Днес имаме удоволствието да ви срещнем със Стефан Георгиев. По професия той е автоинструктор, но в свободното си време е приключенец, пътешественик, откривател, парапланерист и търсач на различни култури.
Стефан ще ни разкаже за полета в небето и за далечната, но невероятна Япония. Продължавайте да четете!
Здравейте, Стефан. Вие сте автоинструктор, но същевременно сте и приключенец по душа. Как решихте да се занимавате с тази професия?
Аз съм второ поколение инструктор, върви в семейството. Майка ми и баща ми също са инструктори. Още от дете съм в учебната кола, по път до училище, други уроци и обратно, с времето съм научил основите на шофирането само от слушане и гледане, което много ми помагаше в началото на работата ми. Завършил съм за начален учител, където се научих да обучавам, имах идея да отворя собствена школа по Английски език, но осъзнах, че конкуренцията ще е много голяма и започнах да помагам на родителите си. И така тази професия ми позволява да почивам в удобно за мен време и да пътувам до интересни дестинации.
Какво Ви дават пътешествията?
Свобода, карат ме да се чувствам гражданин на света, а не да стоя само където съм. Да, и в нашата прекрасна родина има много какво да се види, но има много какво да се научи и преживее на далечни пътешествия.
От къде се зароди страстта Ви към парапланеризма?
Това е една забавна история, която ще споделя с вас. Бях още ученик 11-ти клас, когато едни семейни приятели ме попитаха какво ще правя през събота и неделя. Отговорих, че нямам планове, което промени живота ми.
Тръгнахме към Сопот, там, освен къщата музей на Иван Вазов, има лифт до хижа Добрила. Запознах се с нови хора, които идваха от небето, носейки се на нещо, което приличаше на аеродинамичен чаршаф. (По-късно разбрах, че това се нарича парапланер). Идеята беше само да си почивам и да наблюдавам как те излитат, носят се между облаците и кацат на поляната до мен. Така мина съботният ми ден. На следващата сутрин вятърът беше сменил посоката си и условията не бяха подходящи за излитане от Сопот, за това се качихме на колите и отидохме в най-високата точка на прохода Троян-Кърнаре, а именно на арката при Беклемето. Там един тандемен пилот (човек, който лети с пасажери на по-голямо крило) имаше двама клиенти, с които полетя. Стояха сравнително близо до земята и не отиваха много напред, а само завиваха наляво-надясно. Попитах моите познати и те ми обясниха, че това се нарича реене. След като направи полетите с пасажерите си, пилотът дойде при мен с интересно предложение. Нямаше повече пасажери за деня, а условията били добри да се продължи да се лети, а аз съм бил на килограмите, които му трябват (с по-голямото тандемно крило и с по-голяма товароносимост не трябва да се лети от сам пилот без пасажер, иначе е опасно при по-силен вятър). Съгласих се да полетя след одобрително кимване от познатите ми.
Вързаха ме с колани за седалка, вързаха ме и за пилота, за да няма как да се разделим. По команда “Тичай“ започнах да бягам напред, за да повдигнем крилото, и след 5-6 крачки станах птичка. Седнах на седалката, под мен нямаше нищо. И така цели 25-30 минути дърветата бяха по-малки от обувката ми и се носехме над земята. След като се приземихме помогнах да съберем крилото и благодарих за безплатния полет. Тогава усетих адреналина от това, което ми се случи, и реших, че трябва това някой ден да го правя сам, без да разчитам някой да ми предлага да съм пасажер отново. След като събрах пари и завърших училище, се записах на курс и научих много неща за летенето: правила, физика и метеорология са част от нещата, които прилагам на практика. А гледката отвисоко е неописуема.
Едно от интересните пътешествия, които сте предприели е до Япония? Защо избрахте именно тази дестинация?
След като бях обиколил част от Европа (Париж, Лондон, Милано), се бях насочил към по-далечна дестинация. Преди години, още в училище, участвахме в една програма за практикуване на Английски език, в която пишехме писма на деца от Япония и те ни връщаха отговори в техните писма. След време дойде да ни посети техният учител от Япония. Понеже вече имах шофьорска книжка и знаех добре Английски, бях избран да го закарам до посолството заедно с една моя съученичка и след това бяхме поканени на ресторант с него и колегата му. Разменихме си контакти и си пишехме от време на време. Дойде 2018г. и получихме покана от него да му отидем на гости в Токио, спогледахме се със съученичката ми и в един глас казахме “Пари за билети!“. Така година по-късно към нас се присъедини един приятел и със събрани пари резервирахме билети.
Колко време прекарахте там?
17 дни. От 01.08.2019 до 17.08.2019. Като имахме 5 дни в Токио при нашия домакин, 2 нощувки в хотел до планината Фуджи и останалите дни в къща за гости в Киото.
Отседнахте ли някое интересно място?
Най-големият паметник на Буда в Нара. Със своите 15м. височина, сграда, която го помещава, и внушителна порта за влизане в територията на храма, е едно от местата, което препоръчвам да посетите. Имайте предвид, че по това време на годината са и най-високите температури достигащи до 36 градуса, но заради високата температура, влагата се усеща като 43 градуса.
На територията на парка има елени и сърни, които се разбират добре с хората и за 100 йени можете да си закупите био бисквити, които са любимо лакомство на животните. За мое съжаление посетихме храма следобед и не успях да си купя керемида, на която изписват името ти и я ползват при следващия ремонт на храма. Някой ден ще се върна и ще допринеса за следващия ремонт.
Кои места посетихте в Япония?
Повечето интересни места в Токио, включително и известната диагонална пешеходна пътека, която сте виждали на кино. Всеки ден в Токио прекарвахме в различен квартал.
При планината Фуджи си наехме велосипеди с електрическа помощ, с които обикаляхме езерата в близост до планината, и вечерта се насладихме на местната култура, посещавайки тяхната традиционна баня Онсен.
До Киото пътувахме с техните бързи влакове Шинкансен с 283км/ч. Освен Киото и близката планина, известна с 1 000 порти (арки), отделихме по един ден за Хирошима, Осака, а един от дните не посетихме океана, понеже океанът дойде при нас. Една от вечерите ни удари тайфун и решихме да не рискуваме, като останахме един ден в къщата за гости, за да починем от дългите разходки и горещото лято в Япония.
Кое от тях остана в съзнанието Ви?
В мен остана Киото и малките провинциални градове, през които минаваше влакът по път за Фуджи. Там е запазена старата архитектура и сякаш времето е спряло. Всичко се случва бавно и спокойно, там и всичко си има своето място, подредено е и е коренно различно от бетонната джунгла, която е Токио. Не, че не е красиво и интересно в Токио, просто в съзнанието ми останаха реката, мостовете, зеленината, планината до нас и спокойствието.
Какво Ви впечатли най-много от японската култура?
Тяхната култура ме впечатли със скромността си и факта, че всичко е подредено и организирано. Всичко си е на мястото, защото там е най-полезно. На всеки перон на всяка гара е начертано къде ще спре вратата на вагона, хората се редят на опашка още преди да е дошъл влакът, не се бутат, а точно обратното – изчакват се. Във влака всички пазят тишина, за да не пречат на останалите. Храната им е толкова вкусна, колкото и красива когато я поднесат пред теб.
Дори и отводнителните шахти на улицата или в парка са уникално направени за всеки град, за да изобразяват забележителностите там. В бързия влак не усещаш скоростта, тихо е и преди всяка гара пускат нежна музика. Там можете да видите контраста между старата и модерна Япония, на една улица можете да срещнете жена облечена в кимоно да се разхожда до своя приятелка облечена с дънки и тениска.
Какви са японците? По какво си приличат и по какво се отличават от нас българите?
Имаме много какво да научим от нашите приятели от далечния изток. Те поставят обществото преди себе си, спокойствието на останалите е важно за тях. Те са учтиви и любопитни. В Токио срещнахме един много усмихнат японец, който срамежливо ни попита от къде сме и ни помоли да си поговорим за 5 минути с него на Английски, за да се упражнява за предстоящите олимпийски игри. Когато разбра, че сме от България, веднага се сети за киселото мляко, което те много обичат, за Котоошо – българският сумист Калоян Стефанов Махлянов и за Христо Стоичков.
Какво мислите за тяхната кухня?
Тяхната кухня е една от най-полезните и с най-пресните ястия в света. Тя е преди всичко красива, за тях визията и вкусът са еднакво важни. Сушито е от прясно уловена риба, вероятно от предната нощ или дори от същия ден. Рамен е друго тяхно ястие, което има над 1 000 разновидности, всеки от които с уникален вкус. Там можете да се насладите на различни вкусове Kit-Kat и да опитате сладолед с Мача. Онигири е добра опция за бързо похапване и може да се намери във всеки хранителен магазин. Имайте предвид, че в Япония човек, който яде на крак или ходейки, показва ниска култура и неуважение към останалите, ако сте решили да хапнете нещо набързо, направете го пред магазина, от който сте го взели или седнете на някоя пейка в близък парк. Преди да посетите Япония е добре да се научите да консумирате храна с клечки, понеже няма да намерите прибори (вилици и ножове) навсякъде, разбира се при Рамен и супа ще имате лъжица, но останалото зависи от вас.
Пожелайте нещо на нашите читатели!
Пожелавам на читателите на Peika.bg да плануват добре пътуванията си още преди заминаване. Ако имат възможност да обиколят Европа, а след това или защо не преди това и далечните дестинации, за които са мечтали. Докосвайки се до други култури можем да подобрим състоянието си тук и да откраднем някоя друга добра идея заедно със спомени за цял живот. Много и незабравими пътувания!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
