В село Медени поляни с медено настроение - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
В село Медени поляни с медено настроение
Автор: Александър Караджов

В късния петъчен следобед поемам на път. Без план. Без карта. Без очаквания. Но с отлично настроение. Ръцете ме сърбят. В последните два месеца почти не съм излизал сред нашата прекрасна природа. Попътувах из Европа, но България си е България. Липсваше ми изключително. Дори в горещите юлски вечери на брега на езерото Балатон ми се искаше да бъда сред дивите родопски гори. Дори на брега на Коста Тропикал, току в подножието на Сиера Невада, отново си мечтаех за някое мое си местенце. Любимо. Родопско. Зареждащо.

Едва дочакал края на работния ден, карам в посока Доспат. Натоварил съм всичко необходимо - палатка, спален чувал и шалте. Имам си и прекрасна компания - кучето Люк, което си кротува на задната седалка и с удоволствие вдишва свежия боров въздух, предвещаващ няколко дни свобода. Каякът също е с мен.

Блаженство.

Карам бързо. Пристигам на брега на язовир Доспат по мръкване. Харесвам си място. За жалост дървата са кът. Налага се да върна няколко километра, където предвидливо съм набелязал горичка с доста дърва. Някои от тях нацепени и нарязани при това. Грях - не грях, натоварвам няколко пънчета. Все пак нощта ще е дълга. Само след няколко часа ще настъпи сериозен студ, с който ще трябва да се боря.

Изтървавам магическия залез в подготовка на палатката, но за сметка на това след половин час съм се излегнал удобно край огъня. С бира в ръка. Наденичките цвърчат в жарта и ме карат да огладнявам зверски. Нощта е приказна. Бях забравил какво е да дишаш въздух, наситен със смола и ухание на борове и билки. И този път влагата не ми изневерява и към полунощ всичко е потънало в роса. Това не помрачава настроението ми ни най-малко. Заспивам, като през нощта се будя от студ няколко пъти.

Наспал съм се добре. Събуждам се в 9:30 часа. Спокойствието е неземно. Само няколко рибарски лодки порят водата. Почти нямам време за закуска. Хапвам набързо остатъците от снощи. Събирам лагера и поемам на път. Преди две години достигнах до село Побит камък, където открих странното светилище без аналог в България. Сега бях решен да посетя едно още по-отдалечено селце с чудното име Медени поляни.

Настроението ми е медено. Дори не съм си и представял, че в средата на нищото ще открия толкова голямо село. Винаги съм си представял, че тук живеят не повече от 50 човека. Оказва се обаче, че са цели 720. Разбирам, че селото е интересно с традиционната си носия, която е останала непроменена стотици години и се носи само и единствено в Медени поляни. Природата край селото е удивителна. Наистина медени поляни, прясно окосени, кристално чиста рекичка, образувала чудни меандри сред моравата. Селцето - разположено на малък хълм, с уютни къщички. Доста от комините димят. Може би не престават през цялата година, мисля си аз. Все пак тук е високо - почти 1450 м над морското равнище. Разглеждам селцето. Иска ми се да продължа да се движа сред тези райски пейзажи, но всички пътища свършват тук. Или може би поне тези за нормални автомобили.

Още от Александър Караджов можете да прочетете тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Krum Tonev , 31.07.2013 | 14:58
много готино изглежда селцето ;)
ruslana, 31.07.2013 | 14:41
Колко уютно и прекрасно изглежда всичко!
Абонирайте се за нашия бюлетин