Какво е било да живееш в средновековен замък? - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Какво е било да живееш в средновековен замък?
Автор: Peika.bg
Какво е било да живееш в средновековен замък?

В следващите редове ще ви разкажем малко повече за това какво са представлявали и как са изглеждали средновековните замъци.

Мнозина вярват, че замъкът е висока, красива сграда, в която живеят кралят и семейството му. Това не е напълно вярно. Терминът „замък“ означава укрепление, тоест всъщност крепостни стени, които защитават различни сгради. А сградата, в която живее знатен феодал, е дворец.

Още през X и XI в. замъкът приличал повече на укрепен лагер. В центъра на пространството, заобиколена от ров и вал с палисада, имало единична сграда – донжон, която първоначално била дървена, а след това каменна кръгла или 4-ъглова кула, 2- или 3-етажна. Освен като ключова отбранителна конструкция, кулата се използвала и като жилище: на всеки етаж имало една или две зали, слабо отопляеми и слабо осветени. Останалите сгради приличали на ферма или село, където хората се настанявали възможно най-добре. Всички тези сгради – складове за инвентар и фураж, конюшня с ковачница, банкетна зала и кухня, както и жилищни пристройки за гарнизона, разположени по стените – просто били унищожавани в случай на сериозна опасност и всички жители на „замъка” се укривали в донжона, където имало шанс да издържат на дълга обсада.

Благодарение на кинематографията сме уверени, че вътрешните стени на замъците са били мрачни и сиви. Всъщност благородниците често украсявали интериора на домовете си, но ярките цветове просто не са оцелели до днес.

Подът пък бил много мръсен – имало остатъци от храна, напитки, екскременти от кучета и котки... Слугите редовно метели подовете и ги покривали с тръстика, за да запазят някакъв вид на чистота.

Витите стълби са построени не само за спестяване на пространство, но и за отбранителни цели. По стълбище, извиващо се по посока на часовниковата стрелка, войн, който се изкачва и държи меча с дясна ръка, ще изпита много трудности при движение. Между другото, за различните цели спираловидните стълби често имали стъпала с различни размери.

Друг интересен факт е, че обсадата на замъка можела да продължи месеци или дори години и всъщност са били необходими много малко войници, за да го защитят. 

До XIII в. дворците са били ужасно студени. Имало само малки прозорци и в резултат слънчевата светлина почти не влизала в стаите, а стените не можели да се затоплят. Едва с появата на готическия стил прозорците стават по-големи.

Камините също не са се появили веднага. До средата на „тъмните векове“ помещенията се отоплявали с открит огън. В централната зала е имало огнище, димът от което излизал през дупка в тавана. Това бил начинът да се стопли помещението, но във въздуха постоянно имало дим, а по стените – сажди.

Имало е проблем и с осветлението. Било светло само през деня. Факлите осветявали стаята ефективно, но те произвеждали много сажди, повреждали мебели и килими.

Стаите в замъка били просторни и не приличлиа на модерните жилища. Често в основната сграда имало само големи зали и няколко тайни прохода. Това несъвършенство на оформлението било частично елиминирано от факта, че залите били зонирани с килими, прикрепени към рамките на вратите и прозорците. Ако е необходимо, всички тези прегради могат да бъдат премахнати, например по време на големи приеми, фестивали или през летните месеци.

През ранното средновековие всички жители на замъка спяли заедно в една стая – благородството, войниците, които пазели замъка, и прислугата. Леглата били разделени само от завеси или паравани, много рядко от дървени прегради.

По-късно собственикът на замъка и съпругата му имали отделни стаи. Спалните им били наричани „слънчеви“, защото имали големи прозорци, което означавало, че през тях прониквала повече светлина, отколкото в другите помещения на замъка. Имало камина и голямо легло с основа от усукано въже или ленти от кожа. Тя лесно се разглобявала и собственикът на замъка я носел със себе си, когато заминавал за другите си имоти. Освен това леглото имало навес от бродирана ленена тъкан, която обикновено се дърпала през нощта. Личните слуги спели в същата стая на постелка или пейка.

Гостът се настанявал на легло, окачено в стаята на домакините.

Тоалетните били малки коридори с пейки с дупки. Съдържанието на тоалетната се изливало по улуците от голяма височина в помийна яма или канавка. Тъй като ровът обикновено бил затворен, вонята била непоносима, особено през лятото. Един от начините да се превземе замъка е да се изкачите по улука с надеждата, че тоалетната не е заета.

В същото време било невъзможно да се заседите в такъв килер дълго време – местата не били отделени едно от друго. Преградите се появяват през късното средновековие.

Тоалетните се наричали също гардероби, защото там се съхранявали и дрехи. Смятало се, че вонята плаши молците и бълхите.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин