Колекция от лица и истории – това е фотографският проект People of Sofia.
Обективът на фотографа Вихрен Георгиев улавя онези хора от София, които в тълпата на улицата подминавате, а забелязвате чак когато ги видите, лайкнати от половината си приятели, някъде из потока в социалните мрежи. „За споделяне или за просто вдъхновение“, както се твърди в описанието на сайта People of Sofia.
За това как се намират интересните кадри, как се разказва история само с една снимка и какви са хората на София - ето какво ни разказа Вихрен (няколко кадъра можете да разгледате и в нашата галерия):
- Кой е Вихрен Георгиев?
- Роден съм в Бъргас, до 18-годишнината ми живеех в Русе, а след казармата дойдох в София. Фотографията ме влече от малък. Както ученик участвах в училищния кръжок. След дълги години пауза отново се захванах да снимам. Бих казал, че ми е хоби, макар че имам и снимки в списания и различни уебсайтове. За мен снимането е забавление, интерес, увлечение, приключение.
- Как се роди People of Sofia?
- Снимам хора от доста години. Почти навсякъде, където съм бил, те са ми много по-интересни от забележителностите в даден град. Хората за мен са най-точният критерий за атмосферата на дадено място. Имам албум People във личната ми фейсбук страница от 2009 г. с всякакви хора от България и чужбина. Идеята да добавя след People и of Sofia дойде от сайта Humans of New York. Така, с близо сто снимки само от София стартира страницата.
- Ти ли откриваш интересните кадри или те те откриват?
- Мисля, че се откриваме взаимно. Те се откриват пред мен, а аз ги виждам. Но трябва да можеш да гледаш. В това отношение се смятам за късметлия. Не съм от хората, които застават на някое място и чакат дадена ситуация или интересен човек. Повечето ми снимки са в движение, абсолютно неочаквани, случайни.
- Как се разказват истории само с една снимка?
- И трудно, и лесно. Има снимки, в които виждам една история, някой друг - съвсем друга. В много от коментарите под снимките разбирам за неща, които не съм забелязал до този момент. Мога да кажа, че за мен историите са в лицата на хората, там искам и да е акцентът, това търся най-често. Истории има и в дребните детайли - в облеклото, в жеста, в момента. Фотографията е малко лъжовно изкуство, но хубавото е, че ни дава възможност от един кадър да отпушим фантазията си, да видим неща, които може и да не са това в действителност, но да са това, което търси нашата душевност, житейският ни опит.
- Случвало ли се е някой да се види на снимка и да не е доволен, че е попаднал в кадър?
- Случвало се е, да. За година и половина съм имал няколко случая, в които съм получавал съобщения, че хората не искат да са на страницата. Просто свалям снимката им. Няма драма. Всеки има своите лични доводи и най-малкото, което мога да направя, е да се съобразя с тях. За моя радост и удоволетворение повечето хора се харесват.
- Според твоето виждане какви са хората на София?
- Различни. Като във всеки град по света. Има всякакви. Според мен ни липсва самочувствие, малко трябва да се позамогнем, да спрем да се притесняваме как ще ни възприемат другите и да бъдем повече себе си, това, което чувстваме и искаме да сме. Не е лесно, но не е и много трудно.
- Кое е любимото ти място за снимане?
- Централната част на града. Там хората са най-ранообразни, не обръщат много внимание около себе си, забързани, динамични, стичащи се от всички краища на града и света.
*
Фотографският проект People of Sofia можете да следите във фейсбук или на сайта му.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
