Кошмарите, от които стават най-добрите истории - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Кошмарите, от които стават най-добрите истории
Автор: Зара Янева
Кошмарите, от които стават най-добрите истории
Снимка: Thinkstock/Guliver

Когато нещата не вървят... да, иска ти се този момент изобщо да не е идвал, но когато се размине, от него става най-добрата история, която краси спомените ти. Е, както се казва, всичко е добре, когато свършва добре. Само че докато си сякаш в епизод от страшен филм, никак, ама никак не ти е забавно.

На автостоп през зимата

Беше зима, а ние бяхме в Русия. Мога да спра и дотук историята, пак ще ме разберете! Но за да е още по-забавно, ще добавя, че пътувахме на автостоп от град Псков към Москва, има няма 700 км - както се казва, ей го де е. И въпреки репутацията ни на почти незакъсващи стопаджии, точно тогава по заснежения път нещо нямаше коли, а тези, които минаваха, профучаваха покрай нас като тасманийски дяволи, чезнещи в снежен облак. И така 4 часа! Предвид сезона и особеностите на географските ширини, никак не ставаше за нощуване покрай шосето, както е практиката, така че чакахме чудо. Най-сетне, в почти смрачилия се късен следобед спря спасителен тир, в който чухме заветните думи „На Москву”. Да, тази история завърши със среднощен чай в московска квартира, но все пак вече си имам едно наум за зимните приключения.

Няма къде да спим

Палермо, градът на мафията. Да, започва интересно, а още по-неистово взе да става, когато всички уговорки за нощувки при домакините ни от сайтовете за гостоприемство внезапно се отметнаха. Абсолютен рекорд - от толкова много покани, нито един не се отзова във въпросния ден. Всъщност нощ, като на всичкото отгоре започна да се излива някакъв порой над главите ни. Напълно мокри от дъжда и вече отчаяли се, че ще трябва да прекараме нощта на някоя спирка, бяхме забелязани от група типични сицилиански младежи с обици, зализана коса и смъкнати дънки. Малко италиански, няколко разменени цигари и вече имахме място за нощувка. Е, не беше кой знае какво, но поне се сдобихме с покрив над главите си, което беше отново чудо, предвид разразилата се буря навън. Измръзналите и прогизнали телеса сгряхме с топла паста и справедливостта отново възтържествува.

Изгубени в лавата

Тенерифе, един от канарските острови, на който се намира най-високият връх в Испания – Тейде, потънал в отломки от замръзнала лава. Покорихме го, а после, за по-интересно, решихме да минем напряко. Тоест, баш през хълмовете от замръзнала лава. Да, интересно в началото, леко притеснително 4 часа по-късно и направо страшно след падането на нощта! С изгряването на луната дойде и осъзнаването, че, да, изгубени сме, наоколо всичко е една безкрайна поредица от еднакво изглеждащи потоци черни вкаменени вълни, температурите паднаха сигурно под нулата, предвид факта, че се намирахме на над 2000 метра височина. И – за пореден път! - включихме на режим „чакаме чудо”. Така де, нито можеше да се пренощува на този студ, нито имаше къде. Всичко под краката ни бяха безкрайни назъбени бабунки от лавата. И тогава изведнъж се оказахме на пътя. Някак си бяхме стигнали до шосето, което пресича местността и води до цивилизацията, разбира се, след дълги километри. Тръгнахме по него и внезапно видяхме светлинка – по чудо (явно това, което чакахме!) един младеж решил точно в тази нощ, в този час, да снима Луната с новата си снимачна апаратура и затова се качил на 2000 м сред лавата. Коментарите оставям на вас, а ние отново пихме тържествено шампанско, или по-точно сок в кутийка, с който бяхме почерпени от новия си благодетел фотографа, който ни свали до нормална надморска височина и благодарение на когото среднощният ни кошмар се превърна в любим спомен.

 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още (не)обикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин