(или как се лекува киселизъм с летене)
Народно веселие, летящи хора, резервни парашути, огън, музика, литература, мистика и фалафели... и то какви!
След разполагането на палатките се оглеждаме, сцената в небето е нещо средно между междузвездни войни и карнавала в Рио. Разхождаме се, за да се запознаем с кемпа, фестивалът се простира на две поляни. Навсякъде е пълно с табели „Гледай нагоре” и хората са прави - какво можеш да постигнеш, ако постоянно си забил нос в земята.
А хора има всякакви - юпита, хипита, псевдохипита, хипстъри и разни други неопределени породи летящи хора, които чичко Ной е събрал под небето в Сопот, под строгия поглед на татко си Вазов, но едно и също се чете в погледа на малки, стари и деца - гледай нагоре и не унивай!
Докато хапнем от невероятните фалафели и се обърнем, за да ни изстискат фреш от грейпфрут, виждаме, че е започнало да се свечерява, а от приказната сцена зазвучава саундчек. Звездите започват да греят по-силно и заедно с мистичната мастика на кака Мая се просваме пред сцената, където хората вече започват да се събират.
Час по-късно се разнася „Облаче, ле бяло”, изсвирено във фънки-фолк вариант и малко хорце се извива пред нас. Групата се нарича „Тактика Еклектика” - не сме ги чували преди, но не след дълго различаваме Мирослав Морски от Джанго Зе, който се е завърнал с новия си проект от варненски и софийски музиканти - хич не е зле.
След Миро зад пулта застава Ванката, който разцепва системата... нищо, че става 4 часа, някакви французи ни разказват, че са дошли чак от Лион, за да видят фестивала (е, после разбираме, че освен това са решили да организират парти до Панчарево с 3 TIR-а), става 5... най-накрая музиката и мастиката свършват. Хората се разотиват в танцова стъпка, момчето има талант, определено. Ще се спи леко.
Нов ден... уъркшоповете се раздвижват. За всекиго има по нещо. Кунг-фу, рейки, масажи, чай масала, ходене на въже, въртене на всякакви всевъзможни неща. Летене няма да има - вятърът е кофти.
Хората се заемат с онова, което правят най-добре - почиват си. Бирата е 2 лева, но ако си запазиш чашата, цената е 1,50. Обикаляйки, стигаме до лифта. За 6 лева се качваме горе. Определено струва повече от 6 лева - горе можеш да видиш цялото равно поле, а пейзажът е почти лунен.
Пак вечер. На сцената излизат Оратница, заедно с Две гайди и части от Кайно Йесно Слонце. Огън, гайди, танци. Всенародно веселие. Всички са протегнали ръце към звездното небе, а то им отвръща с лунна усмивка. Ха ХА ХА ИмПро театър помагат на момчетата да си починат, като изземат сцената за час. Оратница и Dj Ihoo довършват вечерта, като не оставят нито един човек да си тръгне от пред сцената. Накрая долитат сопотските феи и отнасят всички по палатките.
Група Булгара (евала!), dj Jaya и dj mrSmiff затварят третия ден на фестивала.
Който летял - летял, а останалите гледайте нагоре!
