"Подреждам се и се разбърквам постоянно. Правила съм го толкова много пъти, че вече владея хаоса до съвършенство. От малка раста с твърдото убеждение, че съм родена под щастлива звезда и имам поне една магическа сила. За първото вече съм сигурна, че е вярно. За последното все още не съм изгубила надежда."
Това споделя Петя Лалбонова, но какво повече ще разкрием за нея и първата й книга "Хаосът отляво", продължавайте да четете.
Здравей Петя, от известно време следя твоето творчество и съм очарована от първата ти книга, разкажи ни малко повече за „Хаосът отляво“. Как ти хрумна идеята, как се стигна до публикуване и какво ще намерят читателите в книгата?
Истината е, че писането е нещо, което съм правила винаги и между другото, през по-голямата част от съзнателния си живот. Но никога не съм гледала сериозно на нещата, а просто пишех, защото това беше моят начин да се справям с емоциите, които ме стискат за гърлото.
Желанието ми да издам книга дойде съвсем наскоро.
В последните няколко години се усещам, че преминавам през нещо като катарзис. Реших и да завърша всичко, което съм започнала някога и да дам последен шанс на някои от хобитата ми да се реализират по-пълноценно.
Така стигнах до стиховете си, които съм писала и събирала години наред и се поразрових да видя какво мога да направя по въпроса. Точно тогава, като по чудо попаднах на конкурса на издателство Буквите, в който наградата беше издаване на самостоятелна стихосбирка и естествено, се включих. По същото време се включих и в конкурса на Поетите Live. За мое щастие, спечелих и в двата конкурса и приех това като категоричен знак, че е време да се отнеса по-сериозно към поезията.
След като чух стихотворението „Хаосът отляво“, рецитирано от Весела Бабинова на сцената на Поетите, реших че този стих ми носи късмет и книгата ми трябва да носи същото име.
Така се появи първата ми самостоятелна стихосбирка „Хаосът отляво“, в която съм събрала стихове за всяка любов.
Безспорно като поетеса си много талантлива и виждам, че хората те четат с голям интерес, но разкажи ни малко за себе си, коя е Петя извън поезията – професия, хобита?
Извън поезията съм най-щастливият човек на света.
Имам прекрасно семейство – мъж мечта и две страхотни малки хлапета. Ежедневието ми се върти около тях, но между смяната на памперсите и тичането по детските площадки, успявам да вмъкна и някои лични занимания. Като например, да заснема „остроумно“ видео в TikTok или да направя картина отупотребявани кафе-капсули. В последно време си оставям и малко време за спорт. А понякога дори си пускам хубава музика и просто си танцувам вкъщи. Обичам да ми е весело, да се смея, да правя неща, които ме вдъхновяват и не обичам да скучая. Постоянно съм в движение, правеща нещо.
В професията си се занимавам с дигитален маркетинг и графичен дизайн. Работя по развиване и позициониране на брандове, създавам лога и изграждам идентичности.
Какво те вдъхновява да пишеш?
Обикновено ме вдъхновяват хората, които срещам. Понякога ме вдъхновява миналото. Но много често си се вдъхновявам сама, просто като си мисля разни неща. Аз съм нощна птица, заспивам винаги последна и често до късно вечер пиша. Това ми е най-творческото време.
Кои са любимите ти книги? Има ли някоя, която си чела повече от веднъж?
Не мога да ги нарека точно любими, по-скоро са книги, които са оставили емоционален отпечатък у мен. Такива са „Малкият принц“ на Екзюпери, „Тъй рече Заратустра“ на Ницше и „Рай“ на Радослав Гизгинджиев. Крайно различни автори и произведения, но са дали сериозно отражение върху живота ми. Мисля, че това е смисъла на книгите – да можеш да си вземеш ценното за себе си от всяка.
Не помня да съм чела някоя книга два пъти (изключвам детските приказки, някои от които съм чела по 22 пъти). Но нямам и особена възможност в момента, защото 24 часа започнаха да не ми стигат за нещата, които искам да правя. По-скоро ще прочета нова книга, отколкото да повторя стара. А и вече имам над 20, които наскоро съм си купила, а все още не съм стигнала до тях!
Пишеш за любовта във всичките ѝ измерения, има ли главен герой в твоите стихове? Какво е за теб любовта?
Героите са се променяли през годините. Някои от стиховете ми са базирани на реални събития, други са абсолютна художествена измислица. Но мисля, че това е най-голямата сила на авторите – само те си знаят кое е истина и кое не. Имаш свободата да напишеш абсолютно всичко, без някой да ти държи сметка.
А любовта за мен е най-смисленото чувство. Както философията е науката на науките, така и любовта е чувството на чувствата. Всяко друго чувство може да се роди от там – и щастието, и тъгата и омразата. Любовта е… голяма работа.
И накрая какво ще пожелаеш на всеки бъдещ млад творец, който иска да пише поезия и проза в България?
На младите автори пожелавам нестихващо вдъхновение и да им се случват вълнуващи неща, за които да пишат. Пожелавам им и късмет да открият аудиторията си, която да ги чете, да се радва с тях и да им дава стимул да не спират да пишат.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
