На катеренето с любов! - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
На катеренето с любов!
Автор: Михаела Стоянова
На катеренето с любов!

Някои хора нямат късмет в този живот.

Понякога искаш едно, а то се случва коренно противоположното нещо. Тогава започваш да се вайкаш, да се питаш защо. В един момент просто искаш да направиш нещо конкретно. Но в следващия вече трябва да си избереш друго съвсем различно, само защото си закъснял с цяла една минута. Точно такъв беше моят случай със злощастното ми записване на спорт в университета. За цяла една минута трябваше да се откажа от нещото, което толкова харесвам, за да получа нещо съвсем непознато или... просто катерене. Все едно да искаш шоколад, а да ти дадат марципан. Разбира се, в този момент бях убедена, че нямам късмет. Добро начало, с фалстарт, помислих си... Но всъщност не знаех, че когато се откажа от това, което просто харесвам, ще попадна при онова, което толкова ще ЗАОБИЧАМ. Е, дали това е липса на късмет?! Напротив, аз съм най-щастливата късметлийка! Можете да бъдете сигурни в това. Защото намерих нов смисъл в живота си, който почетно се нареди до всички други, които винаги ме дърпат напред.

Точно затова, мило катерене, днес искам да се обърна директно към теб. Да ти придам смисъл. Чрез словото. Да се вдъхновя за пореден път, а надявам се и не само себе си. Чрез думите да покажа, че всичко си заслужава, когато правиш това, което обичаш. Да, аз те обичам! Защото ти открехна нова вратичка от моята душевност, за която дори не бях предполагала.

В началото обаче съвсем не беше така. Оставих скептицизма да си играе с подсъзнанието ми докрай. Докато не попаднах в рая на стъпките и хватките. Там ме посрещна една очарователна личност, преподавателят, който трябваше да ми помогне да направя първите стъпки в новото си начинание. Нещата не изглеждаха толкова зле. Дори обнадеждаващи, бих казала. Да, ама не. Дойде моментът, мило катерене, в който за първи път се сблъскахме очи в очи. Вече бях под стената, готова да се извися. Май се бях надценила.

Тогава вече се замислих – къде попаднах? Сериозно разтревожена от неспособността си да се изкача повече от два метра, вече се чудех защо се захванах с теб. Вярно е, нямах избор, а всяко нещо е трудно в началото. Но за мен ти беше равно на Еверест. Аз обаче бях упорита.

Тази упоритост удари сериозна греда не само първия път, а и при послеващите ни срещи. Чувствах се като Сизиф, който бута ли бута камъка нагоре по баира, а той се връща обратно при него. Добре, че беше онзи очарователен човек. Той все пак разведряваше страха и неспособността ми да се кача догоре с някоя готина шега. Това някак си все пак ме придърпваше към стената и ме мотивираше да правя злощастни опити... до момента, в който постигнах целта си – изкачих моя Еверест.

Оказа се, че след триумфалния момент започна да ми харесваш. Когато продължавах да постигам нещо, ми се искаше да не спирам, да го правя. Не беше никак лесно, разбира се. Усилията, които човек трябва да вложи в теб, понякога ми се струват нечовешки. Но малко по малко разбирах защо захване ли се веднъж човек с теб, му е доста трудно да се откаже впоследствие.

С всяко ново постижение идваше и онова удовлетворение, което трудно може да се опише. То трябва да се почувства. Точно затова, катерене, ти си ин и ян. Възход и падение. В началото категорично беше ин. Знам, че не се харесвахме много. Дори сега, понякога продължаваш да си ин. Заради трудностите, пред които ме изправяш. Но през останалата, по-голяма част от времето, за мен ти си ян. Защото нещата, които ми даде, са толкова много – смелост да се боря със страховете си, воля, борбеност, истинско приятелство с невероятни хора! Накара ме да разбера, че ти си олицетворение на живота. Защото всички се катерим по стената на мечтите си. Точно затова винаги си представям, че трябва да се боря със зъби и нокти за следващата хватка, че тя е някоя от целите ми.

Благодаря, мило катерене, че ми даваш всичко това. Аз открих себе си чрез теб. Когато нещо върви наопаки, знам, че мога да разчитам на теб, за да забравя. Точно затова ще продължавам да се боря с теб, когато и ти решиш да ми се озъбиш, за да чувам любимата си фраза на същия онзи очарователен човек – браво, Михаела, за нищо не те бива!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин