Фотопътуване до остров Санторини (част 1) - Лято и море - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Фотопътуване до остров Санторини (част 1)

Едно фотопътуване на Софийска фотографска школа до Санторини в търсене на истината - наистина ли островът е толкова неповторим, колкото всички твърдят?

>

>

В началото на октомври 2013 г. около 7 часа сутринта на Терминал 1 на Летище София разнородна група хора в много превъзбудено настроение, оборудвана с много фотографска техника, отпътува със самолет в неизвестна посока.

Всъщност посоката си беше съвсем известна – 22 души искахме да видим с очите си дали остров Санторини наистина е толкова уникален, колкото всички го описват. Дори и да е субективно, не можем да си изкривим душата и четири дни по-късно, в същия самолет, но вече в обратния полет, всички 22-ма въодушевено повтаряхме едно и също: че островът наистина е много, много специален.

Дори и фотографи, на първо място ние сме пътешественици. Винаги когато пътуваме, още в София, много преди да стегнем куфарите, ни измъчва един фотографски въпрос: ще успеем ли да видим новото място по различен и непознат начин? Ще можем ли да избягаме от клишето, от визията на картички за спомен, които всички си купуват, пък и сами фотографират… На Санторини това е трудна задача. Островът се е превърнал в световна икона на туризма. Всички знаят за него, всички го познават. Визитните му картички са толкова много и толкова познаваеми… А местата са толкова уникални, че просто не можеш да устоиш и искаш да ги регистрираш, да покажеш на света, че и ти си бил там, и ти си се радвал на красотата.

29727

И така…

Ден първи.

Самолетът каца, хапваме на бързо (доколкото нещата в Гърция се случват бързо) и тръгваме по планувания маршрут – пешеходен преход между Фира и Оя, 9 километра, 3-4 часа… нищо работа. Първоначално се объркваме и вървим през града по асфалтов път, докато най-накрая не намираме пътеката, която ни извежда във Фиростефани – малко градче, което вече се е сляло с Фира и трудно можеш да кажеш къде е границата.

29732

И тук вече сме потънали в познатите образи – бели къщички, синьо небе и синьо море. Слънцето огрява пейзажа, часът е около 3 след обяд и светлината не е най-подходяща за фотографиране. Е, това не ни спира да натискаме спусъците.

Продължаваме към Имеровигли, нещо като “квартала на богатите”, въпреки че там живеят не повече от 500-600 души. Това е най-високата част на източната страна на острова и почти всички къщи са превърнати в луксозни хотели. Спомняте ли си синьото небе и синьото небе от Фиростефани? Към това може да прибавите и сините частни басейни с гледка към калдерата. Най-малкото е впечатляващо, дори и да не си падате по лукса.

29726

29724

След Имеровигли вече виждаме Оя. Уловката е, че ти се струва близо, а всъщност е доста далече, при това пътеката тук върви през вулканични скали, камениста и ронлива, в следствие на което групата ни доста се разтегля във времето и пространството.

29728

Заветната цел е Оя, където посрещането на залеза прилича на култ. Частта от разтеглената група, в която сме и ние, е на път да изпусне залеза – на средата на нищото сме, а имаме 40 минути. За щастие предвидлива млада дама от групата е проверила разписанието на градския транспорт от Фира до Оя и се оказва, че можем да вземем автобус и все пак да не изпуснем залеза. След немалко тичане, бързане и бутане в тълпи поклонници на слънцето стигаме до крайната си цел, заедно с още поне 3000 души.

29722

За фотографиране изобщо не може да става дума – навсякъде е пълно със стативи, групи насядали хора, вдигнати високо във въздуха мобилни телефони и таблети… и булки, които притеснено се гушат в избранниците си на фона на златния залез, опитват се да позират докато виновно гледат към обградилата ги тълпа и слушат напътствията на фотографа с едно ухо.

29735

Слънцето леко се стича зад хоризонта и всички се разотиваме.

Ден втори.

Ранно ставане и закуска в хотела. Бързо (по гръцките стандарти) наемане на 5 (пет) малки автомобила, претърпели стотици наемания от безотговорни туристи и впускане в южната част на острова. Първа спирка Акротири. Нищо общо с Фира, Оя и т.н. Почти пусто селище, пълно с изоставени къщи и празни тераси – богато на теми за фотографиране място, стига да си избрал подходящото време за посещение, разбирайте подходящата светлина.

29734

На нас не ни се получи, затова продължаваме към Червения плаж – в близост до Акротири, на южната страна на острова. Типична туристическа атракция, скалите наоколо са наистина червени, но пък пясъкът не е съвсем червен, по-скоро сиво-черен. Щракваме се за спомен с част от групата и продължаваме – към Фара на Акротири, който пък е най-южната точка на острова, от която се открива прекрасна гледка целия Санторини – с калдерата, с Фира и Оя, кацнали на 300 метра над скалите и т.н. Светлината отново не е най-подходящата, но какво да се прави. Снимка за спомен и отново на път.

29729

Следващата ни спирка е Емпорио, където искаме да обядваме. Спираме в центъра и тръгваме към стария град, докато някой не се сеща да попита дали наблизо има ресторант. Категорично отрицателният отговор ни връща обратно по колите и освирепели от глад стигаме до Периса – един от туристическите центрове на острова, с хубав плаж и доста прилични хотели. Сядаме буквално в първото попаднало ни ресторантче (голяма грешка), хапваме познатите гирос, сувлаки и гръцка салата и продължаваме нататък – към Пиргос. Стигаме навреме, преди залез и този път времето ни се отблагодарява за търпението и постоянството. Пиргос е най-високото място на острова, на “върха си” има замък от венецианско време, откъдето се открива впечатляваща гледка към залеза. Изтърпяваме вятъра и отмятаме една от задачите за днес – да снимаме залез на Санторини. С останалите ни сили, част от групата излизаме с идеята да се порадваме на нощните светлини на Фира.

29723

Дълго обикаляне в търсене на подходяща гледна точка ни довежда до неработещата тераса на едно заведение, където с тихи стъпки разпъваме стативите и се любуваме на гледка, наподобяваща пчелен кошер със запалено нощно осветление (ако такова нещо изобщо съществува).

Вижте и втора част на пътуването до Санторини.

Текст и снимки: Софийска фотографска школа

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Лято и море
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин