Дебютният роман на Джорджа Кауфман разказва историята на забележителен живот от военна Италия през 40-те до бляскав Париж,Рио де Жанейро и Ню Йорк.
Смайващият дебют „Модистката от Париж“ на британската писателка Джорджа Кауфмансветкавично завладя любителите на историческите романи по света, потапяйки ги в шеметния свят на висшата мода от миналия век.
Сега този завладяващ роман в духа на творбите на Наташа Лестър, Лусинда Райли и Тейлър Дженкинс Рийд се появява на български език, за да се впусне по дирите наневероятната хроника на един забележителен живот. Този на „Модистката от Париж“.
Роза Кусташер се е наредила сред големите имена на световната модна сцена благодарение на умението си да открива перфектния тоалет за всеки повод. Но в навечерието на най-важната среща в живота ѝ обичайната ѝ увереност, че винаги изглежда безупречно,е заменена от колебание. Докато се опитва да избере правилната рокля и подходящия нюанс червило, Роза се впуска във водовъртеж от спомени и започва своя разказ за всичко, което я е довело до този момент.
Родена в планинското градче Оберфалс в подножието на италианските Алпи през 30-те години, Роза ходи на училище, помага в семейната гостилница и още от дете добре познава бедността. Когато войната избухва, а нацистите се настаняват в малкото градче, Роза е принудена завинаги да се сбогува с невинността на детството и да избяга в Швейцария. Далеч от ужасните войници, далеч от баща си алкохолик, но и далеч от единственото място, което някога е наричала дом.
Шеметното ѝ пътешествие ще я отведе в Париж, където страстта ѝ към модата ще впечатли самия „бог на модния свят“ Кристиан Диор и ще открехне вратата към бляскавия свят на богатите.
По пътя си към изграждането на глобална дизайнерска империя Роза ще пропътува хиляди километри – чак до екзотичните простори на Рио де Жанейро и мегаполиса Ню Йорк. И докато опознава омаята на амбицията, подводните камъни на успеха и сладко-киселия вкус на любовта, тя ще разбере, че е прекарала целия си живот, бягайки далеч от себе си. И че най-сетне е дошло времето да спре на едно място и да се изправи очи в очи с истината.
Впечатляващ по размах и стил, „Модистката от Париж“на Джорджа Кауфман ни подканва да надникнем зад бронята на дрехите, парфюмите и грима, където прозира животът – в цялата си противоречивост, несигурност и красота.
Из „Модистката от Париж“ от Джорджа Кауфман
Смешно е, ма шер. Някога да си ме виждала да се лутам какво да облека. Никога не съм си мислела, че гардеробът ми е толкова претъпкан. Проблемът е, че съм така уплашена и отчаяна, трябва да създам правилното впечатление, но не знам откъде да започна. Обикновено тръгвам от плата, ма шер, винаги от плата. Научих го още първия път, когато направих мостра. Една и съща кройка, ушита от вълна или коприна, или памук, или плата, разкроен на верев или по нишката, и получаваш съвсем различни дрехи. Тъканта въздейства на подсъзнателно ниво. Памукът означава лято, лятото – отмора. Ленът е подобен, но по-шик – иска се самоувереност да носиш намачканите дрехи. Вълната означава зима, уют и защита от студа. Коприната е за всеки сезон и винаги е знак за разкош и лукс. А колкото до найлона и полиестера – ами найлонът има своята роля в чоропогащниците, но трябва да си остане невидим.
Напуснах дома си – дом, в който, между другото, нямаше баня и се къпехме само веднъж седмично: в неделя преди църква – буквално с нищо. Само с два чифта дрехи и малко бельо в очукания си куфар. Оттам, с много труд и талант, създадох това. И така всеки ден, всеки божи ден влизам в банята си и се питам: Как трябва да изглеждам днес? С кого ще се срещам? Какво ми е нужно да постигна? Започвам с грима и косата, преди да се облека, и после, когато сложа и последния щрих, съм готова да изляза и да дам най-доброто от себе си. Не оставям нищо на случайността. Бих написала отличен наръчник за момичета.
Щастлива съм – комбинацията от естествените ми форми и уроците по обноски и маниери в „Диор“ означава, че изглеждам добре в почти всичко. Не мога да бъда друга. Дори в джинси и тениска изглеждам елегантно. Имаш ли стил, личи си във всичко, което обличаш. Но тази вечер? Нямам идея какво ще бъде подходящо, какво ще свърши работа. Просто не знам.
Трябва да ти разкажа една история. Дълга история. Моята. Чак тогава ще знам какво да облека, как да се подготвя. Ти ще успееш да ми помогнеш.
*
Всичко започна с майка ми, разбира се. Всичко започва от родителите. Отне ми дълго време да разбера, че хората объркват нещата въпреки най-добрите си намерения и често последствията от неволните им действия оставят най-дълбок отпечатък върху детето.
Не разказвам басни. Наистина живеехме в оскъдица в детството ми. През трийсетте години Италия беше бедна страна и хората в планинските селища на Алпите разполагаха с много малко пари. Повечето се препитаваха със земеделие. Ски туризмът и планинските преходи предстояха в бъдещето. Нямаше дори магазин за играчки в Бресен, пазарния град в голямата долина, която отвеждаше към Мерано и Бозен, най-големите градове в Южен Тирол. Съвсем ограничен избор се предлагаше в дъното на магазина за дрехи. Горе, в Оберфалс, единствените играчки, които имахме, бяха направени от дърво, издялани от фермерите в дългите зимни вечери.
Когато бях на осем, майка ми ми подари рисувана дървена кукла за Коледа. Нямаше дрехи, но в моето детско въображение беше най-прекрасна. Постоянно си играех с нея. Кръстих я Елизабет, на малката английска принцеса, чийто баща току-що беше станал крал. Вече можех да шия и плета. Всички ние се учим отрано – не за удоволствие, а за да овладеем тези практични, необходими умения. Затова си събрах изрезки от стари платнени салфетки, домакински кърпи и разни парчета плат и вечер, когато майка ми не се нуждаеше от помощта ми в гостилницата, сядах да правя дрехи на моята принцеса – бод след бод. Трудно ще си представите как изглеждаше първата ми изява в дизайна на дрехи, но по онова време бях изключително доволна.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
