Куала Лумпур под прикритие – спечели книга - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Куала Лумпур под прикритие – спечели книга
Куала Лумпур под прикритие – спечели книга

Куала Лумпур под прикритие“ (Издателство „Слънце“) е една необичайна книга, която ще ви пренесе в един от най-бляскавите азиатски мегаполиси. Зад лъскавата му фасада се крие различен свят с хиляди млади жени - малайзийки, рускини, украинки, новозеландки, филипинки, тайландки, които продават денонощно телата си под контрола на местната мафия. Авторът на книгата Ю Пайк Леонг проследява техните драматични истории. А за да ги предаде максимално достоверно, преди написването на книгата си той влиза "под прикритие" в ролята на "клиент".

Леонг описва различни места с различна клиентела, където се предлагат всевъзможни видове услуги. Авторът е малайзиец от китайски произход, занимава се с разследваща журналистика и пише книги за нощния живот в големите азиатски столици.

Прочетете откъс от книгата „Куала Лумпур под прикритие“ на Юпайк Леонг (Издателство „Слънце“), а в края научете как можете да я спечелите!

*

Китайски кукли и комплекси за хранене

Разположен близо до евтин хотел, новият комплекс за хранене „Ню Пенгхуа“ на „Пуду Роуд“ съдържа двайсет павилиона, един от които се слави със своето печено патешко. Освен вкусната, достъпна храна, в комплексa за хранене се таят експлоатация, разбити сърца и насилие. Той е с квадратно разположение, от три страни е опасан със стени, а трийсет стъпки желязна подпорна конструкция поддържа плоския му покрив. През деня редовните му клиенти са служителите в офисите, но когато слънцето потъне зад градския пейзаж, той се превръща в свърталище на покварата, привличайки и младите, и старите, и любопитните, и разбира се – обичайните женкари.

Откривам „Ню Пенгхуа“ случайно, след търсене на павилиони за печено патешко в интернет. Една вечер седя и се наслаждавам на печеното патешко, а над главата ми се въртят вентилатори и ярките неонови светлини създават долнопробна атмосфера. Зад стъклените витрини амбулантните търговци равнодушно пържат кои тиоу – нарязано на ивици печено пиле, варят нудли с яйца, запържват зеленчуци и готвят други местни ястия. Влизат три момичета с потници с презрамки през врата и минижуп. Тяхното присъствие ме озадачава. Разпръсват се и едно от тях, на около двайсет години, идва до масата ми, след като парфюмът й пръв стига до мен. Пита ме на мандарин:

– Бао беи [най-любими], искаш ли да си щастлив?

– Щастлив? Как? – питам аз и се чеша по тила.

Тя прави пауза.

– Искаш ли да ме купиш?

Сетивата ми избухват, както би направила ревнивата ми жена.

– Не... Не, благодаря – усмихвам се аз и продължавам да ям. Тя отива на друга маса. Разочаровам и другите две момичета, а сега влизат и още работещи дами. Облечени като участнички в малък конкурс за красота, те ходят от маса на маса и питат клиентите: „Искаш ли масаж?“, „Искаш ли да си щастлив?“ или „Искаш ли да ме купиш?“. Някои от по-стеснителните молят редовните клиенти да им купят питие, за да завържат разговор. Бъбрят със своите евентуални кандидати и ако химията и цената са приемливи, ще сключат сделка.

Правя проучване в интернет за „Ню Пенгхуа“ и изравям историята му. Негов предшественик е центърът за хранене „Пенгхуа“, който се намирал на „Пасар Роуд“. По онова време проститутките носели пакетчета с динени семки като претекст за търсене на клиенти. „Искаш ли да си купиш динени семки?“, питали те. Какъвто и отговор да получели, следващият въпрос неизменно бил: „Интересува ли те да си купиш секс?“ или „Искаш ли масаж?“. След пет години сградата пада под разрушителните чукове на кметството в Куала Лумпур. В ума ми изплуват много въпроси. Имам нужда да се потопя в „Ню Пенгхуа“, за да намеря отговорите.

При по-сетнешните си посещения се правя на разследващ писател. Сяо Пин, двайсет и две годишно момиче от Ханджоу, вечеря с мен по моя покана и си говорим.

– От колко време си тук? – питам аз, пронизвайки парче задушено пиле.

Косата й плавно се спуска над голите рамене, а на клепките си е сложила изкуствени мигли.

– От две седмици.

Тя надига към устните си пластмасова купа със стара краставичена супа и преглъща мъничко.

– Кога ще се върнеш в Китай?

– Когато върна дълга си на моя лао бан [шеф] и спечеля някакви пари. Той плати пътуването ми и квартирата предварително.

Сипвам върху ориза си сос.

– Колко време ти трябва, за да си платиш дълга?

– Не много. Вече съм изкарала десет хиляди. – Тя облизва горната си устна, която е изцапана със сос.

– По колко взимаш на клиент?

– По сто и шейсет.

Говорим за семейството й, за родната й провинция, за китайската икономика и моловете в Куала Лумпур, за задръстванията по улиците. Когато зачеквам темата как е била убедена да дойде тук, тя избягва въпроса, като непрекъснато ми досажда:

– Искаш ли да си поиграем в стаята ми?

Изтичат около трийсет минути, може би повече. Тя свършва с храненето и оставя вилицата и лъжицата на масата. Като разбира, че няма да може да сключи сделка с мен, става.

– Благодаря за ориза. Искам да се заема с потенциални клиенти. – Подметките й шляпват по сивия под, покрит с плочки, и тя бързо тръгва по най-прекия път до най-близката маса. Чувам глас, който пита:

– Може ли да седна тук?

*

Спечелете книгата „Куала Лумпур под прикритие“ (Издателство „Слънце“).

Как?

Споделете в коментар под статията тук: Коя е най-невероятната среща, която сте имали на път?

 

Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий и обявен във фейсбук страницата на Peika.bg на 10 юли 2014 г.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Alisa St, 10.07.2014 | 01:40
Бяхме на гости на известен калиграф в южен Китай. Огромна къща на няколко етажа. На първия етаж се разполагат общи стаи, а на втория живее неговия баща - прочут Fengshui майстор. Пред вратата винаги има тълпи с хора, които чакат за съвети от майстора. На горните нива са обособени специални помещения за караоке, стаи за тенис на маса, просторни тераси, множество дървета и какво ли още не. Но най-учудващото в този необичаен дом са покоите на самия калиграф - миниатюрно антре с олтар на будистко божетво, което води към малка стаичка, побираща целия живот на нашия нов приятел. Претъпкана до пръсване с всевъзможни предмети - книги, четки за рисуване и глинени чайничета (собствена изработка), тук едва ли има възможност да се разминат двама души. Няма ни рафт, ни шкаф, книгите служат като подпори, като подложки, като масички, но разбира се, и като четиво. Сред целия набор от вещи се разполага малко диванче (нощем легло), масичка за чай, на която глинените изделия биват редовно поливани с чай( за да не се напукват) и масивен телевизор, който като че ли засмуква нищожните остатъци въздух в помещението. С впечатляващите си размери, тромавия телевизор е на пръв поглед незабележим на фона на общия хаос, въпреки че може би e най-големият предмет в стаята, дори и по-голям от дивана. Но той вървеше с най-зашеметяващата колекция от видео игри от 90-те. В очите на китаеца, колекцията определяше статуса са телевизора в малката стаичка - изведнъж се превръщаше в центъра на тази микросвят, като че ли придобиваше собствена гравитация и всички останали вещи просто се левитираха в неговата орбита. Странна, изключителна гледка, изумителен контраст от калиграфии, чайници, миризма на стари книги и ритуални благовония, а сред всичко това е седнал млад авторитетен калиграф, облечен наполовина строго-официално, наполовина провинциално-лежерно, дъражащ джойстик в ръка и раздаващ ритници на Sub-Zero.
Albena Vasileva, 08.07.2014 | 10:49
Бяхме на обиколка с яхта по турски острови. На първия остров от обиколката ни казаха, че можем да скочим във водата и да доплуваме до острова и, че имаме 45 минути за разглеждането му. За съжаление, в момента, в който изплувахме на брега след не повече от 10 минути, видяхме как яхтата отплува заедно с всичкия ни багаж. Бяха ни забравили. Островът беше необитаем, а температурата в края на юли около 50 градуса и бяхме с дете на 5 години. Добре че след около 2 часа престой на острова по случайност се появи една италианска яхта, която ни спаси и откара близо до хотела, в който бяхме отседнали. Нашите спасители бяха двама италиански банкера и техните съпруги, една от които, Мария Грация се оказа шеф на детски селища SOS за Европа. И досега сме им безкрайно и искрено благодарни. Това е и невероятната ни и най-щастливата ни среща.
Таня Гошова, 05.07.2014 | 16:06
Без да се уговряме, без да знаем кой кога и къде ще пътува на магистралата се "срещмахме" с наши приятели. След това продължихме заедно по пътя за морето :)
Emiliq Aleksandrova Harizanova, 03.07.2014 | 15:58
Бях на пътешествие в Италия. Много красива страна с много богата история. Аз и моята приятелска отседнахме в град Перуджа. Решихме да разгледаме околността и така си взехме билет за прочутото селище Асизи и тръгнахме. Беше събота и обикаляхме целия ден. Бяхме решили да се приберем с последния автобус. Когато стана време, ние се ориентирахме, за да бъдем около автобуса, за да не го изпуснем. Искахме да си купим билети от гишето, но безуспешно. Обясниха ни, че трябва да притежаваме карта, за да си закупим билет от там.. Изпратиха ни да търсим билети из града, като там билетите за градския транспорт се продават по кафенетата. До автобуса ни оставаха 20 минути, а ние все още нямахме билети за връщане. Обикаляхме и търсехме отворено кафене в неделния ден. Безуспешно.. Вече беше късно... Автобуса потегли без нас.. Влязохме в един ресторант, където да обмислим ситуацията и си говорехме.. Когато келнерът се приближи, за да ни вземе поръчката, ние го попитахме дали наистина няма повече автобуси за Перуджа. Той ни отговори утвърдително, но с лека усмивка. После каза, че той самият пътува всеки ден до Перуджа. Предложи да ни закара след края на смяната му.. Ние разбира се с радост приехме.. Това беше най-хубавата новина за деня и срещнахме един много добър приятел, с който и до днес все още поддържаме връзка :)
Марина Георгиева, 02.07.2014 | 23:02
Братислава. Пътувам сама от Виена. На гарата срещам двама пакистанци, работещи в умиротворителните сили на ООН, дошли на конгрес във Виена, и една китайка на туристическа обиколка, живееща в Канада, която била отседнала в същия хотел с пакистанците :) И така тази необичайна комбинация от четирима ни обиколи Братислава :)
Катя Вълчева, 02.07.2014 | 13:48
Срещнах една колежка от работата в Дубровник - докато аз се качвах на корабчето до близкия остров, тя слизаше от него :)
Бисер Янакиев, 30.06.2014 | 22:51
"имаЛ късмет" :) !Сорри,писах горния коментар на тъмно и съм изпуснал "л"-то!
Бисер Янакиев, 30.06.2014 | 22:45
С една много красива пепелянка на Трънското ждрело на р.Ерма преди около година и половина!Беше през октомври и слизайки ниско долу при камъните,за да снимам моста на фона на ждрелото,изобщо и не очаквах,че през този сравнително студен есенен ден,изсъхналото клонче на камъка под крака ми...,всъщност нито е клонче,нито е изсъхнало,а е огромна мъжка/само те били над метър/ пепелянка!Както споделиха по-късно "приятели" от Фейсбук съм има късмет,че е било октомври и денят е бил студен,та тя,змията,не е била бърза,иначе със сигурност е щяла да ме хапне!Е,аз отскочих като попарен и избягах поне на 5-6 метра из камънака,как не си потроших краката тогава,но...страха,не Редбул,дава крилааа...!Е,веднага след това се върнах на метър-два от нея,естествено,за да я снимам!А снимката,е,...нея ще кача във Фейсбук,защото тук не мога :) !
Абонирайте се за нашия бюлетин