Лек излет до Кокалянския манастир - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Лек излет до Кокалянския манастир
Автор: Димитър Харизанов

Приятен излет до един от старите български манастири в Плана планина.


Стръмните пътеки и тежките раници може би не са по вкуса на някои любители на чистия въздух и природата. Перспективата за слалом между бодливи храсти и странно мобилни камъни в добавка е в състояние да извика една характерна несигурна усмивка по лицата на тези хора, която скоро е последвана и от задължителното: „Ами да… хм… много е интересно! Може някой друг път да дойда…”. Както се досещате, този „друг” път нещо се забавя или изобщо не идва – затова е чудесно, че на достатъчно много места могат да се открият и варианти за по-леки преходи на открито. Все пак – редно е да има по нещо за всеки!

Ще ви предложа къса, лесна и при това интересна разходчица, която е подходяща дори за половин ден – в случай, че сте забравили да отворите очи три-четири часа по-рано в събота или пък домакинските дела неочаквано са се проточили някъде до ленивия неделен обед. Планът включва зелена гора, малко културно обогатяване и дебели сенки. Последното е особено важно след средата на юни!

Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил” се намира сред склоновете на малката планина Плана, едва на двадесетина километра от центъра на София. Разположен е високо над автомобилния път между София и Самоков – достатъчно далеч, за да не се натрапват шумове от преминаващите МПС-та. Маршрутът, за който говоря, ще ви отведе именно там. За изходна точка ще послужи Дяволският мост, построен над малката река Ведена, която се влива като ляв приток в Искър. Следва малко пояснение – долината на Ведена бележи границата между планините Витоша и Плана, а в горното си течение е известна под името Егуля (Ягуля).

До Дяволския мост се стига дори с градски транспорт от София – използваме автобусна линия №3 от автостанция „Гео Милев”. Справка за разписанието на автобуса в конкретен ден е най-добре да направим в сайта на СКГТ. Слизаме на спирка „Дяволски мост” – втората след тази при Кокалянското ханче, в посока с. Долни Пасарел. Продължаваме пеша покрай пътя и след няколко минути виждаме отбивка вдясно с широко пространство и със сводестия Дяволски мост над реката. Естествено, до това място може да дойдем и с автомобил. Преминаваме по моста и на десния бряг на Ведена откриваме началото на пътеката за Кокалянския манастир - има табела, както и червена маркировка.

Бързо набираме височина и шумът от трафика в Панчаревския пролом на р. Искър става все по-глух. Изключително приятно е в топъл летен ден да избягаме в благодатната сянка на тези гористи склонове. Пътеката се вие леко и безпрепятствено нагоре и нагоре, а край нея на много места са се вкопчили обраслите с мъх стволове на вековни дървета. Неусетно, за има-няма един час, излизаме на широка поляна, сред която се издига манастирът.

Той е основан през XI в. и през времето на съществуването си израства като важен книжовен и културен център – особено в периода XIV – XIX в. Част е от така наречената Софийска Света гора. Опожаряван и разграбван, Кокалянският манастир все пак успява да се съхрани до наши дни, не без помощта на местното население. Днес сградите му са възстановени и обновени.

Връщането става по същия път, като отново не може да не направи впечатление удобно изградената пътека – тя е широка и се движи почти хоризонтално през цялото време, виейки се по иначе доста стръмния склон. На места има пролуки сред короните на дърветата, през които се откриват красиви гледки към долината на р. Искър и диплите на Лозенската планина – на другия бряг на реката. Отсреща се намират и останките от средновековната крепост Кокалянски Урвич. Любопитен факт е, че при поход в района в края на XIX в. Алеко Константинов учредява Първия туристически клуб в България.

Както видяхте, тази лека разходка отнема едва няколко часа и е подходяща за почти всеки. Мястото е много приятно и определено го препоръчвам на хората, които предпочитат интересни, и в същото време ненатоварващи преходи, в близост до града. Пожелавам ви хубави моменти сред горските дебри на Плана!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Д.Харизанов, 30.03.2019 | 16:02
До коментиращия “tt”: Ненужно заядлив коментар и при това претендиращ да бъде критичен такъв – tt, смешно е! :D Статията не е писана от „някоя жена скарана тотално с понятията” – в началото авторът е споменат. А ако анонимният tt, криещ се зад клавиатурата и явно падащ си по критикарските изстъпления, има нужда, вероятно лесно може отново да си прочете текста и да се разходи по маршрута – ей така, за проверка на въпроса дали наистина са неверни обясненията. Както е видно, статията е писана през 2013г, когато табела на БТС за пътеката, макар и в не твърде цветущо състояние, беше налице. А дали е съществувала през 2016г, когато tt решава да занимава читателите с „компетентното” си мнение, е съвсем друг въпрос, по който не биха могли да имат отношение нито автора на статията, нито сайтът, в който е поместена тя, предполагам. Неописаното разклонение наистина е налице (синя маркировка, ако не ме лъже паметта, води до с. Железница), но споменаването му не е било счетено за необходимо, тъй като предмет на статията е пътеката ДО Кокалянския манастир, по която има нанесена туристическа маркировка в съответен (споменат в текста!) цвят. Очаква се да се следи именно тя (може да се каже, че е добра – а в случай, че я изпусне човек – връща се и я търси – това също е част от пребиваването сред природата по различни маршрути), а и се предполага,че човек, поел по туристически пътеки в планина (пък била тя и малка, каквато е Плана), би трябвало да е наясно, че въпросните пътеки биха могли да бъдат „тесни”, „каменисти” и „стръмни” в някои свои участъци… Относно времето, нужно за изминаване на маршрута – това е строго субективно и всеки, прекарал поне един ден в планината, знае, че въпросното време зависи от ред фактори – темпо, физическа кондиция и тн, и тн – тоест забележката, че маршрутът се изминавал за 40 минути, а не за час е просто смехотворна. Впрочем, действително се изминава за „има-няма един час”. Активен спортист, занимаващ се с планинско бягане, вероятно ще претича до манастира и за под 20 минути, но дали за същото време ще се справят малко дете или пък възрастен човек, излязъл просто да се раздвижи, без да бърза…?? Изяснено е в статията и, че трасето на пътеката е „почти хоризонтално”, което отговаря на истината - прокарано е на серпентини, именно за да преодолее относително леко много стръмния иначе склон. Общо взето, tt, най-добре четете по-внимателно текста на публикацията, преди да се впускате в излишни и необосновани критики към труда на човек, който не от вчера е в планината и има ясна представа какво и как да разкаже за нея, успешно и безаварийно е водил не един и двама туристи с различно ниво на подготовка там, и който най-сетне е описал с единствено положителна цел и нагласа нещо полезно и приятно, с което човек да се разнообрази – стига да поиска… Д. Харизанов
tt, 06.09.2016 | 15:19
Пиша коментара, за да не се подлъжат и други хора по неверните ви обяснения. Първо-табела за пътеката в момента няма дори някога да е имало. Трябва да се хване една тясна и стръмна пътека веднага след моста. 5-10мин. след това има разклонение, което не е описано тук. Трябва да се продължи по пътеката в ляво! Там също няма никаква табела. Изкачването до манастира е 40мин., а не 1 час. На слизане е около 30мин. От тези 40мин път нагоре горе долу половината е по тясна, камениста и стръмна пътека, а след това става полегата и приятна за изкачване. Няма как една пътека да се движи хоризонтално при такова рязко изкачване, сигурно статията е писана от някоя жена скарана тотално с понятията.
Marieta Stoyanova, 12.08.2013 | 17:54
Кокалянския манастир не работи!!!
Абонирайте се за нашия бюлетин