Ден първи – пролетна романтика край заснежената планина
Преди Коледа тръгнах по стъпките на Хабсбургите – посетих Прага, Будапеща, Виена... Останах възхитена от стила на династията, сътворила невероятни архитектурни произведения, и оттогава вдъхновението не ме е напускало. Реших, че трябва да продължа по пътя, изминат от известните аристократи, и да не преставам да откривам нови шедьоври, съчетани с прекрасна природа и творения на други строители от различни епохи.
За целта тази пролет с приятеля ми планирахме да прекараме ескурзионен уикенд в съседна Румъния. Вече бяхме ходили в Букурещ и той ни очарова с европейския дух, който носи, но Карпатите и Трансилвания винаги са били желана дестинация от мен, още от детството ми, когато са ми разказвали увлекателни приказки и вълнуващи легенди за страховити същества, тайнствени замъци и красиви принцеси.
В малките часове на една априлска събота поехме с автобус на организирана екскурзия от Стара Загора към северната ни съседка. Преминахме Дунав мост и през Гюргево стигнахме до столицата на Румъния. След това се отправихме към величествените Карпати. Някъде бях чела, че приличали на нашите Родопи. И аз открих такова сходство – и двете планини започват сякаш изведнъж, буквално от равното поле, без предварително да предизвестяват наближаването си.
Пътувайки, минавахме през селца и курорти с интересни къщички с причудливи, предимно ламаринени покриви и много, много цветя. Навсякъде бе чисто, подредено и поддържано.
Ето че стигнахме Синая – приказно малко градче с безброй приветливи хотелчета. Като атмосфера ми напомни за българския град Банско, дори гледката от румънското селище към Кaрпатите прилича на тази към Пирин от нашия курорт. Въпреки че беше април и слънцето грееше, най-високите върхове на планината бяха покрити със сняг.
Пред нас се разкри невероятна природна красота – пролетни цветя на фона на заснежените Карпати! Слязохме от автобуса и се отправихме към манастира Синая, дал името си на градчето.
Обителта е уютна, с две църкви – стара и нова, с безброй стенописи - дори отвън, което е характерно за румънските храмове. Запалихме по свещичка за здраве и поехме към другата популярна забележителност на Синая – замъка Пелеш.
Той е труден за описване - архитектурният му стил е неоренесанс, а видът на двореца е извънредно необичаен и запомнящ се. Там умело са преплетени барокови елементи с дървени такива, съчетано е аристократичното и изтънченото с обикновено и народното. Около замъка има чудесни статуи и шадравани, а по фасадата му –прекрасни стенописи. Екскурзоводът ни се оказа екстравагантна като самия замък млада дама - говореше с чешки акцент на странна смесица между различни езици - руски, румънски, български... Въпреки това се държеше много мило, а най-важното е, че с повечко усилия успяхме да разберем почти всичко.
Отвътре Пелеш е също така удивителен, както и отвън. Интериорът му е доста богат – има значителен брой мебели, прекрасни витражи, репродукции на известни картини, различни предмети от кралски времена. Атмосферата ме омая дори повече от тази в прочутия Шьонбрун във Виена.
На излизане от Пелеш разгледахме пазарчето пред него. Повечето от продавачите там говореха български език.
След кратката разходка около замъка се качихме на автобуса и тръгнахме към славната Трансилвания. Независимо че, обикновено тя се смята за изконна румънска територия, дълго време е била част от Унгарското кралство, Австрийската империя и последвалата дуалистична монархия Австро-Унгария. Под влияние на историите, които са ми чели още като дете, винаги съм свързвала въпросната провинция с тези държави, а и наследството, което са оставили там Хабсбурите няма как да не се долови. Северните ни съседи са го съхранили във времето и продължават да го поддържат. С наближаване на Трансилвания къщите вече не са с обичайните за Румъния ламаринени покриви, а с причудливи керемидки като от илюстрациите в детските книжки, и изобщо целият вид на сградите е толкова романтичен, че човек има усещането, че е попаднал в приказка. И тук дворчетата са подредени, дръвчетата - цъфнали, а на заден план отново се извисяват заснежените Карпати. Каква наслада за очите!
Ето че стигнахме Брашов. Градът е в непосредствена близост до планината, и по това ми напомни на българската Враца.
Слязохме от автобуса и се настанихме в приветливо хотелче, недалеч от центъра, съвсем близо до Карпатите. След кратка почивка излязохме на разходка из града. Първото ми впечатление от архитектурата на Брашов беше, че сякаш се намирам в Прага. Разбира се, румънският град е много по-малък и сградите в него – също, но духът и романтиката му напомнят за чешката столица. В центъра му има просторен площад, а повечето сгради са в готически стил, построени ''на калкан''.
От главната пешеходна улица илизат множество малки и тесни улички, които често биват сранявани с Италия, но понеже не съм ходила там, ги оприличих на Созопол. Минахме край безброй кафенета, ресторанти и магазини, и навсякъде имаше много хора. Криввайки малко извън центъра, забелязахме, че архитектурният стил продължава да се спазва, както впрочем е и в Прага.
Над Брашов се издига внушителна крепост, която успях да заснема в близък план.
Не пропуснах и надписа с името на града, по аналогия на този в Холивуд.
Минахме и край отличителната сграда на старото кметство. На нея е изобразен символът на града - корона, поставена върху дървесен корен. Немското име на Брашов е Кронщад (т.е. - град на короната). Изобщо, аристократичната атмосфера витае навсякъде и няма как да не я усетите.
Видяхме и най-известната забележителност на Брашов – т.нар. Черна църква. Станала е популярна с това наименование, заради цвета си, придобит по време на пожар. Тя е с огромни размери и интересни скулптури по фасадата.
Разхождайки се из очарователния център на трансилванския град, не разбрахме кога е настъпило време за вечеря. Решихме, че трябва да пробваме традиционната румънска кухня, за да уловим максимално културата на страната. Намирането на мамалига (качамак) и обичайните за Румъния ''мичи'', т.е. кебапчета, неочаквано се оказа труден процес. Въпреки многото заведения за хранене, установихме, че повечето от тях са пицарии и действително предлагат традиционна храна, но за... Италия. Все пак, след около половинчасово разглеждане на изложените пред ресторантите менюта, успяхме да открием и типични румънски ястия. Опитайте ги, няма да съжалявате!
Ден втори – трансилвански легенди и приказки
Продъжихме трансилванското си пътешествие към селцето Бран. По пътя се любувахме на пролетта, която надничаше отвсякъде. Видяхме крепостта Ръшнов, но за съжаление не я посетихме, защото в момента там течеше ремонт.
Не след дълго стигнахме и до Бран. Това е село, като че ли извадено от приказка, най-прочуто със своя едноименен замък, обвит в мистерия.
Бран е изключително красиво селище – съчетава възхитителни гледки към Карпатите с чудни къщички. Още щом слязох от автобуса, съзирайки всичко, което ме заобикаля, направо ми се прииска да заживея на това неземно място.
Замъкът в Бран се свързва с граф Влад Цепеш, останал известен в историята с прозвището Дракула. За тази личност се носят безброй легенди, коя от коя по-страховита. Широко разпространено схващане е, че е бил вампир. Всъщност замъкът в Бран не му е принадлежал. Говори се, че графът е отсядал в него, но не е доказано. В действителсност, цялата история тръгва от книгата ''Дракула'' на ирландския писател Брам Стокър, в която е описан подобен замък.
Около замъка се натъквахме на интересни атракции, пресъздаващи страховитото усещане от легендите – кукли на чудовища, призраци на кокили...
Независимо дали е бил резиденция на мистериозния Влад Цепеш, или последният няма нищо общо с ''Бран'', замъкът наистина си струва да бъде разгледан. Местоположението му е отличително – извисява се гордо върху 50-метрова скала и се забелязва още с влизане в селото. Действително изглежда като от роман, а вътре, при липса на указателни табели, човек може да се загуби. Замъкът е цял лабиринт с безброй помещения и виещи се стръмни стълби и много кули. Точно като описваните в литературата подобни загадъчни сгради...
Повечето от стаите в ''Бран'' са мебелирани от румънската кралица Мария, позната в България с построяването на двореца в Балчик. Едно от помещенията е отредено на граф Влад Дракула – там е поставен негов портрет, ризница и табло с информация за мистериозната особа. В замъка може да се видят доспехи, оръжия и куп други предмети, навяващи асоциации за приказки и легенди. При нашето посещение попаднахме на временна изложба на чудни старинни дървени играчки, каквито сме виждали в картинките на детските книжки.
От прозорците на ''Бран'' се откриват прекрасни гледки към селището, позволяващи да се направят невероятни снимки.
Около замъка има пазарче, приличащо на това край Пелеш в Синая. Сувенирите тук отново са оригинални, някои от които – ръчна изработка. Може да си закупите вкусни сирена, кашкавал и крехки свински кожички. Заслужава си да се опитат. До пазарчето видяхме музей, подобен на този на селото в Букурещ.
След кратката разходка в света на приказките и легендите се качихме на автобуса и поехме към България.
Пътувайки, си мислех, че Хабсбургите затвърдиха първоначалните ми впечатления за тяхната диснастия и отново ме накараха да продължавам да желая да вървя по стъпките им, а Румъния ме очарова с нейните чудни планини, селца с приказни къщичи, страховити легенди, прекрасни замъци и романтични градове.
*
Текстът и снимките са на Ивелина Желязкова. Станете и вие част от нашата рубрика Стани автор - разкажете ни за птъуването си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
