Размисли на пътуващия интроверт - Съвети - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Размисли на пътуващия интроверт
Автор: Зара Янева
Размисли на пътуващия интроверт
Снимка: Thinkstock/Guliver

Знае се, че интровертът обича усамотението, спокойните, тихи места без много хора и да остава насаме с мислите си. Интересно, а как ли този типаж пътува и какво вижда от света около себе си, след като не обича да се смесва с тълпата? Изобщо, излизат ли интровертите някога от къщите си?

Да, излизат! Като типичен интроверт го твърдя. И да, вярно е, че интровертите обичаме да се забавляваме с нещата в собствената си глава, отколкото с тези навън, но това не ни пречи да пътуваме и откриваме света. Само че по друг начин. Ето какво се случва в главата на интроверта (в случая - моя милост), докато обикаля глобуса:

Барселона, улица La Rambla

Царството на уличните музиканти и художници.

Какво си мисли интровертът: „Приятна улица, малко повече хора от необходимото. Я, какво ли има там, че така са се събрали? Е, няма значение. Всъщност тук стана много пренаселено. Къде ли беше онази малка тиха уличка, където ще мога да си почина малко от шума? Ще седна в спокойно кафене, където ще пийна едно кафе на тишина и ще се насладя на Испания..."

Извод: Шумът, блъсканиците, многото хора, особено шумни, бързо-бързо ни изморяват, затова се търси спасителен вариант. И той далеч не е само физическо място, може да е и състояние на духа, в което се чувстваме прекрасно и без да ни забавлява шумна весела тълпа.

Италия, фериботът от Сицилия до Сардения

Пълно купе с шумни италианци, които говорят нон-стоп и те разпитват, а е неучтиво да не отговаряш.

Как се измъква интровертът: Най-удачният вариант е винаги, винаги да имате под ръка слушалки и телефон или плейър за слушане на музика. В случая на мен ми бяха свършили батериите, но успешно имитирах слушане на любимите си парчета, като така си осигурих известно спокойствие от задължението да разговарям, като само трябваше да изолирам ненужния шум около себе си.

Извод: Няма по-голяма досада за интроверта от това да се чувства задължен да говори с хората до него. Защо не можем просто да седим приятелски един до друг и да се наслаждаваме кротко на мислите си?

Мароко, малка семейна къща за гости

Оставам сутринта в леглото, за да попиша в дневника си, но не би! На вратата ми се чука нон-стоп, защото домакините са притеснени, че скучая и предлагат един куп „забавления” за чужденката: разходки, обиколки с тях из околността, срещи с местни, яздене на камили, снимки пред палми... На третото предложение се чувствам безкрайно изцедена.

Какво правя: ами лъжа! Главата ме боли, ще остана час-два, докато се съвзема.

Извод: Някои хора не разбират, че да останеш сам със себе си за два часа е необходимост и също форма на забавление. И да, писането на дневник е точно толкова интересно и забавно, колкото язденето на камила и доенето на козички в пустинята.

Франция, Лион, нощен бар

Сама на бара, пия бира, пуша и се чувствам на върха на блаженството. Уви, не за дълго. Младежи до мен, явно с чувство за дълг спрямо скучаещото население на планетата, ме заговарят и забавата ми беше дотам. Започва се едно безкрайно разпитване, притеснение, че явно съм срамежлива и затова не говоря. Хващам се за тази реплика като спасителна сламка. Всъщност, френският ми не е добър, казвам и изпивам бирата на екс. Но истината е друга. Срамежливецът няма друг избор освен да мълчи, а интровертът мълчи именно защото иска!

Извод: Дали си във Франция, България, сред пустошта или в най-голямата блъсканица, за интроверта няма значение. Външният свят е само украса на вътрешното разположение на духа. И да, видях света, но не ходих с тълпата, не говорих с всички и обиколих тихите улички. За които пък останалите даже и не подозираха!

 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!

Вижте още от категория Съвети
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин