Книги за деца: Мина, магиите и бялата стъкленица - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Книги за деца: Мина, магиите и бялата стъкленица
Автор: Peika.bg
Книги за деца: Мина, магиите и бялата стъкленица

Ако си мислите, че Двореца в Балчик е просто дворец, то непременно трябва да се сдобиете с книгата "Мина, магиите и бялата стъкленица", за да научите тайните за магическия свят, който съществува там.

Представете си магически свят, разказан като нещо средно между български призказки и фентъзи - това е "Мина, магиите и бялата стъкленица" на българската писателка Весела Фламбурари (издателство MBG Books).

Весела съчетава българските вълшебни приказки с модерния стил, който познавате от "Властелинът на пръстените" и Хари Потър, за да разкаже една толкова увлекателна история, че веднъж отворите ли книгата, няма да можете да спрете да четете. Подходяща за деца и възрастни.

Бъдете готови от Долната земя (Дворецът в Балчик) да се пренесете в Горната земя - Средновековие с магии, мечове, магове бродници и черчовеци. О, има и трети свят - този на приказките от Горната земя, където живеят магически герои като Жената с крилатата риза, Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци.

През 2015 г. книгата на Весела Фламбурари е номинирана за наградата "Бисерче вълшебно" за най-добра детска книга – приз, даван от деца-читатели.

А поредицата за Мина се състои от три книги, от които две вече са в книжарниците, така че очакваме продължението с нетърпение.

Ако все още не сте се запознали с Мина, прочетете откъс от първата книга, а в края научете как можете да спечелите книгата "Мина, магиите и бялата стъкленица":

*

Мина се наведе напред и внимателно разгледа лицата им. Бяха се зачервили от огъня. Отвори уста и присви очи. Примигна бързо. За кратко лицето й застина в напрегнато изражение. Накрая широко се усмихна. Беше намислила нещо...

Е, добре... Но това е най-голямата ми тайна! – изрече бавно. – Кажете ли на някого…

Жестът й, с прокаран по врата показалец, бе повече от ясен.

– Гроб сме! – отвърна сериозно Янил. – Пускаме слухове само за нас си, честна дума!

– Честна! – съгласи се и Китан.

– Само ако се закълнете! С истинска клетва – заяви безцеремонно Мина. – Ъ-ъ-ъ-ъ... дайте си ръцете и повтаряйте след мен!

Тримата се хванаха за ръце.

–“Кълна се абсолютно никога, дори да ме режат на парчета, да не издам нито думичка от историята, която ще чуя! Нито да пускам слухове! И ако не изпълня тази клетва, нека ми изгният очите, да ме опече всеобщото затопляне, да пропадна в озоновата дупка и ръцете ми да станат дълги като на горила! Заклех се!”

Момчетата втрещено повториха клетвата.

– Т-т-това, за ръцете, не беше много страшно – отбеляза след кратък размисъл Китан.

– Ти виждал ли си как ходи горилата и с ръцете си? Много е практично! – отряза го Мина.

– Е, и?

Китан поклати глава, но по всичко личеше, че не иска да става чак толкова практичен.

– Сега какво? – попита нетърпеливо Янил.

– Сега ще ви разкажа истината за това, как сме дошли да живеем тук! – отвърна Мина. – Един вид – ПОСЕИН... Нали това искахте!

– ПОСЕИН? – повтори неразбиращо Янил.

– Мое изобретение! – уточни момичето. – Означава “Подарена секретна информация”! Нали не ми плащате за нея! И само да чуя, че си измислям... Ще спра да ви говоря завинаги! И така...

Близнаците не проявиха никакво желание да спорят. Бързичко преминаха от учудване към кротко слушане. Вярно, че Мина беше по-малка от тях, но охо-о-о... Мина беше интересна! Мина можеше да се похвали със загадъчни родители, озонови дупки, бонбони от кестени и... светещи пояси! Братята направо подушваха как тайните никнат като гъби около нея... ПОСЕТАЙ – “Подарителни секретни тайни”!

– Давай! – намести се удобно Китан.

Мина хвана палците на свитите си крака. Усмивката й стана леко отнесена. Примигна няколко пъти, а после ококори очи. Накрая започна да говори:

Значи-и-и... Беше през ония прастари времена... преди единайсет години! Да-а-а...

Мина притвори очи сякаш за да си припомни по-добре миналото. Примигна отново. После продължи съвсем гладко: “Декември отдавна бе влязъл в силата си, но не можеше да се каже дали морето е бурно, или не. Всъщност, Черно море винаги е поне мъничко разбунено... Въпрос на характер!

Разплискано в тъмата на безлунната нощ, морето звучеше разтревожено. Сякаш искаше да предупреди за нещо, без да знае как, защото никой не разбираше думите му.

Старият Дворец също дебнеше безсънно, отправяйки към небето единствената си кула като вдигнат предупредително пръст. Беше малък дворец или по-скоро голяма къща. Но се гордееше, че всички го наричат “Двореца”, макар че го правеха само заради една живяла тук много, много отдавна царица...”

Ако някой някога е видял извънземно, то сигурно е изглеждал точно като близнаците в този момент. Китан се закашля зверски в стремежа си да каже нещо. Янил, по-спокоен по характер, измуча, преглътна и успя:

– Винаги ли разказваш така, ъ-ъ-ъ... описателно? – изплю думата в потрес той. – Или просто сега те хваща някоя болест? То е сякаш... сякаш четеш, ама още по-страшно!

Не съм се натискала да разказвам! – наостри се момичето. – Сами си го изпросихте!

Винаги сами се накисваме... – въздъхна Янил.

Нищо де – изфъфли Китан, – баба казва, че ако е нещо, дето ти идва от вътре, не можеш да го спреш!

– Аха, също като музиката! – допълни сговорчиво Янил.

Някъде дълбоко в сърцата на близнаците, към щедро леещия се фонтан на любопитството се прибави и чашка страхопочитание. Фонтанът подскочи и направи хиляди мехурчета от одобрение.

– Харесва ми! – рече замечтано Мина. – Неродените думи сякаш летят във въздуха и аз трябва само да ги събера... Нещо такова!

– Във въздуха? – опита вкуса на това обяснение Китан.

– Аха! – потвърди Мина.

– И в момента ги виждаш? – притеснено вторачи очи в сумрака Китан.

По-скоро ги усещам, а те ме слушат, докато ги кажа – изрече колебливо Мина.

– И твърдиш, че си нормална? – поклати удивено глава Янил. – От това по-откачено нещо не бях чувал!

Момичето се усмихна:

- Значи съм луда!

*

< Открийте още наши любими детски книги

СПЕЧЕЛЕТЕ "Мина, магиите и бялата стъкленица" на Весела Фламбурари (издателство MBG Books).

Как?

Отговорете в коментар под статията тук: Кое място в България според вас е подходящо за място на действието на приказки?

Един от отговорилите ще бъде изтеглен чрез жребий и ще спечели книгата. Името му ще обявим на 29 януари 2016 г. във фейсбук страницата на Peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Мони Бонбони, 21.01.2016 | 19:25
Горите на Родопите (или на другите ни планини), пълни със сърнички, зайци, лисици, мечки и т.н. :-)
Dobrin Dobrev, 21.01.2016 | 00:57
Етъра край Габрово
Симона Туртева, 20.01.2016 | 15:25
Крепостите Царевец и Трапезица
Абонирайте се за нашия бюлетин