Разкажи и спечели: Островите Галапагос - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Разкажи и спечели: Островите Галапагос

Текстът и снимките са изпратени от Лиляна Чернин за конкурса на Peika.bg "Разкажи и спечели". Участвайте и вие и можете да спечелите последната ни книга "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици". Повече информация за конкурса можете да откриете ТУК.

Островите Галапагос са едно от онези райски кътчета, за които бях чувала, но никога не съм си представяла, че ще посетя. Просто звучеше прекалено екзотично, далечно и недостижимо, докато не се озовах в Еквадор, към който островите принадлежат и откъдето са и единствените директни полети до там. Така че просто нямаше как да пропусна тази възможност.

Галапагос е островен архипелаг, известен най-вече с изключителното си биоразнообразие. Почти цялата територия на островите е обявена за национален парк и е защитена от държавата и от ЮНЕСКО. Тъй като в България сме свикнали, че фрази като “защитена територия” и “опазване на природното богатство” често се използват само формално и нямат същата тежест като “инвестиционни интереси” например, за мен беше интересно да видя какво на практика значи да се защитава и опазва от човешкото влияние един природен резерват.  

Още преди да кацнем, всички трябваше да декларираме, че не носим никакви продукти от растителен или животински произход, включително предмети направени от дърво, кожа и какво ли още не. Багажът ни беше напръскан със спрей, за да не внесем микроорганизми, чужди за островите Галапагос. Тъй като те се посещават от стотици хиляди туристи годишно, се налага да се вземат строги мерки, за да се ограничи максимално влиянието на туризма върху природата. Именно затова много малка част от островите са населени или отворени за посещение. И все пак зоните, до които може да се стигне свободно и без екскурзовод, са не по-малко забележителни и спиращи дъха.

59624

Пристигнах на остров Санта Круз, който е и най-големият от четирите обитаеми острова. Главният град е Пуерто Айора и чистите му асфалтирани улици подсказват, че островите нямат нищо общо с крайбрежието на континентален Еквадор. Хората, които идват тук на екскурзия, също са различни, защото цените са доста високи. Това е нормално за острови на 1000 км от най-близката суша, а и по този начин допълнително се ограничава потока на туристи.

59628

Първото място, на което отидох, беше Лагуната на нимфите - едно страшно красиво и спокойно езеро, обградено от мангрови дървета. До него се стига пеша и е много лесно достъпно за разлика от много други природни забележителности.

59623

За да се види колкото се може повече от Галапагос, има два начина: безумно скъп няколкодневен круиз до някои от най-отдалечените острови или еднодневни екскурзии до по-близките острови, но и те рядко падат под 100 долара. Моят план беше да се концентрирам върху трите големи обитаеми острова и всичко на тях, което може да се види без екскурзовод. Хубавото е, че такива места не липсват.

А и ако това, което ви е привлякло към Галапагос, са животинските видове, срещите с тях са част от ежедневието на островите и не е нужно да се отдалечавате от града, за да ги срещнете. Повечето животни не се страхуват от хората и съвсем спокойно ходят или плуват около тях. Все пак това е техният дом, ние сме само гости. Морските лъвове например са абсолютно навсякъде. Те прекарват голяма част от деня си в сън, така че е нормално да ги видиш налягали по плажа, по скалите и дори по пейките.

59622

59621

Морските игуани са друг вид, който се среща само на тези острови, но за сметка на това - в изобилие. Изглеждат страшни, но са съвсем безобидни, дори малко смешни, когато изхвърлят сол през носовете си.

59629

59627

Видях и прословутите гигантски костенурки в научната станция “Чарлз Дарвин”. Сега се работи много за размножаването и опазването на отделните видове, но през XIX век, когато пиратите са били най-честите посетители на островите Галапагос, те са ги ползвали за храна и са правели масло за лампа от мазнините им. Това е довело до изчезването на някои видове костенурки, като например този на Самотния Джордж.

59626

От Пуерто Айора се стига пеша до един невероятно красив плаж - Tortuga Bay. Когато го видях, не можах да повярвам на очите си - ситен бял пясък, широка и безкрайна ивица, кристално синя вода. Този плаж не става за плуване, а само за сърф, защото има много опасни течения. Отсъствието на хора го правеше още по-неземен.

59630

59620

Единствената организирана екскурзия, на която реших да отида, беше до едно близко островче - Пинсон. Там се гмуркахме и се нагледахме на всякакви подводни същества: морски костенурки, морски лъвове, много шарени риби и дори акули. По-късно ми обясниха, че акулите на Галапагос не са опасни. Имало е само два случая на хора, ухапани от акули, но тъй като не са били изядени, са заключили, че не ги привлича човешката кръв. Доста успокоително, нали?

Следващият остров, на който отидох, беше Исабела. Главният град Пуерто Виямил е доста по-спокоен от Пуерто Айора. Там има център за размножаване на костенурки, но те могат да се срещнат и в естествената им среда. Аз се натъкнах на няколко в гората край плажа и спрях да ги поздравя, но те ми отвърнаха със злобно съскане. Все пак не ги виня - разбираемо е с тези тълпи от хора около тях.

59619

След Исабела ми оставаше да видя и третия голям обитаем остров - Сан Кристобал. На него има много неща за правене, но повечето от тях изискват да се наеме екскурзовод. За мен най-красивият спомен от там остава гледката от върха на хълма Тихеретас - наситеното зелено на буйната растителност покрай брега и дълбокото синьо на океана.

59625

Седмицата, която прекарах на островите Галапагос, беше кулминацията и финалът на моето южноамериканско приключение. Това място е наистина уникално (за разлика от много други, които често наричаме така), защото много от растителните и животински видове, които се намират тук, не могат да се видят никъде другаде по света. Тези острови са вдъхновили Дарвин да развие своята теория за еволюцията, а мен ме вдъхновиха да продължавам да следвам мечтите си, без значение колко екзотични, далечни и недостижими изглеждат.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин