Предимство или проблем е „Перфекционизмът“ – разказва д-р Огнян Димов - Кино, театър и книги - Peika.bg

Според д-р Димов деструктивният стремеж към съвършенство се очертава като един от най-сериозните проблеми за хората в активна възраст днес. 

След като ни показа причините и начините за преодоляване на „Агресията в семейството“ и „Тревожността“ в ежедневието, д-р Огнян Димов, психотерапевт и психоаналитик с дългогодишен опит, се завръща с нова книга по друга наболяла тема.

„Перфекционизмът. Предимство или заплаха?“ продължава належащия разговор за психичното здраве на съвременния човек и предлага начини за справяне с деструктивния стремеж към съвършенство, който според д-р Димов се очертава като един от най-сериозните проблеми за хората в активна възраст днес.

Полезната книга ще бъде представена на официална премиера на 5 март 2026 г. от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4). Входът е свободен, а повече за събитието може да научите тук. 

Как се постига личностно удовлетворение? Как да бъдем по-малко критични към себе си? Струва ли си да успяваме на всяка цена?

Крайният перфекционизъм може да разруши идентичността ни и да доведе до депресивни състояния – затова от ключова важност е той да бъде осъзнат и овладян навреме, предупреждава д-р Димов.

В книгата специалистът очертава начините за намирането на нужния баланс между стремежа към усъвършенстване и радостта от живота.

На базата на дългогодишния си терапевтичен опит и на конкретни примери от личната си практика с пациенти д-р Димов разкрива:

• какво е „деструктивен перфекционизъм“;

• какви са типичните му прояви;

• откъде произтича саморазрушителното желание да бъдем съвършени; 

• как да спрем да се сравняваме и надпреварваме с другите;

• как да запазим добрите страни на перфекционизма, без да стигаме до гняв и завист и без да губим същността си.

Авторът обръща специално внимание и на четирите типа темперамент – холеричен, меланхоличен, сангвиничен и флегматичен – и пътищата, по които носителите на всеки от тях може да се освободи от деструктивния перфекционизъм.  

Допълваща посланията на „Тревожността“ и „Агресията в семейството“, книгата „Перфекционизмът. Предимство или заплаха?“ е верен помощник на всеки, който иска да излезе от порочния кръг на стремежа към невъзможното съвършенство. 

Задълбочено, но и написано на достъпен език, това издание е полезен наръчник, към който читателите да се връщат, когато имат нужда да си припомнят, че не трябва да жертват здравето си и правото си на щастие в името на невъзможен идеал. 

Огнян Димов има докторска степен по философия и психология от СУ „Св. Климент Охридски“. Впоследствие учи и практикува психоанализа във Франция. Прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 2010 г. прилага своите богати познания в България.

Из „Перфекционизмът. Предимство или заплаха?“ от д-р Огнян Димов

ПРЕДГОВОР

Упражнявам професията си с изключителна отдаденост и обич. Професия, която по своята креативност е съизмерима с най-творческите занимания в изкуството. Активността на психоаналитика ме държи в непрестанна будност за всеки детайл – жест, мълчание, дума, движение на моя пациент. Идеята за настоящия текст се роди преди няколко години по време на един сеанс. Младата жена, която беше на терапия, ми разказваше как е получила награда за най-добър професионалист в областта си. В един момент тя спря да говори, като че ли ѝ стана неудобно да продължи. На въпроса ми какво е почувствала в момента на получаване на професионалното признание, тя сподели, че церемонията и наградата са престанали да я вълнуват и единственото нещо, което е изпитала, е впускането в ново предизвикателство. Попитах я дали е посветила време да се зарадва дори за една вечер на получената награда и не се учудих, че отговорът беше отрицателен.

В настоящата книга нарекох това душевно състояние деструктивен перфекционизъм. За разлика от креативния перфекционизъм, който води към професионално и личностно израстване, деструктивният перфекционизъм залага само на социалната изява и така последната се оказва в конфликт с човешката потребност от моменти на спокойствие, радост и съзерцание. Деструктивният перфекционист е в непрекъсната надпревара и сравнение с другите, в плен на своите негативни емоции като гняв, завист и ревност. Той е обладан от натрапливата мисъл да успее на всяка цена.

Книгата за перфекционизма идва след текста ми за агресията в семейството и този за тревожността. Разглеждам тези три книги като свързани и допълващи се помежду си. В настоящия текст анализирам причините, които водят един амбициозен човек да загърби собственото си усещане за уникално Аз и да го принесе в жертва на изискванията за социален престиж, без да намери начин да живее с едната и с другата своя потребност. Деструктивният перфекционист не осъзнава, че отговаря само на очакванията на другите към него и не обръща внимание на своите потребности като отделен субект. В настоящия текст анализирам причините, довели до отключването на това болезнено душевно състояние, и предлагам множество начини за осмислянето и преодоляването му. Това се постига само чрез оформяне на нова личностна гледна точка, която да позволи на всеки от нас да се освободи от претенциите си за абсолютен контрол по отношение на случващото се. Тази позиция е особено ценна в моментите, в които се усетим изтощени от преживяванията и емоциите в търсене на пътищата за постигане на целите ни на всяка цена. Пускането на контрола в моментите, в които докосваме границите на възможностите ни, отключва усещането за душевен мир и равновесие, емоционална радост и духовна пълнота. Това състояние може да ни направи както по-стабилни психически в случаите на агресия в семейството, така и по-спокойни пред поводите за отключване на тревожни състояния в ежедневието ни.

Д-р Огнян Димов

ВЪВЕДЕНИЕ

Вдъхновяваме се от стремежи, които следваме, от изисквания и очаквания към себе си, съобразени с нашата личност, с нашето минало или целите ни в бъдещето. Конкретните действия и събития маркират пътя ни, дават ни усещане за активност, което неминуемо е свързано с чувството както за успех и душевно удовлетворение, така и за грешка и провал. У много от нас този процес събужда вътрешен глас, за който рядко си даваме сметка, но който тихо нашепва: „Можеш и по-добре“. Този вътрешен глас ни провокира винаги да се надграждаме, да реализираме мечтите си, да успяваме; позволява ни да сме наясно с ценностите, които притежаваме, и с тези у другите.

Този вътрешен глас в своите гранични измерения е началото на перфекционизма в собствения ни живот. В най-добрия случай той ни дава мотивация за всичко, което правим, усещане за успех и чувство на щастие и за хармония, с която сме. Тази черта от характера ни обаче може да се прояви деструктивно спрямо собствената ни личност и това се изразява в липсата на граници и на критерии по отношение на желанието ни да израстваме и да се надскачаме професионално и на ниво лична осъзнатост. Собственият ни перфекционизъм с времето може да стигне до крайност. Той може да се изрази в нереални личностни изисквания към самите нас, в упорити обсесивни състояния и представи за собствената ни изключителност, като паралелно с това да развие засилена тревожност по отношение на възможността за грешка в личен или професионален аспект, а когато се допусне такава, тя да бъде възприета като личностен провал. В подобен случай перфекционизмът ни се превръща в наш душевен тиранин. И тогава все по-рядко си прощаваме или търсим възможност да си обясним и най-малката грешка или недостатък. Съзнанието ни започва да се самонаказва с натрапчиви мисли като: „Никога няма да съм този, който бих искал да бъда“, „Не ставам за нищо“, „В мен няма нищо интересно“, „Предпочитам да не отида на изпит, отколкото да имам среден резултат“. Ставаме нетолерантни към другите и трудно ги понасяме, ако не са като нас. Тези неоправдано високи изисквания към себе си и към другите стават с времето мъчителни и деструктивни. Те отключват и поддържат у човека засилена и постоянна тревожност. Това е началото на един личен парадокс – перфекционизмът, вместо да засили реалното ни себеуважение и вътрешно самочувствие, ни води към личностно недооценяване и усещане за това, че не живеем собствения си живот, а представата за това какви бихме искали да бъдем.

Откъде всъщност произтича болезненото ни желание да сме перфектни? Какво се крие зад тази илюзия? Със сигурност западното консуматорско общество, към което принадлежим, допринася за създаването на култ към перфектността, който се превръща, без да си даваме ясна сметка за това, в императив за всеки от нас: да имаме перфектно тяло, да успеем професионално и личностно, да възпитаме перфектно децата си, да демонстрираме лично щастие и финансов просперитет. Всеки от нас в зависимост от своята личност, образование и собствено минало управлява по различен начин тези социални изисквания. Въпреки всичко перфекционизмът като ултиматум ни съпътства от най-ранна възраст.

Как да се научим да бъдем, макар и несъвършени, по-толерантни към другите и към себе си? Как се постига личностно удовлетворение? Как да запазим добрите страни на перфекционизма, без да изоставяме своите мечти? Тук ще дам примери от терапевтичната ми практика и ще предложа посока на мислене, която да доведе до убеждение читателя, че е възможно постигане на равновесие между толерантността към несъвършенствата в себе си и следването на реалистични професионални и лични цели. Приемането на слабите страни в характера ни, акумулираните липси от миналото и вътрешните съмнения допринасят за по-доброто ни осъзнаване и израстване като личности, до смислен живот и приемане и уважение от страна на другите.

Воден от принципите и логиката, които следвам в моята терапевтична работа, отчитайки цената, която всеки, обладан от идеята за постигане на собственото си съвършенство, плаща, отделям специално внимание в тази книга на трудностите, които срещам по време на сеансите с моите пациенти в преодоляването на перфекционизма им. В по-общ аспект, голямото предизвикателство пред мен като специалист винаги е било да разбера защо човек среща едни или други трудности по пътя на справяне със своите депресивни и тревожни състояния, както и кое ги отключва. С това се срещам всеки ден в моя кабинет и знам, че няма точна формула за справянето с тези болезнени състояния, защото правилният и успешен подход е винаги индивидуален. Прави ми впечатление в последно време нарастващият брой млади хора, които развиват черти на перфекционизъм, зад който стоят неосъзнати и неотработени травми от детството им. Често те са жертва на огромни родителски амбиции и очаквания към тях, но има и много други фактори, които ще разгледам подробно в настоящата книга.

Първо, ще очертая чрез случаи от практиката ми типичните прояви на перфекционизма, неговите предимства и недостатъци, които някои от читателите могат сами да открият у себе си. Основно негово предимство е фактът, че той е в основата на човешката еволюция и стремежа на човек да живее в един по-добър и по-красив свят. Тук ще ме занимава повече въпросът за деструктивните страни на перфекционизма и начина, по който той променя и разрушава, ако не бъде овладян, живота на много хора, които, в опита си да се докажат пред обществото, губят връзката със собствената си идентичност. Ще обърна внимание на депресивните състояния, които перфекционизмът отключва, ако не бъде осъзнат и терапевтично отработен.

Второ, ще се опитам да покажа защо и как ставаме перфекционисти. Кои са начините за възприемане на себе си и света, които ни карат да виждаме случващото се като незадоволително по един натрапчив начин?

Трето, ще обясня до какви патологични състояния за нас и близките ни може да доведе опитът да живеем реалността в нейната „съвършена чистота“, желанието да сме перфектни на всяка цена и във всичко без каквито и да е компромиси; израз на какво е всъщност този стремеж към съвършенство и какви липси в психичното компенсира той. 

Четвърто, ще предложа начините за осъзнаване и справяне с перфекционизма в търсенето на нужния баланс между отговорностите ни и радостта от живота. Ще изведа параметрите на креативния перфекционизъм, който се различава коренно от деструктивния с неговите крайности за свръхконтрол и липса на толерантност към несъвършенствата в човешката природа като начин на мислене и действие.

В тази книга ще споделя изводите, до които съм стигнал в моята дългогодишна практика като психотерапевт и психоаналитик за осъзнаване и справяне с перфекционизма, който се очертава като един от най-сериозните проблеми за съвременното поколение в активна възраст. Примерите, които ще дам, са с предварително съгласие от страна на моите пациенти, запазвайки, разбира се, анонимността на всеки. Те илюстрират с още по-голяма яснота както размишленията по тази тема, така и заключенията, до които съм достигнал.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!