Никога не смесвай водката с магия!
Бестселъровата авторка Рейчъл Хокинс, позната на youngadult публиката у нас с фентъзи поредицата „Хекс Хол“, се завръща с размах на българския пазар под псевдонима Ерин Стърлинг и повежда читателите на закачливо пътешествие с щипка магьоснически хаос.
Остроумен, нестандартен и секси, „Бившият ми и други проклятия“е горещ романс за вторите шансове, семейството и любовта, в който бълбукат страст, хумор, забавни обрати и малко вълшебство.
Никога не смесвай водката с магия. Всеки начинаещ магьосник знае това неписано, но жизненоважно правило на занаята. И все пак, когато си деветнадесетгодишна вещица с току-що разбито от глупавото ти бивше гадже сърце, програмата за възстановяване включва гореща вана, сълзлива музика, много алкохол. И едно безобидно проклятие, разбира се.
Да, Виви знае, че дори и на шега, човек не трябва да си играе с проклятията. И да, тя е чувала всички онези истории за ужасните неща, които подобна магия може да причини. Но все пак става въпрос за Рис Пенхалоу. Безбожно красивият вещер от Уелс, който превзе сърцето ѝ, само за да я зареже в края на лятото и да се върне обратно на Острова, защото баща му го е сгодил за млада вещица от „подходящо британско семейство“.
Затова, когато братовчедка ѝ Гуин на шега проклина Рис, Виви изобщо не възразява. Най-малкото, което идиот като него заслужава е да му опада косата… или пък случайно да започне да има проблеми в леглото. Не, че проклятието ще има ефект. Все пак къде се е чуло и видяло магия, направена със свещ с аромат на дива орхидея наистина да сработи?
Е, за всичко си има пръв път…
Девет години по-късно Виви отдавна вече е продължила с живота си, когато Рис се завръща в Грейвс Глен, за да извърши специален магически ритуал на есенния фестивал и да зареди лей линиите на малкото американско градче. За нейно нещастие – все още с безупречната си прическа и все така дразнещо красив.
След поредица от катастрофални събития обаче, Виви осъзнава, че „безобидното“ ѝ проклятие се е стоварило с всички сили върху главата… и други части от тялото на Рис. А заедно с него и върху целия град.
Оживели играчки, вбесен дух и говореща котка са само някои от нещата, с които двамата ще трябва да се справят, за да избавят Рис от лошия му късмет и да спасят града от унищожение преди да е станало твърде късно. А някъде по пътя ще трябва и да застанат лице в лице с чувствата си, които съвсем не са изчезнали с годините.
В духа на обичания филм „Приложна магия“ по едноименната книга на Алис Хофман, „Бившият ми и други проклятия“ от Ерин Стърлинг безупречно съчетава фентъзи с романтика, забъркани заедно в духовита съвременна история за любов и отмъщение, след която и на вас ще ви се прииска да разполагате с мъничко вълшебство. Само за всеки случай.
Из „Бившият ми и други проклятия“ от Ерин Стърлинг
Рис не беше сигурен какво бе сторил на Вселената, че да заслужи този ден.
Първо беше полетът. Той мина достатъчно добре, но продължи дълго, а да наеме кола в Атланта се оказа досадно, макар и не толкова, колкото борбата с трафика в града, за да се отправи на север. Имаше момент, в който се бе почувствал искрено объркан, от грешната страна в колата и на грешната страна на пътя, втренчен в полуремаркето срещу него, когато почти се пречупи и за малко да се обади на баща си и неохотно да поиска Транспортен камък за връщането си.
Все пак не стигна дотам, че да пожертва гордостта си на този конкретен олтар, и успя да оцелее и да се добере до Грейвс Глен с непокътната психика, но щом най-сетне се озова в града, стана жертва на поредица от злощастни събития.
Получи глоба за превишена скорост някъде пет секунди след като подмина знака, приветстващ го с добре дошъл в Грейвс Глен. Досадно и скъпо (и както го виждаше, донякъде несправедливо предвид, че караше само с шестнайсетина километра отгоре, а проклетият град нямаше въобще да съществува, ако не беше семейството му), но недостатъчно, за да му съсипе деня.
Не, това стана точно преди половин час, когато по средата на хълма, водещ към дома на Пенхалоу, спука гума.
До този момент търпението му се бе сринало до такива нива, че беше немислимо да извърши нещо толкова извратено като да си я смени сам, така че махна с ръка, за да я поправи, а тя се изду двойно над нормалния си размер и се пръсна подобно на проклет балон.
А когато се опита да извади резервната от багажника, тя се блъсна като пощуряла в едно дърво и се изтъркаля надолу по хълма.
Което означаваше, че беше заседнал в гората посред нощ – на около километър от къщата, най-хубавите му обувки бяха покрити с кал, а магията му очевидно се беше скапала.
Прекрасно.
Ето защо, мислеше си Рис, докато вадеше багажа си от задната седалка, трябваше да си остане в Уелс. По дяволите, можеше да върти пъба, докато Лиуелин се оправяше с всичко това. Уелс щеше да прояви разум и да използва Транспортен камък, да дойде и да си замине светкавично, а Рис можеше да открие, че притежава незнаен до този миг талант да налива бира. Това можеше да промени целия му живот.
Ама не, Уелс си беше в „Гарванът и короната“, а той беше тук, насред хълмовете на Джорджия, с напълно безполезна кола и готов да заложи цялото съдържание на портфейла си, че баща му не бе сметнал за уместно да зареди къщата с какъвто и да е алкохол.
Тъкмо бе започнал да се тътри по хълма, когато чу звука от приближаваща се кола.
Като благодари на богинята, че късметът му всъщност бе проработил, Рис нарами сака и размаха ръце над главата си, а фаровете, които го приближаваха отдолу, почти го заслепиха.
Рис се постара да стои отстрани на пътя и да изглежда колкото се може по-приветливо, да се усмихва, макар да е присвил очи срещу фаровете, и продължи да се усмихва дори когато колата... не спря.
И не само, че не спря, а сякаш се отклони леко вдясно.
А той беше вдясно.
Рис успя да си помисли замаяно: „Този човек ще ме блъсне, ще си умра на хълм в Джорджия, ама че безкрайно скапан начин да пукнеш“, преди да отскочи от пътя.
Отдалеч чу скърцането на спирачките, надуши изгорялата гума, но предвид, че току-що се беше хвърлил от стръмен хълм, си имаше малко по-належащи притеснения.
Като например да спре да се плъзга в мрака и по възможност да спаси коженото си яке.
Якето съвсем ясно нямаше да оцелее – той чу крайно ужасяващия звук от раздиране, когато протегна ръка и стисна някакъв корен – но останалата част от него си беше цяла, когато успя да се спре на няколко метра от пътя.
Над себе си все още виждаше светлината на фаровете, чу вратата на колата да се отваря и затръшва, а после чу и хрущенето на листата под нечии крака, докато някой тичаше надолу по хълма, в чието подножие понастоящем се намираше.
– Божичко, божичко, божичко – пъхтеше много познат глас и ах, да, да, разбира се.
Вселената очевидно все още го мразеше.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
