Историята на европейските успехи на новия шампион на Испания.
На 16 юли 2020 г. „Реал” (Мадрид) официално стана футболен шампион на Испания за 34-ти път от създаването си. Междувременно кралският отбор може да се похвали с тринадесет европейски титли – постижение, за което никой друг отбор дори не може да мечтае, и с което феновете на „белия балет” имат основание да се гордеят.
На пазара вече може да откриете българското издание на „Реал” (Мадрид) – Кралете на Европа” – Бялата библия, в която са проследени всички стъпки към пълния триумф на „Реал“ по европейските терени. Редактор на книгата е спортният журналист Методи Шуманов, а преводач – Стойко Дуков, и двамата горещи привърженици на кралския клуб.
Изданието обхваща периода от знаковия 13 юни 1956 г., когато „Реал“ (Мадрид) побеждава „СтаддьоРеймс“ с 4:3 на „ПаркдеПренс“ в Париж, до знаковата тринадесета победа на кралския отбор през сезон 2017/2018 – на 26 май 2018 г. срещу „Ливърпул” на стадион „Олимпийски“ в Киев.
Допълнена със статистки и архивни снимки, книгата е истинско пътуване във времето, проследяващо превръщането на мадридчани в абсолютни господари на Стария континент. От незабравимите футболни зрелища, през срещите с някои от политиците, оформили облика на XX и XXI век, до някои немислими пътувания по време на Студената война, това е разказ за абсолютния триумф, извоюван с усърдни тренировки и непоклатим спортен дух.
„Реал” (Мадрид) – Кралете на Европа” от Сантяго Сигеро рисува ярка картина на онази главозамайваща игра, която пренаписва правилата и живее дълго в сърцето на истинските ценители. Защото създава история.
„Финалите не се играят, те се печелят!“
Сантяго Бернабеу
„Кралете на Европа“ – книгата, която държите в ръцете си и която е същинска Бяла библия, е едно пътуване във времето, проследяващо превръщането на мадридчани в абсолютни господари на Стария континент. Тази история излиза далеч извън пределите на футболния терен, на който „белите“ печелят първите пет издания на новосъздадения турнир. Освен за красиви голове, епични обрати и зрелищни триумфи това е разказ и за неочаквани срещи с испанското кралско семейство, което живее в изгнание по време на режима на ген. Франсиско Франко, както и за пътувания зад Желязната завеса – като това до затрупания от сняг Белград през януари 1956 г.
Методи Шуманов
Из „Реал” (Мадрид) – Кралете на Европа” от Сантяго Сигеро
ПЪРВАТА
Париж, „ПаркдеПренс“, 13 юни1956 г. „Реал“ (Мадрид) – „СтаддьоРеймс“ 4:3
След немалки перипетии на 4 септември 1955 г. започва историята на Купата на европейските шампиони с 16 отбора участници: „Сервет“ (Швейцария), „Спортинг“ (Португалия), „Партизан“ (Югославия), „Рапид“ (Австрия), „ПСВ Айндховен“ (Холандия), „Милан“ (Италия), „Саарбрюкен“ (Протекторат на Саар), „Орхус“ (Дания), „Стад дьо Реймс“ (Франция), „Вьорьош Лобого“ (Унгария), „Андерлехт“ (Белгия), „Юргорден“ (Швеция), „Гвардия Варшава“ (Полша), „Рот-Вайс Есен“ (Германия), „Хибърниън“ (Шотландия) и „Реал“ (Мадрид). От клубовете, предвидени да бъдат поканени първоначално от страна на организационния комитет на турнира, отсъстват „Бенфика“ (Португалия) и „Хонвед“ (Унгария). Всичките останали европейски грандове участват в надпреварата, въпреки че няма присъствие на клубове от Англия и СССР. От страна на британците „Челси“ отказва участие в последния момент под натиск от Английската футболна асоциация, която предпочита да подкрепи Купата на панаирните градове – турнир, който така и не бива признат от УЕФА. От своя страна руснаците пък обясняват отсъствието си с натоварения им летен футболен календар и невъзможността за провеждане на футболни срещи на тяхна територия по време на зимния сезон поради тежките климатични условия.
Първият мач от турнира среща португалския „Спортинг“ с югославския „Партизан“ на ст. „Ещадио Насионал“ в Лисабон. Резултатът е 3:3, а Жоао Баптища Мартинс влиза в историята като първия голмайстор на турнира.
Първата битка за „Реал“ (Мадрид) е предвидена за четири дни по-късно, на осми септември, срещу „Сервет“. Първият мач в новия турнир за мадридчани, шампиони от последното издание на Латинската купа, логично привлича цялото внимание на пресата. Има обаче едно събитие, което вестниците по онова време премълчават, и това е срещата на делегацията на „Реал“ (Мадрид), водена от Сантяго Бернабеу и оркестрирана в сянка от 19
Раймундо Сапорта, с испанското кралско семейство, което тогава се намира в изгнание.
Аудиенцията се провежда в Лозана, където височайшите домакини на „Реал“ прекарват последните дни от лятната си почивка точно преди мача със „Сервет“. Това събитие е крайно неудобно за режима в Испания и е напълно игнорирано от страна на медиите, които не предават изобщо никаква информация за него. За Бернабеу това не е проблем. Той е монархист и не го крие, нито пък търси присъщата за франкистите пропаганда. На срещата присъстват кралица Виктория Еухения, вдовица на Алфонсо XIII, принц Хуан Карлос и дон Хуан Бурбонски. От онзи паметен момент остава една снимка, която, независимо че тогава не е публикувана никъде, обикаля от ръка на ръка привържениците на дон Хуан в Испания. Фотографията излиза на заглавната страница на официалния бюлетин на „Реал“ (Мадрид) през месец септември същата година и без никаква цензура.
Нека се върнем на футболната тема. Двубоят със „Сервет“ е чакан с голямо нетърпение, защото новият турнир събужда големи очаквания и в пресата, и в запалянковците. Истината е, че всички са в неведение какво точно представлява тази нова футболна авантюра. Това, което се знае със сигурност от приятелски мач между „Сервет“ и втория национален тим на Испания, е, че техният австрийски треньор Карл Рапан използва техника, която сам кръщава „ключалка“ или „катинар“. Тя се състои в това, че се добавя още един свободен играч към защитата от петима и всички те заедно пазят персонално нападателите на „Реал“ (Мадрид).
Въпреки че знае за тази особеност в защитната схема на „Сервет“, треньорът на „Реал“ Хосе Виялонга не е предвидил никаква формула, с която да засили „бялата“ атака. По онова време не е прието да прилагаш различна тактика в зависимост от особеностите на съперника. В Мадрид смятат, че „Реал“ е фаворит, че е по-добрият отбор и благодарение на индивидуалните качества на играчите си ще успее да прекърши съперника. Това обаче не се получава, когато играта започва. Или поне не е така в началото и в по-голямата част от мача. Швейцарският „катинар“ работи безотказно и изглежда, че просто няма начин да се пробие защитната схема.
На почивката при нулево равенство Ди Стефано влиза в съблекалнята в много лошо настроение и с думите: „Как е възможно да не можем да вкараме гол на тези часовникари?“. Точно тогава е и втората част на срещата между „белия“ клуб и кралското семейство. Принц Хуан Карлос слиза в съблекалнята, за да насърчи футболистите с думите: „Стрела, емигрантите чакат победа на „Реал“...“. Алфредо въпреки срещата от предния ден неразпознава бъдещия крал на Испания. В раздразнението си отговаря: „А ти кой си, бе!? Я се разкарай оттук!“. Сапорта е пребледнял като платно.
Второто полувреме започва, без да има някаква промяна. „Реал“ атакува, а „Сервет“ се защитава. Хенто напуска терена заради контузия и оставя отбора си с десет човека. През 1958 г. смените не са разрешени, а през следващата година се позволяват, но само при контузии. „Катинарът“ е успешен до 74-ата минута, когато удар по тревата на Мигел Муньос се удря в неравност на терена, топката се отклонява по странен начин и изненадва вратаря на домакините Рюеш, а вече в 90-ата минута Ди Стефано подава на Риал за 0:2. Алонсо, Наваро, Олива, Лесмес, Муньос, Сарага, Малоуни, Перес Пая, Ди Стефано, Риал и Хенто са пионерите за първата победа на „Реал“ в турнира за Купата на европейските шампиони. Срещата се провежда на стадион „Шармий“ в Женева, защото „Сервет“ иска съоръжение с по-голям капацитет от своя собствен стадион. Присъстват 20 000 зрители.
Въпреки победата „Стрелата“ не е доволен след края. Мачът започва в 18:45, защото стадион „Шармий“ няма изкуствено осветление. „Не можеше да се играе. Теренът не беше в добро състояние, а топката не беше напомпана достатъчно. Мачът беше твърд, защото те решиха да използват грубости срещу нас. Вярвах още от самото начало, че ще победим. Домакините имаха късмет. Ако бяхме вкарали гол в началото, резултатът щеше да е много по-голям в наша полза, защото щяхме да ги накараме да търсят равенството и да се открият. Ако бяхме вкарали гол преди почивката, можеше дори да танцуваме от радост накрая.“
Така или иначе 2:0 е резултат, който позволява на „Реал“ да се чувства спокоен преди ответния мач и като цяло за съдбата си в осминафиналите. Двата гола са удобна преднина най-вече защото „Сервет“ е силен в защита, но не и в нападение. Ако гостите искат да наваксат изоставането от първия мач, трябва да играят в атака, а това просто не е в природата на онзи отбор.
Общо 40 318 зрители се събират на стадиона на „Реал“, за да гледат втория сблъсък между „кралете“ и швейцарския им съперник в първия домакински мач от турнира за Купата на европейските шампиони в „Белия храм“. Това става на 12 октомври 1955 г., точно на националния празник на Испания. По онова време мачовете от Купата на европейските шампиони се насрочват в празнични дни, за да се насърчи публиката да дойде на стадиона. Посещаемостта е добра, като все пак трябва да имаме предвид резултата от първия мач. На терена „Реал“ не оставя никакви съмнения за превъзходството си над „Сервет“, който пък от своя страна играе още по-затворено от първата среща, когато е бил пред собствена публика. Ди Стефано открива резултата в 29-ата минута, а Хосеито вкарва за 2:0 малко преди края на полувремето. След почивката идват головете на Риал, Малоуни и отново Ди Стефано. Краен резултат 5:0, който пресата коментира като тренировъчен, а Хосеито веднага репликира: „Каква тренировка бе, хора!? Скъсах се да бягам цял мач! Премерих се и съм с три килограма и двеста грама по-лек, това не става току-така...“. Наистина многото бягане помага на„Реал“ да отключи защитата, наредена от Рапан. Първата крачка е направена.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
