В духа на обичаните „Уинкс Клуб“ и „Уич“, „Академия за еднорози“ е новият детски феномен, в който най-добрият ти приятел е еднорог!
- Захари Карабашлиев е носител на наградата „Златен лъв“ 2023 г. за най-добър издателски проект с най-голяма обществена значимост
- Авторът на “библията” в съвременния алпинизъм Давид Шамбр пристига за премиерата на първото й издание на български език
- Кой е Наполеон и защо е променил света четем в биографията от „Наполеон“ от Александър Стоянов
Новата сензация сред анимационните сериали на 2023 г. безспорно е продукцията на Netflix „Академия за еднорози“, която стартира през ноември и още в първата си седмица се превърна в №1 на детските предавания в 14 страни, сред които САЩ, Канада, Франция, Великобритания и Германия.
Дни след премиерата на сериала на български език излизат и първите три книжки от вдъхновилата го едноименна детска поредица на Джули Сайкс – „Академия за еднорози: София и Дъга“,„Академия за еднорози: Скарлет и Жар”и „Академия за еднорози: Ейва и Звезда“.
Допълнена с великолепни илюстрации от талантливата художничка Люси Труман, всяка книжка от поредицата разказва за приключенията на едно от децата в „Академия за еднорози“!
Готови ли сте за първия учебен ден на красивия Остров на еднорозите?
В „Академия за еднорози: София и Дъга“ малките читатели за пръв път ще пристъпят в коридорите на училището. Там учат както деца, така и еднорози – митични създания, които могат да говорят и да правят вълшебства. Всеки ученик в Академията има за задача да помогне на своя еднорог да намери уникалните си магически сили. А ако успее, детето и еднорогът ще бъдат завинаги свързани и заедно ще пазят Острова на еднорозите.
Още в първите си дни в училището обаче десетгодишната София и еднорога Дъга ще се изправят срещу страховита опасност. Защото нещо странно се случва със Сияйното езеро, от което вълшебните създания черпят своите сили.
„Академия за еднорози: Скарлет и Жар” ни запознава с още една ученичка в училището – безстрашната Скарлет, която често така се увлича в игри, че съвсем забравя за правилата. Нейният еднорог Жар тъкмо е открил своята огнена магия, когато Академията е застигната от бедствие. Двамата са точно това, от което Академията се нуждае. Но за да помогнат, те ще трябва със сигурност да нарушат някои правила…
„Академия за еднорози: Ейва и Звезда“ ще ни срещне и с Ейва, която има чувството, че не се справя толкова добре, колкото своите приятелки София и Скарлет. Не я бива много в четенето, а и еднорогът ѝ още не е открил магическата си сила. Но Ейва знае всичко за растенията и градинарството. И когато храната на еднорозите, която им дава магически сили, мистериозно започва да изчезва, Ейва и нейният еднорог Звезда са единствените, които могат да намерят още.
В духа на обичаните детски комикси, книги и анимационни сериали „Уинкс Клуб“ и „Уич“, „Академия за еднорози“ е поредица, подходяща за читатели между 5 и 9 години, в която децата ще станат част от магично училище, ще научат важни уроци и ще срещнат добри приятели. Защото вълшебните приключения са гарантирани, когато си ездач на еднорог!
Из „Академия за еднорози: София и Дъга“ от Джули Сайкс
ПЪРВА ГЛАВА
– Почти стигнахме училището! – възкликна София, като видя табелата отпред.
На нея имаше нарисуван снежнобял еднорог с дъга над главата, а изящният златен надпис обявяваше, че това е Академията за еднорози. Стрелка сочеше към дълга алея, засенчена от дървета.
– Хайде да се състезаваме кой ще стигне пръв – провикна се Хари, седемгодишният брат на София.
След пет часа езда София изгаряше от нетърпение да види училището и с удоволствие би се спуснала в галоп, но вместо това тя се плъзна от рунтавия гръб на сивото си пони и го потупа с обич по врата.
– Съжалявам, Хари, но Детелинко е уморен. Няма да го карам да се състезава.
Детелинко, който беше стар и вече не можеше да тича бързо, с благодарност пъхна нос в косата на София. Черните ѝ къдрици увиснаха като дълги мустаци от двете страни на муцуната му. София се изкиска, но усещаше тежест в стомаха си. Беше на десет, трепетно въодушевена, че вече е достатъчно голяма, за да учи в Академията за еднорози, и най-накрая ще получи свой еднорог. Но Детелинко наистина щеше да ѝ липсва!
– Какво има, скъпа? – попита майка ѝ, която яздеше редом с нея. Бижу, нейният еднорог, вече беше напълно пораснал и изглеждаше много елегантен до късокракия Детелинко.
– В училището ще бъде прекрасно, но предполагам, че в момента се чувстваш малко странно. Не забравяй винаги да се държиш възпитано и моля те, мисли, преди да направиш нещо прибързано. София се ухили.
– Сякаш бих постъпила иначе, мамо!
– Хъм – промърмори майка ѝ с недоверчиво вдигнати вежди.
После изражението ѝ се смекчи.
– Помни, че всички други момичета и момчета навярно ще бъдат притеснени също като теб. Но много скоро ще се сприятелите.
– Чувствам се малко нервна заради новите приятелства – призна София, – но повече се тревожа за Детелинко. – Погали го по шията. – Мислиш ли, че ще се справи без мен?
– Разбира се – отвърна майка ѝ. – Той остарява и ще е доволен да води малко по-спокоен живот. Двамата с Хари ще се постараем да получава достатъчно прегръдки и грижи. Не се притеснявай за него, мислѝ единствено за специалния си еднорог, за това да се сближите и да се научите да работите заедно, за да защитавате нашия остров.
Сърцето на София се изпълни с гордост. Допадаше ѝ мисълта, че ще защитава Острова на еднорозите, техния красив дом.
– Чудя се какъв ли ще е моят еднорог и каква ли магическа сила ще притежава. Надявам се да може да лекува като Бижу.
Всеки еднорог се раждаше с уникална магическа сила. Съществуваха най-различни магически умения и младите еднорози обикновено откриваха какво могат да правят през първата си година в Академията.
Майката на София се наведе, за да махне черна къдрица от очите на момичето.
– Сигурна съм, че ще обичаш еднорога си, независимо каква сила притежава.
София се умълча, докато яздеше в зеления тунел от дървета към училището. Наистина ѝ се искаше нейният еднорог да може да лекува. С лечителската магия навярно би могъл да помогне за някои от болките и страданията, които мъчеха милото ѝ пони.
Тунелът свърши и София подкара Детелинко навън, под бледата януарска слънчева светлина. В гърдите ѝ се надигна вълнение, като видя огромната сграда от мрамор и стъкло с искрящ фонтан отпред. От години мечтаеше за този момент.
– Красиво е. Момичето не можеше да откъсне очи от величествените кули на училището и идеално поддържаните градини, преливащи от цветя и храсти дори през зимата. В далечината блещукаха многоцветните, магически води на знаменитото Сияйно езеро, огрени от слънчевата светлина.
– Ох, как ми се иска да бях достатъчно голям, че да уча тук – изрече с копнеж Хари.
Момичета и момчета бързаха във всички посоки. Учителите ги насочваха. Група момичета стояха в подножието на стълбището, което водеше към предната врата на училището. Изглежда, току-що бяха пристигнали. София пое дълбоко дъх. Край, това е. Време беше да се сбогува с Детелинко и семейството си! Обви ръце около шията на понито, зарови лице и скри сълзите си в меката му грива.
– Довиждане, миличък Детелинко. Приятна почивка и сочна паша в полята.
Мама докосна ръката ѝ.
– Да те заведа ли при другите?
– Не. Ще се оправя и сама. – София изтри сълзите си в гривата на понито, преди да прегърне мама и Хари. – Чао!
София се отправи към петте девойки. Момичето с малко букетче незабравки в тъмната, дълга до брадичката права коса много ѝ хареса и тя му се усмихна срамежливо. Момичето отвърна на усмивката ѝ. София тъкмо се канеше да я попита как се казва, но в този момент към тях се приближи висока дама. Беше с костеливо, бледо лице и дълъг нос, на чийто край се крепяха малки очила. До нея уверено крачеше девойка с кестенява коса. Имаше зелени очи и дълъг, тесен нос също като този на учителката. София ѝ се усмихна, но момичето само я изгледа, а носът му потрепна, сякаш беше подушило нещо нериятно.
– Момичета – изрече рязко преподавателката. – Аз съм госпожа Коприва, вашата учителка по география и култура. Последвайте ме. Вие сте последните пристигнали. Госпожа Иглика ви очаква в залата, за да ви запознае с вашите еднорози. По-живо. Не се помайвайте. София тръгна с тъмнокосото момиче.
– Здравей, аз съм София – прошепна тя.
– Аз съм Ейва – отвърна момичето, после кимна към госпожа Коприва. – Изглежда доста страховита, нали?
Преподавателката раздразнено обърна глава. Заради кльощавата шия и злъчните очи заприлича на кисела костенурка.
– Без разговори! – сопна им се тя. Ейва направи физиономия и погледна София, която едва удържа смеха си.
Заля я вълна от щастие. Имаше чувството, че двете с Ейва непременно ще станат приятелки!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
