Маршрут с колела из брезнишки села със странни имена - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Маршрут с колела из брезнишки села със странни имена
Автор: Мария Ангелова

Една от онези съботи, в които се събуждаш почти на обяд и се сещаш, че нямаш план и маршрут.

Още по-добре!

Колелата - на багажника на колата и газ в (онче-бонче) западна посока. Нямам крайна дестинация. Което понякога крие опасността човек никога да не пристигне. Затова решавам да спра в първото село с шантаво име (ето това вече е план!) и да повъртя педалите в околностите му.

Картата сочи, че след Брезник потенциалът на села с чудни имена е огромен. Още преди време бяхме минавали през Непразненци, а сега Конска просто закова погледа.

Без да претендира да е твърде изчерпателен, следващият маршрут из брезнишките села сочи възможни посоки, пейзажи и хора, които могат да участват и във ваш велоуикенд в региона.

Макар още да не съм стигнала до Брезник или Конска, табелата за отклонение за село Бабица ми напомня, че реших да спра в първото село с интересно име. Затова отбивам, за да заредя с провизии от местния магазин...

...който изглежда като след бомбардировка.

Поздравявам единствената баба от село Бабица, която виждам на площада (просто нямаше да е приемливо да срещна дядо!).

Ами добър ден, детенце, ама аз не мога да те позная!“, усмихва се жената, все едно е длъжна да познава всеки случаен уикендар, който търси магазин баш в нейното село. Магазинът, оказва се, работи в понеделник, сряда и петък. И пак е много, като се има предвид, че днес жителите на Бабица са има-няма 12 души (от някога 600). На всеки работен ден се падат по четирима клиенти и то ако приемем, че всички клиенти посещават магазина поне веднъж седмично, а не се инатят да си стоят вкъщи.

Благодаря на бабата от Бабица. Обратен и продължавам към Конска с пит-стоп за вода в Брезник.

Конска е на 6 км от Брезник. Табели има. Тази с името на селото те посреща и с гробища. Понеже е време обедно и лятно, улиците са празни, всичко е затворено. Даже и кон няма. То и името на селото е едно такова - сякаш недовършено. Конска какво? Няма да изказвам на глас предположенията, които се зараждат във всеки средностатистически мозък.

Заменям колата с колелото и потеглям по плавните баири от Конска за съседно Режанци. Наклоните са прилични, не са невъзможни за изкачване – зависи и в каква форма е човек, естествено. Комбинирайте вземането на въздух с фотопауза и няма да съжалявате. Наоколо всичко е пасторал - узрели жита и царевица. Спипани на местопрестъплението бяха и две крави, които мародерстваха в неохраняем царевичак.

Минах през Режанци. На селския мегдан – сграда с очукана врата и отгоре очукана табела „Пивница“. Вътре е също толкова очукано, но правят хубаво кафе. Пивницата отвори към 3 часа следобед, моя милост бидейки първият клиент. След мен веднага довтаса и дядо, който напазарува по-адекватно – една студена бира. Помълчахме си двамата, всеки над своето си питие, на цимента пред Пивницата. После продължих към Бегуновци. Дядото вероятно е останал за втора бира.

Преди Бегуновци вляво от пътя фиксирах приличен язовир със същото име, който изглеждаше обещаващо за разпъване на палатка. Но това после.

От Бегуновци по тесен и тук-там надупчен като от бомбардировки път продължавам към Кошарево.

Не ще и дума, районът е много красив. Жълти поля, зелени хълмове и едни драматични небеса, шапката да ти падне. Ако случайно не носиш шапка - ченето.

Понеже не съм от най-последователните колоездачи, пък и жегата ме поналегна, в този момент реших да се връщам обратно към Конска. 30 км отиване и връщане. Хубавото е, че трафик почти няма - истински велорай.

Обратно в Конска натоварих колелото на колата все така безпланово и в този момент мернах на картата село Гигинци. Някъде някога бях чувала за манастир там и реших, че времето преди залез трябва да се оползотвори.

И без това пътят до манастира е толкова черен, че с шосеен велосипед човек няма никакъв шанс (то и с кола не са особено високи залозите, че ще пристигнете с всичките си чаркове).

Манастирът обаче си заслужава не 100, а много пъти по 100%. Цветен, просторен и с невероятна тишина. Дори и да чувате другите посетители, пак не изчезва усещането за тишина.

Известен е като Гигински, обаче на някои табели, а и в самия манастир пише Църногорски манастир – едно и също е. Освен че се грижат манастирът да е в перфектно състояние, монасите произвеждат в собствена мандра биволско кисело мляко и няколко вида сирене. От манастирските лозя пък местен винпром произвежда манастирско вино. 

Интересно е, че тук не може да се спи срещу заплащане. Нощува се само и единствено ако човек участва в целия живот на монасите – молитви, литургии и всичкото му. Не бях на литургична вълна и след едночасови блажени разходки по двора и зяпане в манастирския магазин, си тръгнах. С едно биволско кисело мляко и две бутилки вино.

На връщане от Гигинци нямаше как да не спра в крайпътна гостилница в село Непразненци. И да нямаше крайпътна гостилница, пак щях да спра. Докато пазарувах вафли, жената ми разказа съдбовната връзка между съседните села Непразненци и Бегуновци. Преди много години при нападение всички хора от Непразненци избягали и се заселили в Бегуновци. Бегуновци – защото избягали. Непразненци – защото в първото село останали без празници.

По-рано фиксираният язовир Бегуновци се оказа не твърде пренаселен, а по бреговете му - известен брой клечащи рибари, беседки и заведение.

Опънах палатката на брега. Малко след това пристига пазачът на язовира. Глася ли се да нощувам? Еми, глася се. Ами той само да ми кажел, че нощем се чуват чакали, ама спокойно де, щото не идват чак дотук. Преглът.

Чакали не чух и не видях, обаче точно тая нощ се случи онова астрономическо явление, дето луната е като пъпеш огромна и толкова силно свети, че хвърляш сянка. А като се събудих някъде около 5 сутринта, по повърхността на язовира се носеше една от онези мъгли, които играят поддържаща роля във филмите с изкормвачи. Голяма красота де!

И такива ми ти работи. За следващия път останаха още няколко села с култови имена, че сега не ми бяха в посоката – Кривонос, Гърло и Ребро. Цял човек е разхвърлян в региона, само трябва да го съберем. На колело.

*

Прочетете следващата част от анатомичната велообиколка.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин