Одрин: Град на усмивките (част 1) - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Одрин: Град на усмивките (част 1)
Автор: Александър Караджов

Наричат Одрин Градът на мостовете. Аз го наричам още Град на усмивките.

Пристигнахме в ранния следобед. Посрещнаха ни много дъжд и изключително усмихнати домакини. Сякаш лошото време не успяваше да повлияе на настроението им по никакъв начин. Вкусният обяд от прясна салата и традиционното кюфте (köfte) ни се отрази добре след няколкочасовото пътуване и митническите формалности.

Веднага след обяд започна разходката ни из старата част на Едирне. Казват, че градът е на второ място в света по концентрация на археологически паметници и забележителности след Флоренция. Наистина бе невъзможно да разгледаме всичко за толкова кратък период, но поне бяхме сигурни, че домакините ни са подбрали най-интересните и запомнящи се места.

Посетихме Музея на здравето. Още преди 520 години в Османската империя се е прилагало модерно лечение на психичните заболявания. Докато по това време в Западна Европа изгаряли лудите, тук ги лекували. И то как - с музика, ромон на вода, аромати от цветя и трудова терапия.

Мястото, където е построен комплексът със 100-те си купола е също специално намерено – на брега на река Тунджа. Той се състои от медицинско училище, болница, гостилница, хамам, приют, кухня, склад за хранителни продукти и джамия. Построен е за по-малко от 4 години, между 1484 и 1488 г. от архитекта Хайреддин. Идеята за него принадлежи на султан Баязид Втори – осмият владетел на Османската империя. Той решил, че втората имперска столица Одрин непременно се нуждае от подобен хоспитал, където лудите да бъдат укротявани, меланхолиците – да излизат от “дупката” на депресиите, лунатиците – да стъпват по земята, епилептиците – да бъдат под постоянната грижа на докторите.

Болницата е била специализирана и за лечение на очни болести. Комплексът е работил без прекъсване до Санстефанския договор от 1878 г. Оттогава в продължение на 100 години той е бил напълно занемарен. Но е бил залят и от водите на разбеснялата се Тунджа, което наложило евакуацията на пациентите от одринската клиника в Истанбул. Впоследствие те били върнати обратно, тъй като там нито някой ги искал, нито намерили подходящо място за тъй деликатното им лечение. През 1910 г. уникалната клиника е била реставрирана от германския архитект Корнелиус. От 1993 г. комплексът е във владението на Тракийския университет в Одрин.

През 2004 г. той е спечелил приза на ПАСЕ за Музей на годината – след ожесточена конкуренция с още 60 европейски културно-исторически обекти.

Дори днес мястото е уникално за почивка и разтоварване. В центъра на сградата, под огромния купол се чува ромон от шадраван, а навсякъде звучи приятна музика. Интересен факт е, че фигурите на пациентите и лечителите са създадени от восък, по технологията на персонажите в прочутия музей Мадам Тюсо.

Болните са лекувани чрез музиката на десетчленен оркестър, който изнасял концерти три пъти седмично. За всеки тип заболяване имало и специфична мелодия.

Мъдри са били хората в древността. Днес наричат сградата със звучното име "Хуррем", което означава Сграда на спокойствието. Интересен факт е, че в годината на основаването си музеят е бил посетен от 3000 души, а през 2009 г. – от... 125 хиляди туристи. Сами си направете изводите!

Две неща са сигурни за Турция - национализмът и доброто прекарване. Бяхме там едва няколко часа, а не видяхме нито една постройка без националния флаг или без лика на Мустафа Кемал Ататюрк. Турците го тачат изключително много. Благодарение на реформите си превръща Турция в светска държава, а принципите му са известни като Кемализъм. Самото му фамилно име е прозвище, което Мустафа Кемал приема през 1934 г. и означава баща на турците.

Последва разходка до паметника, построен в чест на Лозанската конференция и Старата гара. Интересни места, които разгледахме съвсем набързо.

Имахме възможността да посетим и едната от двете действащи български църкви - "Св. Св. Константин и Елена". Тя се издига в квартал Киришхане, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 г. със средства на българската общност в града. Градежът продължил по-малко от година, като датата на завършването съвпаднала с учредяването на Българската Екзархия.

След Балканската война и масовото изселване на българите от Тракия църквата остава без надзор и започва да се руши. След реставрация през 2008 г. отново отваря врати.

Част 2.

Още от Александър Караджов тук

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин