Вашите разкази: Пролет в Сливенската планина - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Вашите разкази: Пролет в Сливенската планина
Автор: Peika.bg
Вашите разкази: Пролет в Сливенската планина
Снимка: Thinkstock/Guliver

Сливенската планина е част от Стара планина, с надморска височина 1180,5 м. Любителите на природата могат да видят многобройни обекти край Сливен – като красивата скална композиция Чудните скали на десния бряг на р. Луда Камчия например.

Аз обичам много планината и при всяка възможност се възползвам да посетя любимото място. Красиво, забавно, просто малка приказка Това е специален свят, в който можеш да се разтвориш. В планината отиват смелите... а около мен всеки вижда по свой начин завладяването й. Реших се след дълго отлагане да направя още една кратка и споделена с приятелка екоразходка за втори път на това място, за да се откъсна от градския шум и навалицата от хора. Неотдавна зимата си бе отишла и отстъпила своето място на веселата пролет...

А каква е пролетта в планините... Божествена! Стоейки сред вековни дъбови и букови гори, усещах будния дух на старите българи.

В ранните си младежки години с удоволствие споделях с приятели планинския туризъм. Романтика, огън, звън на китара. Интересни хора. И необичайна радкост.

Времето този ден беше хубаво. Още по пътя, със спътницата ми си разказвахме за интересните места които ще можем да посетим за в бъдеще.

Избрахме си несложен маршрут и се отправихме на път, но всъщност точно определена цел нямахме. Защото за мен смисълът да избирам между лекия и по-трудния път е да избера по- трудния - по него не очаквам конкуренти. Знаех, че само смелите хора вървят по пътеки като таз,и по която тръгнахме ние. Истинските планинари са интелигентни и волеви хора. Те завладяват височини, които изглеждат недостъпни за обикновения човек. Аз обичам това чувство на свобода и непокорство. Вървяхме бавно, без да бързаме, за да не ни убегне нещо интересно от погледа. А наоколо зеленина едва набола трева и цветя, птиците пеят сякаш окрилени от свободата си. Красиво е. Нямам търпение да се кача на някой връх...

Припомних си за Едмънд Хилари – човекът, който за първи път завладява величествения връх Еверест - покрива на света. За алпиниста завладяването на планински връх е цел. Той непременно ще иска да покори нова планина, ако в това има смисъл: ако е нова височина или има технически предизвикателства при покоряването й.

Не усетих как мислите си започнах да изказвам на глас, когато чух че приятелката ми с изненада да съобщава, че пътечката, по която вървяхме, свършва пред нас. Това означава, че трябваше да се върнем назад от пътя и да хванем някоя друга пътека. Искаше ми се вече да бъдем на върха. Прибързвах нещата и с нетърпение очаквах панорамата, която ни чакаше за награда. Тук-таме по пътеката блестеше все още неразтопен сняг. И като в детска игра започнахме да се замерваме с шепи снежен прах. Стана ни весело. И неусетно, поглеждайки нагоре, видях с радост, че върхът, към който се бяхме устремили, се извисява над нас.

О, радост! По-добри планински места могат да бъдат само тези, на които още не сме били. Защото "по-високо от планините могат да бъдат само планини" или "целият свят в дланта на ръката ми, и аз съм щастлива в него..." Понякога за да видиш слънцето, трябва да се изкачиш над облаците. Постояхме още малко на това божествено място и с пълни очи се насладихме на панорамната гледка, която се откриваше отгоре. А след това на път към града, си взехме букетче планински цветя за спомен.

*

 

Текстът е изпратен от Самира Душева за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие пътеписи и фоторазкази на info@peika.bg.  


Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин