Дебютният роман на Кейси Маккуистън излиза у нас месеци след успешната екранизация на Amazon Prime.
Сензацията от световен мащаб „Червено, бяло и кралско синьо“ на Кейси Маккуистън, която завладя милиони читатели още с излизането си и вдъхнови едноименния филм на Amazon Prime с участието на Ума Турман, Николас Галицин и Тейлър Захар Перес, вече може да бъде открита и на български език.
Моментален бестселър на New York Times, носител на наградите на Goodreads за „Най-добра романтика“ и „Най-добър дебют“ и обявен за книга на годината на Vogue, Vanity Fair и NPR, „Червено, бяло и кралско синьо“ e романтична, остроумна и секси история, в която любовта невинаги е дипломатична.
Когато майка му става президент на САЩ, от момче, израснало сред хълмовете на Тексас, Алекс Клеърмонт-Диас се превръща в най-близкото до кралска особа отвъд океана. Млад, красив, харизматичен и умен – Алекс е златна кокошка за маркетинга на Белия дом. Медиите го обичат, а жълтите вестници следват всяко негово движение.
Но границата между любовта и омразата в публичното пространство е тънка и Алекс добре осъзнава, че той може както да помогне, така и да навреди на кариерата на майка си.
Затова, когато е поканен на високопрофилна кралска сватба в консервативна Англия, той трябва да бъде безупречен. И при никакви обстоятелства да не се забърква в неприятности – особено що се отнася до една определена кралска особа.
Изправен срещу тежестта на обществените очаквания, традициите и предразсъдъците, Алекс ще трябва да се осмели да последва сърцето си в търсене на щастието. И да разбере, че в в борбата за любовта – и дипломацията – всичко е позволено.
Обичаният класически сюжет на кралския романс оживява с нов, модерен и свеж глас в дебютния роман на Кейси Маккуистън, който се заиграва с множество елементи от американската политика и култа към британското кралско семейство, а резултатът е забавна и нестандартна история за любовта, която прекрачва всички граници.
Допълнена с бонус глава от гледната точка на принц Хенри, „Червено, бяло и кралско синьо“ е неустоима романтична комедия, изпълнена с надежда и хумор, която ще докосне сърцата на най-запалените почитатели на жанра.
„Скандално забавна... секси, остроумна, романтична и вълнуваща книга.“
Тейлър Дженкинс Рийд
„Носех тази книга навсякъде със себе си и използвах всяка свободна секунда да чета. Поглъщаща, изключително смешна, нежна и секси – тази книга има всичко, към което се стремя.“
Кристина Лорен
„Тази книга е перфектният десерт, който си позволявате само в най-хубавите и най-лошите си дни.“
Джулия Уелан
„Шедьовър на бягството от реалността. Наистина е страхотно да живеете с света на тази книга и да си представяте, че той става реалност.“
Списание Vogue
„Супер специфичната любовна история, от която не сте подозирали, че ще имате нужда.“
Списание Cosmopolitan
Из „Червено, бяло и кралско синьо“ от Кейси Маккуисън
ПЪРВА ГЛАВА
На покрива на Белия дом, на скришно място в един ъгъл на Алеята, има едно разхлабено парче от облицовката на самия ръб на Солариума. Ако почукаш по него по правилния начин, можеш да го повдигнеш достатъчно, за да намериш послание, издълбано отдолу с върха на ключ или може би с нож за писма, откраднат от Западното крило. В тайната история на президентските семейства – изолирана фабрика за клюки, чиито членове са положили клетва да пазят в пълна тайна почти всичко под заплаха от смъртно наказание – няма категоричен отговор на въпроса кой го е написал. Единственото, в което хората изглеждат сигурни, е, че само някой президентски син или дъщеря би бил достатъчно дързък да оскверни Белия дом. Някои се кълнат, че е бил Джак Форд, със своите плочи на Джими Хендрикс и мезонета си с пряк излаз към покрива за среднощни пушачески паузи. Други казват, че е била младата Луси Джонсън, с широката панделка в косата си. Но няма значение. Написаното си стои, лична мантра за онези, които са достатъчно находчиви да го открият. Алекс го откри още през първата седмица, след като заживя там. Никога не е казвал на никого как.
Пише следното:
ПРАВИЛО №1: ГЛЕДАЙ ДА НЕ ТЕ ХВАНАТ
Източната и Западната спалня на втория етаж обикновено са запазени за президентското семейство. Първоначално са били проектирани като една огромна церемониална спалня за посещения на маркиз Дьо Лафайет по време на управлението на Джеймс Монро, но по-късно са били разделени. Алекс живее в Източната, срещуположно на Залата на договорите, а Джун използва Западната, до асансьора. В детството им в Тексас стаите им бяха разположени по същия начин, от двете страни на коридора. Тогава амбицията на Джун за съответния месец личеше по това, което окачаше на стените. Когато беше на дванайсет години, окачаше акварели. На петнайсет – лунни календари и диаграми на кристалите. На шестнайсет – изрезки от The Atlantic, Флагче на Тексаския университет в Остин, Глория Стейнем, Зора Нийл Хърстън и откъси от доклади на Долорес Уерта. Неговата стая пък беше постоянно една и съща, само се претъпкваше все повече и повече с награди от турнири по лакрос и купчини домашни по учебната програма за напреднали. Всичко това събира прах в къщата, която все още имат в родния си град. Той носи на верижка на врата си, винаги скрит, ключа за тази къща от деня, в който замина за Вашингтон. Сега, точно от другата страна на коридора, стаята на Джун е цялата в ослепително бяло, нежно розово и ментовозелено, снимана от Vogue и известна с това, че е била вдъхновена от стари издания на тема интериорен дизайн от 60-те, които тя намери в една от всекидневните на Белия дом. Стаята на Алекс някога е била детската стая на Каролайн Кенеди, а по-късно кабинет на Нанси Рейгън, което наложи Джун да я прекади с букетче зелен чай. Той е оставил пейзажите, окачени над дивана под формата на подредена симетрична квадратна решетка, но е пребоядисал розовите стени на Саша Обама в наситеносин цвят. Обикновено децата на президента, поне през последните няколко десетилетия, не са оставали да живеят в Белия дом след навършване на осемнайсетгодишна възраст, но Алекс започна обучението си в Джорджтаунския университет същия януари, когато майка му положи клетва, и от логистична гледна точка изглеждаше разумно да не разделят охраната или разходите си между Белия дом и евентуалния едностаен апартамент, в който щеше да живее. Джун дойде същата есен, точно след завършването на Тексаския университет в Остин. Никога не го е казвала, но Алекс знае, че се е нанесла, за да го държи под око. Тя знае по-добре от всеки какво удоволствие му доставя да е толкова близо до центъра на събитията и неведнъж собственоръчно го е изтръгвала от Западното крило. Когато се затвори в спалнята си, той може да седи и да пуска Hall & Oates на грамофона в ъгъла, без никой да го чуе да припява като баща си на Rich Girl. Може да носи очилата за четене, от които винаги настоява, че няма нужда. Може да организира учебния материал с колкото си иска разноцветни самозалепващи се листчета. Няма да стане най-младият избран конгресмен в съвременната история, ако не си го извоюва, но никой няма нужда да разбира колко усилия му струва. Имиджът му на секс символ ще се срине.
– Здрасти – казва глас на вратата и той вдига поглед от лаптопа си и вижда, че Джун се шмугва в стаята му с два айфона и купчина списания под едната мишница и чиния в ръката си. Затваря вратата зад себе си с крак.
– Какво открадна днес? – пита Алекс и избутва купчината листове на леглото си, за да ѝ направи място.
– Различни видове понички – казва Джун, докато се настанява на леглото. Облечена е с тясна пола, а на краката си носи островърхи розови балеринки и той вече вижда модните колонки следващата седмица: снимка на тоалета ѝ днес като увод към някаква реклама на балеринки за активно работещото момиче.
Той се пита какви ли ги е вършила цял ден. Спомена колонка за Washington Post или пък беше фотосесия за блога ѝ? Или и двете? Той никога не успява да следи какво става в живота ѝ. Тя е сложила купчината списания на кувертюрата и вече се занимава с тях.
– Даваш своята дан, за да поддържаш великата американска клюкарска индустрия ли?
– Това е целта на журналистическото ми образование – казва Джун.
– Нещо интересно тази седмица? – пита Алекс и се пресяга за поничка.
– Да видим – казва Джун. – In Touch казва, че аз… излизам с френски модел?
– Излизаш ли?
– Де да можех. – Отгръща няколко страници. – Ооо, пишат също, че си си избелил ануса.
– Това е вярно – казва Алекс с уста, пълна с шоколад и захарни пръчици.
– Така си и помислих – казва Джун, без да вдигне поглед. След като прелиства по-голямата част от списанието, го бутва в дъното на купчината и минава към People Разлиства го разсеяно – People пише само каквото пиарите им му кажат да пише. Скучно. – Няма много за нас тази седмица… о, аз съм една от думите в кръстословицата.
Да следи какво пишат за тях таблоидите, ѝ е нещо като мързеливо хоби, което ту забавлява, ту дразни майка им, а Алекс проявява необходимата доза нарцисизъм, за да позволи на Джун да му чете най-важното. Обикновено става въпрос или за пълни измишльотини, или за информация, подадена от пиарите им, но понякога написаното е просто смешно. Ако има избор, би предпочел да чете някой от стотиците хвалебствени текстове, написани от почитателите му в интернет, захаросаната му версия с опустошителен чар и невероятна физическа сила, но Джун категорично отказва да му ги чете на глас, колкото и да се опитва да я подкупи.
– Прочети Us Weekly – казва Алекс.
– Хмм… – Джун го изравя от купчината. – О, виж, тази седмица сме на корицата.
Показва му лъскавата корица, на която има снимка на двамата в един ъгъл, косата на Джун е прибрана с шнола на темето ѝ, а Алекс изглежда подпийнал, но все така красив, с изразена брадичка и тъмни къдрици. Отдолу заглавието с удебелени жълти букви гласи: РАЗЮЗДАНАТА НОЩ НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕЦА В НЮ ЙОРК.
– О, да, онази нощ беше разюздана – казва Алекс, обляга се на високата кожена табла на леглото и бутва очилата си нагоре върху носа. – Цели двама главни лектори. Нищо по-секси от коктейли със скариди и час и половина речи за въглеродните емисии.
– Тук пише, че си имал някаква любовна среща със „загадъчна брюнетка“ – прочита Джун. – „Въпреки че президентската дъщеря беше откарана с лимузина на бъкано със звезди парти след галавечерята, двайсет и една годишният любимец на нежния пол Алекс беше заснет да се шмугва в хотел „Дабъл Ю“, за да се срещне със загадъчна брюнетка в президентския апартамент, и си тръгна към четири сутринта. Източници в хотела съобщиха, че цяла нощ чували любовни звуци откъм стаята и се вихрят слухове, че брюнетката е била не друга, а… Нора Холеран, двайсет и две годишната внучка на вицепрезидента Майк Холеран и трети член на Триото от Белия дом. Възможно ли е двамата да подновяват връзката си?“
– Да! – извиква победоносно Алекс, а Джун изпъшква. – Това е по-малко от месец! Дължиш ми петдесет долара, скъпа.
– Чакай. Наистина ли беше Нора?
Алекс си спомня предишната седмица, когато отиде в стаята на Нора с бутилка шампанско. Флиртът им по време на кампанията преди милион години трая кратко, целта му беше най-вече да отметнат неизбежното. Бяха на седемнайсет и осемнайсет и обречени от самото начало, защото всеки от тях беше убеден, че е най-интелигентният човек в която и да било компания. Оттогава Алекс призна, че Нора е 100 процента по-интелигентна от него и със сигурност прекалено интелигентна, за да е излизала някога с него.
Но вината не е негова, че пресата не забравя за станалото, че обожават идеята за двамата заедно, сякаш са съвременни Кенеди. Затова, ако той и Нора от време на време се напиват заедно в хотелски стаи, докато гледат „Западното крило“, и пъшкат шумно към стената, за да угодят на любопитни таблоиди, той всъщност не може да бъде винен за това. Просто използват една нежелана ситуация за свое лично забавление. Предимство е и възможността да излъже сестра си.
– Може би – казва той, като провлачва гласните. Джун го фрасва със списанието, сякаш той е особено отблъскваща хлебарка.
– Мамиш, гадина такава!
– Басът си е бас – казва ѝ Алекс.
– Разбрахме се, че ако се пусне нов слух в рамките на един месец, ще ми дължиш петдесет долара. Приемам плащания по Venmo.
– Не смятам да ти плащам – изсумтява Джун. – Ще я убия, когато я видим утре. Какво ще облечеш, между другото?
– За какво?
– Сватбата.
– Чия сватба?
– Оф, кралската сватба – казва Джун. – В Англия. Тя е буквално на всяка корица, която току-що ти показах.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
