Местата, които никога няма да посетим - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Местата, които никога няма да посетим
Местата, които никога няма да посетим

Добра новина за пътешествениците, които приемат думата „забранено” като предизвикателство: на картата вече има едно забранено място по-малко.

Чернобил - един забулен в зловеща мистерия град отскоро повдигна завесата на пълна секретност – с организирани и регулирани от държавата турове.

И понеже доста хора са негативно настроени към преживяването, искам веднага да отговоря на въпроса „Защо Чернобил?” и „Свършиха ли красивите места по света?” Защото е различно. А повечето пътешественици търсят точно това. Защото е едно от най-значимите исторически събития, белязали живота на нашето поколение. Ние преживяхме трагедията Чернобил – лично, от първо лице. Защото скоро няма да го има. Без никакви усилия от страна на правителството да го съхрани и изоставен на набезите на мародери, само след няколко години къщите ще рухнат напълно.

Бързам да кажа – радиация няма. Въздухът е в пъти по-чист от този в Киев. Има строги предохранителни мерки и забрана за свободно придвижване. Но така или иначе щом се е стигнало до регулярни туристически трипове, опасност няма.

Две КПП-та, военни постове, знаци за радиация и отвъд тях - безлюдни шосета. Дали това не е най-необитаемия „остров” на планетата? Както се оказа – не съвсем.

Обикновено свързваме идеята за поразената от радиация зона с мутации и гигантска растителност. Нищо подобно - нормално изглеждащи поляни и горички. Но навсякъде в тревата бият на очи предупредителни жълти табели за радиация. 

Гидовете изрично предупреждават: „Не се отклонявайте от безопасния маршрут! Не докосвайте нищо, използвайте маркираните пътеки! И никакви „сувенири”! Оказва се, обаче, че доста хора са изнесли нещо за спомен от зоната. Продавали ги на черния пазар в годините на сериозна криза и безработица. Явно гладът е по-страшен от радиацията. 

В медиите и до ден днешен се отразява единствено трагедията на Припят и Чернобил. Но те са само 2 от общо 96 селища, опразнени след аварията. Близо до Чернобил има паметна алея с „надгробни” табели с името на всяко от тях. 

Групата ни спря в едно такова селце, което изглеждаше по-тъжно от прословутия Припят. Стари, все още красиви къщи, които със сигурност пазят повече спомени от панелните блокове. И ето този надпис на една полусрутена мазилка: „Прости и прощавай мой дом!”

 
Има хора, които години след аварията са се завърнали да умрат в родните си села. Живеят в старите си, поразени от радиацията домове ,донякъде незаконно, защото достъпът официално е забранен. Обработват същата тази земя и, разбираемо, не са особено дружелюбни към туристите.

 

Припят - главният герой в тази трагична пиеса.

Хората са изселени в рамките на 3 часа, но забележете – повече от 24 часа след избухването на реактора, по времето когато радиационният облак отдавна е стигнал Припят. Не са имали право да вземат абсолютно нищо със себе си. Имало пунктове, в които ги събличали и изгаряли дрехите.

Но истината е, че Припят не е бил обезлюден. Веднага след евакуацията на населението в града се разполага огромен екип учени и работници „по ликвидация на щетите”. Те живеят в същите тези сгради, плуват в басейна и ползват училището до 2000 година.

Намерението на властите е било да възстановят централата и да заселят Припят наново. За целта градът е бил напълно „обеззаразен”. Изоставили са го чак, когато е станало ясно, че централата няма да я бъде. Дори и в момента обаче, в град Чернобил живеят постоянно над 3000 души. Както се оказа, повечето от призрачните истории са измислица.

Засенчена от кадрите на изоставените детски градини, остава друга трагична история – тази на пожарникарите, гасили пожара в реактора с голи ръце. Екипирани в нелепи костюми с оловни листове, вързани с канап, платнени шапки, лопати /да, ринали са силно радиоактивни отломки с лопати!/, защото електрониката на роботите се повреждала от радиацията.

Повечето от тези хора са били доброволци като онези, които са влезли в реактора часове след експлозията. Човек неволно се запитва какво ги е накарало да отидат на явна смърт? Достатъчен ли е натискът на съветската партийна машина или е било нещо друго? Като масова психоза с положителен знак. Запитах се бих ли го направила на тяхно място? А вие бихте ли?

Текстът и снимките са изпратени от Елена Филипова за рубриката Стани автор

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин