Стари истории от Якоруда – приключенията на Кюркчи Филип Йовев - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Стари истории от Якоруда – приключенията на Кюркчи Филип Йовев
Автор: Илиян Бучков
Стари истории от Якоруда – приключенията на Кюркчи Филип Йовев
Снимка: Thinkstock/Guliver

В тази история се разглежда битието и приключенията на една от най интригуващите и основни фигури на Якоруда от края на 18-и и първата половина на 19-и век.

Реалността ни връща в годините между 1760 и 1770 година. В многодетното семейство на дядо Йове от село Габровица – между Белово и Костенец, се родило момче, което кръстили Филип. Дядо Йове имал много добитък, за отглеждането на който се нуждаел от много паша. Недалеч от селото, в съседното Якорудско землище, високо в Рила планина се намирало необятното, тучно лятно пасбище Куртово – Вълча поляна. То се простирало на площ от около 6000 декара. Същото било собственост на високопоставен пазарджишки воевода. Дядо Йове вземал под аренда (наем) пасбището от гореспоменатия воевода и заедно със синовете си, сред които и Филип, изкарвал стадото на паша.

По силата на тогавашните закони на Османската империя, освен другите данъци, на християнските семейства е налаган и кръвен данък. Всяко семейство трябвало да предостави на властите по едно момче на възраст между 8 и 12 години за обучение в еничарската школа в Цариград. За времето си еничарската школа е била нещо като елитно военно училище, в което освен военни дисциплини се изучавали и два западни езика – писмено и говоримо. По тази причина много от българските семейства не се противели на гореспоменатият данък и доброволно изпращали децата си, какъвто е и настоящият случай. В еничарската школа Филип прекарал две години. През същото време той научил перфектно говорим и писмен турски език.

По това време повечето от висшите офицери, преподаващи в еничарската школа, били завършили на запад (най вече във Франция). Заразени от идеите на Френската революция, те организирали заговор за сваляне на султана чрез преврат. Султанът обаче имал доверени лица сред заговорниците, които веднага му донесли за предстоящия замисъл.

За да се справи с враговете си, той прибягнал към хитрост. Устроил голям прием, като поканил всички еничарски офицери. Мястото на приема било в харема на султанския дворец, а на такива приеми носенето на оръжие било забранено. Когато всички били зашеметени от пиршествата, охраната влязла в банкетната зала и избила до крак заговорниците. След това султанът наредил разпускането на еничарската школа. Освободените младежи се пръснали кой на където види без никакви средства за храна и издръжка.

Филип се приютил в оборите на един голям хан до Цариград, и нощувал под яслите на обора при добитъка. Известно време се хранил с подаяния от посетителите на хана. По всичко личало, че Филип е находчиво и трудолюбиво момче. Без никой да го кара, започнал да почиства обора. Стопанинът на хана забелязал това и го направил чирак в дюкяна към хана.

Сред многото клиенти в една от стаите живеел за постоянно възрастен кадия (съдия). Филип обслужвал и него, за което често получавал добри бакшиши. Стопанинът на хана бил бездетен, при което решил да осинови момчето и да го направи свой наследник. Както ханджията, така също и кадията били хора в напреднала възраст. Когато кадията почувствал, че вече наближава краят на живота му, една вечер му казал:

- Момче, ти ме обслужва много внимателно, като свой баща, затова съм ти премного благодарен за всичките положени грижи. Аз съм пред прага на смъртта и затова искам незабавно да ти се отблагодаря.

В следващият момент кадията разкопчал горната си дреха, разпасал из под нея един силях (кожен колан с паласки за барут) и го подал на Филип с думите:

- Вземи това, на тебе е било късмет и ти го заслужаваш. Аз нямам деца и никакви други наследници. Аллах да те благослови и винаги да бъде с теб, да ти помага и да те предпазва от лоши хора и злини.

След тези думи кадията издъхнал. Оказало се, че в силяха има няколко хиляди турски златни лири. Филип скрил на сигурно място съкровището, а не след дълго починал и ханджията.

Момчето се оказало изведнъж много богато. Въпреки всичко Филип продължавал да работи усърдно в хана, но вече като истински стопанин. Скоро се залюбил с една гъркиня на име Ласкарина. Не след дълго я взел за жена. От брака им се родили четирима синове – Цветко, Минко, Венде и Тасе.

Един ден Филип попаднал на една обява, в която се казвало, че поради смъртта на собственика на земята в местността Куртово в Рила планина и поради това, че същият нямал наследници, земята на Куртово се обявява на търг за продажба. В обявата се споменавало, че който спечели търга, ще бъде снабден веднага с документ за собственост – тапия.

Филип още като дете познавал много добре въпросната местност, тъй като бил израснал в нея. Заинтригувал се, веднага възседнал един кон и решил да провери на място в какво състояние се намира имотът. Когато минал през родното си село, разбрал, че баща му дядо Йове и майка му са починали отдавна. Като се уверил, че става въпрос за същият имот и всичко е наред, той се завърнал в Цариград. Явил се на търга. Никой не познавал тези далечни планински земи и на търга се явили много малко кандидати. Филип наддал найисока сума и закупил имота. Веднага бил снабден с тапия за собственост, която е преведена в последствие на български език и се пази и до днес.

След всичко това продал хана, натоварил покъщнината, взел семейството си и се отправил за Якоруда, като най близка отправна точка към придобитата земя. Веднага закупил голям брой едър и дребен добитък и станал един от основните икономически фактори в региона. Тъй като бил единственият грамотен човек, владеещ писмен и говорим турски и български език, се радвал на голямо уважение от страна както на християнското население, така и на мюсюлманското, особено на агите. Всички от синовете на Филип Йовев се задомили и останали да живеят в Якоруда. От тях са произлезли голяма част от Якорудските родове или както следва:

Цветко – Фратунови и др.

Минко – Кюркчиеви, Главееви, Хаджиценеви, Хаджипетрови, Хаджигеоргиеви, Хаджииванови.

Венде - Гьошеви, Глинджови, Чулееви и др.

Тасе - Кандни, Вригазови (Лалеви) и др.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин