Какво е да си жена-шофьор в Ирак? - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Какво е да си жена-шофьор в Ирак?
Какво е да си жена-шофьор в Ирак?

“Bexerbe, baresz, fermou!'”, ми казва служителят при пропусквателния пункт, при това с нюанс на учудване в гласа. “Привет, уважаема, продължете!”. Виждам, че е удивен - сама жена, при това и западнячка, която шофира!

Това са наблюденията ми от последните три седмици, в които карам сама, вместо да ме вози някой приятел или частен шофьор както преди. След близо пет години в Кюрдистан, Ирак, сега пътувам през страната в собствената си кола. И на всеки пропусквателен пункт, а в Кюрдистан те никак не са малко, охранителите едва ли не ми козируват! Наистина отчетлива промяна в сравнение с преди, когато разпитваха шофьора ми относно идентичността ми, подбудите за пътуването и нерядко по пътя ни спираха без явна причина.

Като се огледам, ми става ясно, че в Кюрдистан навярно ме смятат за рядка порода - там почти няма жени шофьори, пък какво остава да карат самостоятелно.

В Европа ми харесваше да карам. В Кюрдистан обаче шофирането не е толкова приятно, преди всичко заради тукашното поведение на пътя. В Кюрдистан шофьорите могат да предприемат всякакви неочаквани ходове, напълно непредвидими са и затова най-добре е да очакваш всичко.

Хората не се посвеняват да изпреварват отдясно, така че най-често колите хвърчат и от двете страна. Освен това спират навсякъде, тъй че често можеш да връхлетиш на някой, спрял насред платното ти.

Представете си обаче състезателна писта, чиято настилка е разрушена от тежкотоварни камиони. Тъй като по много отсечки пътят е в много лошо състояние, постоянно хвърчат камъни. В Кюрдистан почти няма коли със здрави предни стъкла заради хвърчащите камъни. Това се случва, когато нетърпеливите шофьори натискат газта, без да съобразят какво изстрелват назад по този начин!

Да шофираш в Кюрдистан е такова приключение, че вече трудно намирам време да се насладя на красивите пейзажи - трябва да следя пътя и страничното огледало, ако нещо се случи - трябва да реагирам. Например, може да преминат крави и магаренца, прекосяващи шосето по път към вкъщи, след като са се поразходили и са похапнали. Или пък овце и кози, изведени на паша край пътя от своя пъдар.

Разказ на Джудит Нуринк, холандска журналистка, живееща в Кюрдистан, Ирак. За да не пропуснете нито една необикновена история, харесайте и нашата фейсбук страница!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Stoyan Stoyanov, 23.04.2013 | 10:25
Като на всякъде - нещо страшно.
Абонирайте се за нашия бюлетин