Потъваме бавно, неусетно почти - превеждаме "Под игото" от български на български - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Потъваме бавно, неусетно почти - превеждаме "Под игото" от български на български
Автор: Александра Любова
Потъваме бавно, неусетно почти - превеждаме "Под игото" от български на български

Преди ден емблематичното произведение, превърнало се в световна класика - "Под игото" на Иван Вазов, навърши 130 г. То е преведено по света на 65 езика, но се оказва, че в наши дни се появява нуждата да превеждаме собствения си език.

Появява се ново издание на авторката Нели Стефанова, което е "превод" на съвременен български език. Целта му е да "улесни" децата в прочита на произведението и както тя се изразява в интервю "турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход" и "езикът на съвременните хора се различава драстично от езика на "Под игото"".

"Моля ви, не пипайте Вазов!", казва учителка в интервю. И наистина, хора - Моля, не пипайте Вазов! Стига ни цялата американизация на езика ни в последните години. То не бяха инфлуенсъри, копи-райтъри, фрилансъри, дивелъпъри, мърчандайзъри и какви ли не чудеса. Стигат ни и многобройните приказки за "османско присъствие", които не веднъж изправяха хората на нокти и ни караха да се страхуваме каква история ще учат децата ни и накъде върви България. Стигат ни и префасониранията на професиите, за да не бъдат обидни - от секретарка - на технически сътрудник, от овчар-  на оператор на биологична единица и от мияч на улици - в оператор на водна струя, а чистачката се превърна в хигиенистка. Моля ви, оставете Вазов на мира!

Българите сме специалисти по всичко и няма въпрос или проблем, който да не разбираме и да нямаме мнение по него. Но има неща, които са в основите на БЪЛГАРСКОТО и едно от тези неща е именно Вазов. Промяната на архаичните думи и изрази със съвременни такива осакатява произведението и не може по никакъв начин да предаде атмосферата на тогавашното време.

В изданието са променени над 6000 думи и изречения с толкова неточни обяснения, че наистина ни кара да се замислим къде е проблемът - в образованието, в децата, в нас самите... Гологлав мъж е "преведено" като мъж без калпак, чемшир става вечно зелено дръвче, ятаганът става сабя, а глъчка се превръща в гласове. Това е само пример за част от промените. Веднага изниква въпросът - Къде отиде любознателността на децата? Разбира се, че те ще се сблъскат с непознати думи и фрази, но това ще ги обогати, ще ги накара да мислят, да търсят отговори. Всичко ли трябва да поднасяме на децата на готово? Колко още ще осакатим историята и литературата, за да се разбира от пръв прочит и да е лесно смилаемо като каша за новородено бебе? Как ще научим децата да мислят и да си задават въпроси, ако ние им даваме отговорите наготово? Как ще им предадем духа на отминалите времена, ако ги префасонираме със съвременен изказ? Съжалявам, но по времето на Вазов не е имало копи-райтъри и някак си е нелогично да ги вкарваме там. Кой е достатъчно смел, за да слага пръст в едно произведение, пред което се прекланят милиони. Едно произведение, което е гордост за нацията ни.

В оригиналния текст на Вазов се пази духът на епохата. Турцизмите и русизмите, които присъстват в произведението, са много характерна част от онова време. Обяснението на архаичните думи и неточната им формулировка оказва сериозно влияние върху текста, прочита и разбирането на целия роман. Децата ще разберат текста като питат, като се учат, като четат повече, като обогатят речника си и общата си култура. Иван Вазов е толкова важна част от образованието на човек, че ако се осмелим да преправяме това, не знам какво българско ще запазим...

Моля ви, не пипайте Вазов!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин