Есен между две планини - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Есен между две планини
Автор: Елена Масларова - Лени

Едно от любимите ми места в България са селцата сгушени между Родопите и Пирин. И така една петъчна сутрин през октомври отпрашихме по маршрута София – Гърмен – ДелчевоЛещенКовачевица. Планина, чист въздух, красиви гледки, минерални извори, спокойствие, аромат на село... хм, трудно ми е да опиша този аромат, но той винаги ме връща назад в детските ми години, когато прекарвах цяло лято там и се носеше ароматът от огнището на двора, докато баба вари лютеница.

Първа спирка от маршрута ни е село Делчево. Едно мнооооого мъничко селце високо в Пирин – мъничко, та чак няма място да се обърнеш, но пък с гостоприемни хора.

Яркото и горещо слънце е нещо типично за този район до късна есен. И понеже казах, че ароматът на домашна лютеница ме връща назад, точно това ми трябваше този ден, та съвсем да огладнея. Така че много бързо се отправихме към местната кръчмичка, откъдето се открива прекрасна гледка към цялата долина.

Следваща спирка Лещен и Ковачевица. От другата страна на долината – върху южния склон на Западни Родопи, двете селца определено са най-посещаваните в района и лично на мен те точно са ми любими. Не само заради добре запазената архитектура – близо 15 реставрирани стари къщи са в стар възрожденски стил, и който иска, може и да отседне в тях. Там просто можеш да се откъснеш от света и да забравиш за всичко. А и да не забравя да добавя къщичката на Флинтстоун.

Когато тръгнете по пътя нагоре, определено едно ще ви направи впечатление – двата етноса, които съжителстват доста добре. Лещен и Ковачевица са изцяло с българско население, а по пътя между тях се намира Горно Дряново – изключително живописно село само с помаци (или БМВ-та – българи с мохамеданска вяра, от което всеки път ми става много весело) – на доста стръмен склон и сякаш всички къщи са закачени на баира.

След такъв следобед, залисани в снимки и приказки, се озовахме в Ковачевица почти по залез. Тук винаги е било оживено, но когато пристигнахме, май беше и пазарен ден, та по главната улица (ако можеш да я наречеш улица) местните хора бяха изкарали сергиите. Всъщност Ковачевица е единственият архитектурен резерват на територията на общината. Който обича българско кино, със сигурност ще разпознае тук много от “декора”. За мой голям късмет църквата беше отворена. Всички църкви в общината са много стари и запазени... с история, но никога не бях влизала в църквата на Ковачевица. От местния поп разбрахме, че е построена през 1848 г. и носи името на Свети Никола. Естествено, не се стърпяхме да се покатерим на камбанарията... ох, това няма как да ви го опиша – кулата е с ширина на миша дупчица, хех, няма парапети, ужасно стръмни стълби... а бе, весело изкачване е, но пък си заслужава.

На връщане по пътя за Гърмен има едно местенце – точно между Ковачевица и Горно Дряново, където се разкрива разкошна гледка към река Канина. Залезът ни свари там.

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин