най-страшно е, като вече не можеш да си седнеш на седалката от болка, че през нощите комарите и евентуалният дъжд те мъчат, че топлината през деня е непоносима и всъщност можеш да караш само рано сутрин и вечер. Когато някой разбере, че си направил това пътуване, основните въпроси са: За колко дни сте го взели? Откъде минахте? Не ви ли блъсна нещо? Не ви ли е страх от колите?...

Никой, който не го e изпитал, не ни попита: Какво е усещането накрая?

Не можеш да обясниш чувството за непобедимост, което те поглъща след втория ден, когато взимаш Големият баир рано сутринта и после имаш 12 километра спускане.

Всеки обед и вечер, сядайки в местната кръчма, няма по-щастливи и доволни хора, всеки таратор е специалитет, а мастиката е Божие творение. Насладата е още по-голяма, когато сервитьорката те познае от миналата година и разбираш, че си бил един от най-забележимите и запомнящи се клиенти и вероятно следващата година пак ще се видите.

След сладките приказки в кръчмата вече мислиш за близкото незнайно бъдеще, когато трябва да търсиш къде да се спи и да се опъва палатка. Гледаш незабележимо за сервитьора да си скриеш четката и пастата за зъби в ръкава, за да успееш да си измиеш зъбите, все пак трима души делите една палатка. И един съвет – ако някой от компанията е обядвал боб, сътвори 100 причини да спите в различни палатки.

Коремът ти е толкова стегнат, че никоя от любимите ти манджи не може да те съблазни, а тялото ти крещи: „Искам само вода“. Много е важно да си създадеш ритуали, които ще направят пътуването ти наслада, а не мъчение. Първото нещо, коeто работи, е „хапче за баир. Видиш ли нанагорнище, първо му се заканваш, после взимаш вълшебното хапче и сам си вярваш, че не си скапан до безумие и можеш да го пребориш. Можеш естествено, това че сте група, ти дава крила. Първият не се предава, защото води петима души след себе си, а ти като виждаш как друго човешко същество продължава да върти, като че ли се качва сега на колелото, те досрамява и си въртиш и ти.

Идва втората сутрин – да се събудиш и да приведеш тялото си във вертикална позиция е трудно постижима цел. Отваряш очи и виждаш, че миналата нощ сте избрали за място за спане прекрасна градинка в близост до голямо и бъкащо от насекоми блато. Багажът е събран за минутки и хващаш пътя с нова мисия: „Намери си място за миене на зъби“. След две села път бленуваната чешма е пред теб, а няколко добронамерени работници ти развалят кефа, като те предупреждават, че чешмата е от сонда и няма да ви навреди, само ако я използвате да си наплискате очите. След още две села раят е открит – голяма студена чешма на центъра на селото. Адонин носи сладоледи за всички, пие се сутрешното кафе, подкрепено с бисквитите на останалите, дояждат се буркани със сладко от смокини, тахан, мед и ядки. Всеки хапва с охота - хем инвестираш в сили за последния ден, хем дисагите постепенно олекват.

Системата с дисагите се променя и развива, шалтето се слага по дължина на багажника, за по добра аеродинамика. Избира се пътят с баири и хубави гледки пред алтернативата – равен и скучен.

Пътят до град Средец ни убива, повече баири, отколкото спускане, жегата ни изцежда силите, групата се разделя на маниячета и айлячета. Първите карат като машини и се зареждат от това колко бързи могат да са, вторите си разказват вицове и пробват водите от всички чешмички по пътя. По обяд стигаме града, за който вече се носят легенди за лошият паваж. Точно когато си най-уморен и съсипан, трябва да караш много бавно по разбитите павета, които нямат край. Вятърът си отива, заедно със скоростта и в съзнанието ти се появява картинката откъде идва приказката „Върти се на шиш“. Мечтаната кръчма е пред теб, дълго време се изкарва под чешмата в опит за справяне със слънчасването. Важен приятелски съвет - не тръгвай на път през лятото без кърпа, колкото и нелепо да изглеждаш, това в последствие няма никакво значение нито за другите, нито за теб.

Приготовлението за пътуването е една от най-сладките и идилични части на цялото пътешествие. Седмица по-рано сърцето ти бие по-силно, правят се планове какъв багаж да се носи, купуват се багажници, заемат се дисаги, запасяват се високоенергийни храни. Нощта преди началото напълно безполезно се избягват всякакви срещи и купони, така или иначе да се заспи навреме е мираж. Емоцията не може да се притъпи, нито да се скрие. Чувството когато си товариш багажа на буса и близките ти те изпращат, е сравнимо единствено със заминаването на момчетата в казармата. Гаджетата са приготвили енергийни салами за всички, личи си, че са правени с много любов. Всички ти се радват, прегръщат и желаят безаварийно каране.

Група сме – няма страх от колите, или че ще останем без вода и храна, или от това че няма да си намерим сухо и тихо местенце, на което да поспим малко. Група сме – всеки помага за нещо, един има GPS, друг е основният снабдител на болкоуспокояващи мехлеми и слънцезащитни тестери; трети носи всички джаджи, които са ни нужни, ако колелото се предаде технически. Имаме си нужда и от лидер, а още повече от скрит лидер, трябва ни и една черна овца, която все да е виновна и да сплотява колектива. Черната овца трябва да е достатъчно умна, че да не се засяга и да приема ролята си с радост. Трябва и поне един новак в групата, който да закриляш и на когото да помагаш, с носталгия да си спомниш какво е било първия път, когато си направил пътешествието на лятото.

Суетата отдавна е изчезнала, никой не мисли за снимки, нито е помъкнал тежки професионални апарати, по-важно е да имаш достатъчно батерия в mp3-йката. Минавайки покрай селата в късен следобед, това което предизвиква усмивка и детска радост, е да си купим торба с боровинки, да се преборим с местните дечица за място на беседката на центъра и да ядеме с шепи, докато не ни посинеят зъбите и не станем нелепа гледка. Всяка чешма на пътя може безапелационно да се състезава по важност в сърцата ни с най-лъскавия 5-звезден басейн, а 4-метровото водопадче, на което се натъкваме на обяд, е по-красиво и бленувано дори от Ниагара.

Още ли се чудиш с какво да се предизвикаш другото лято?

*

Текстът е изпратен от Анастасия Червенякова за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие истории на път с други (не)обикновени пътешественици!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Лято и море
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин