Сензационният трилър на Лора Дейв е продал повече от 2 милиона копия по целия свят.
Носител на наградата за най-добра книга на годината в категория трилър на Goodreads Choice Awards, бестселър на New York Times в продължение на 48 седмици, книга на месеца на Amazon за май 2021-ва. Това са само няколко от многобройните отличия, които сензационният роман „Последното, което ми каза“ от Лора Дейв обра през изминалата година, нареждайки се сред задължителните четива на рафта на всеки любител на трилъра.
Сега романът, който скоро ще се появи като минисериал на Apple TV+ с участието на Дженифър Гарнър, излиза и на български език (ИК „Сиела“).
Разказвайки историята на жена, която иска да открие истината за изчезването на съпруга си, „Последното, което ми каза“ обещава да въвлече читателите във водовъртеж от главозамайващи сюжетни обрати и вълнуващи семейни взаимоотношения.
Хана Хол никога не си е представяла, че ще бъде толкова щастлива. Влюбена е до уши в съпруга си Оуен, живее в прекрасен дом в Калифорния, има много приятели, работата на мечтите си – и доведена 16-годишна дъщеря Бейли, чието одобрение е решена да спечели.
Един ден обаче мистериозна бележка с две набързо надраскани думи неусетно преобръща живота на Хана с главата надолу. „Пази я“. Две кратки думи, които сякаш издърпват килимчето на сигурността изпод краката ѝ. Две думи – или последното нещо, което Оуен ѝ казва преди да изчезне.
Попаднала сякаш в сбъднал се кошмар, Хана прави всичко по силите си, за да запази разсъдъка си. Все пак такива неща се случват само по филмите, нали? Но когато многобройните ѝ обаждания остават без отговор, а ФБР и щатските шерифи се появяват в дома им и я заливат с неочаквани въпроси, младата жена бързо разбира, че съпругът ѝ не е този, за кого се е представял.
Престъпник ли е Оуен? Това ли е истинското му име? И дали някога отново ще види мъжа, който е смятала за любовта на живота си? Хана няма отговор на тези въпроси, а единственото нещо, в което е сигурна, е, че трябва да предпази Бейли на всяка цена.
Убедени, че не могат да имат доверие на никого, Хана и Бейли се впускат в стремглаво преследване на истината за изчезването на Оуен. И докато сглобяват обърканите и хаотични парченца от пъзела на миналото, двете неочаквано осъзнават, че заедно градят и своето бъдеще – такова, каквото нито една от тях не е очаквала.
С безупречен стил, шеметна динамика и богата история, посветена на семейните отношения, предаността, личните жертви и рисковете, които родителите поемат, за да предпазят децата си, този умопомрачителен роман в духа на „Малки пожари навсякъде“ изстрелва Лора Дейв право сред най-обещаващите имена на съвременния трилър.
А шокиращият и сърцераздирателен обрат на финала гарантира, че първото нещо, което ще направите след като прочетете „Последното, което ми каза“, е да обърнете книгата и да започнете отначало.
Из „Последното, което ми каза“ от Лора Дейв
ПРОЛОГ
Оуен обичаше да ме подкача за това, че губя всичко, и по някакъв начин съм превърнала губенето на разни неща в изкуство. Слънчеви очила, ключове, ръкавици без пръсти, бейзболни шапки, пощенски марки, фотоапарати, мобилни телефони, бутилки от кока-кола, химикалки, връзки за обувки. Чорапи. Осветителни крушки. Формички за лед. Това не е съвсем невярно. Наистина бях склонна да забравям къде съм оставила разни неща. Да се разсейвам. Да забравям.
На втората ни среща изгубих бележката от подземния паркинг, където бяхме оставили колите си преди вечерята. Бяхме отишли с отделни коли. По-късно Оуен се шегуваше с това – обожаваше да се шегува с мен, че съм настояла да отида със собствената си кола на втората ни среща. Шегуваше се с това дори на сватбата ни. А аз се шегувах с това как ме беше разпитвал онази вечер, как ми беше задавал безброй въпроси за миналото ми – за мъжете, които бях изоставила, и за мъжете, които бяха изоставили мен.
Той ги наричаше „несбъднатите момчета“. Вдигна тост за тях и каза, че където и да са сега, той им е благодарен за това, че не са били онова, от което съм имала нужда, така че сега той седи срещу мен.
„Ти почти не ме познаваш“, казах аз.
Той се усмихна. „Но не ти се струва така, нали?“
Това също не беше невярно. Онова, което сякаш се роди между нас от самото начало, беше завладяващо. Предпочитам да си мисля, че затова съм била толкова разсеяна. Затова съм изгубила бележката от паркинга.
Бяхме оставили колите си в подземния паркинг на хотел „Риц-Карлтън“ в центъра на Сан Франциско. А служителят на паркинга ми се развика как нямало никакво значение какво твърдя, а именно, че съм била там само за вечеря.
Глобата за изгубена бележка от паркинга беше сто долара.
– Колата ви може да е била тук от няколко седмици – каза служителят на паркинга. – Откъде да знам, че не се опитвате да ме измамите? Сто долара глоба за всяка изгубена бележка. Прочетете табелата.
Сто долара глоба, за да се прибера у дома.
– Сигурна ли си, че си я изгубила? – попита ме Оуен.
Но се усмихваше, докато го казваше, все едно това беше най-хубавото нещо, което бе научил за мен през цялата вечер.
Сигурна бях. Въпреки това претърсих всеки квадратен сантиметър от волвото си под наем, както и от луксозната спортна кола на Оуен (нищо че изобщо не бях влизала в нея), както и от невъзможно сивия под на подземния паркинг. Нямаше бележка. Никъде.
През седмицата, след като изчезна Оуен, го сънувах в този подземен паркинг. Беше със същия костюм – и същата очарована усмивка.
В съня ми той си сваляше венчалната халка.
„Виж, Хана – каза ми той. – Сега изгуби и мен.“
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
