Здравейте, пътешественици! Днес сме решили да ви подарим една приказна история. Тя е част от най-новата ни книга "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици"! Надваме се чрез нея да ви отведем на едно вълшебно пътешествие!
Червеникави каменни скали-гиганти се издигат над село Боровица, до Белоградчик. Приличат на застинали в битка великани. Вятър свисти между тях. Слънце ги гали, а те плавно променят цветовете си и омайват с причудливите си форми. Легендите за тях отнасят в романтичен свят, в който всичко е възможно. С тях местните закърмят децата си. Учат ги на най-ценните неща - любов, чест и достойнство.
Бор и ела ме гледат от върха на скалата Боров камък. Хората разказват, че той е портал на душите към други светове. Спасение в него намират и влюбените души на Борис и Елица.
Борис бил сирак от малък. Не познавал ни майчина ласка, ни бащино рамо. Никой не знаел кога и защо пристигнал в селото. Помолил местен чорбаджия да го вземе за слуга, че да може с честна работа да заслужи хляба си. Като видял ясните очи на момчето, големецът се съгласил. В началото му възлагал по-проста работа – да мете двора, да храни животните. Малко по малко Борис се научил да се грижи сам за цялата къща. Бил много сръчен. Не се боял от работа. Златни ръце имал, а сърцето му било по-чисто от сълза. Макар да не бил кръстен и да не бил влизал в църква, той носил добротата в сърцето си. Чорбаджията изпитвал честността му като оставял по някоя жълтица по двора - уж, че я е изпуснал. Момчето обаче никога не я скривало в джоба си, а му я връщало.
Борис пораснал красив, умен и сръчен. Хората в селото почнали да говорят:
- Ех, много харен тоя момък. Никоя работа не може да му се опре. И като вдигне ясните си очи, сърцата на момите подскачат. Умът - бръснач, сърцето му - голямо. Ако не беше толкоз беден, булките щях да извият опашка за него.
Минало време. Из къщите се разнесла мълва, че най-хубавата девойка – Елица, залюбила слугата Борис. Кривоустата Мара – тъй й викали, защото устата й била крива, а и обичала клюките, побързала да обади на Елициния баща – Антон. Той бил голям българин, с пиперлив нрав, но най-важното – имал стадо с 200 овце.
- Живо, здраво, Антоне! Идвам нещо важно да ти обадя. Тежи ми на душата, не мога да крия туй, що знам. Еличка от малка я познавам и ми е болно за нея. – започнала да се вайка Мара.
- Какво става, мари, думай! – отвърнал мъжът.
- Ах, какво става! Вчера минавах случайно покрай каменната чешма, до къщата на чорбаджията. Позавъртях се малко там, че нали рядко ходя в тая махала. По едно време виждам твоята Елица… След малко до нея се приближава и слугата Борис – знаеш го, некръстеният. Хортуваха си нещо, твойта щерка с глас се смееше. После взе китката от косата си и я бучна в калпака на Борис. А пък на моя Петьо не даваше дори менците да й напълни с вода!
- Ах, таз Елица, как може така да ни срами! – казал си бащата.
- В селото говорят, че уж много се обичали. Любов, любов, ама трябва и да се яде. Той сигурно само за парите ти ламти. Нали си няма нищо. Ето моя Петьо голяма къща с плевня има от баща си. Бог да го прости, моя мъж, кротък човек беше. Вярно, не бях първа красавица, ама майка ми му даде голям чеиз и ме взе.- Мара замълчала за кратко, за да си поеме дъх.
Приближила се до Антон и му казала заговорнически:
- Абе, ти нали познаваш местните апаши? Я, пусни им някоя жълтица в дисагите. Те ще се погрижат за Борис. Няма баща, няма майка – никой няма да пита за него. Еличка ще поплаче, ще поплаче, па ще й мине. Моят Петьо ще я утеши и ще свикне с него. А и ти вече не си първа младост, тея овчици трябва някой да ги гледа. Или искаш да ти отлети птичката и всичките ти пари да прахоса? – казала Мара.
Разлютил се Антон на неразумната си дъщеря и заръчал да я извикат, че да й каже кое е криво, кое - право. Още не пристъпила прага на къщата, Елица срещнала гнева на баща си:
- Елице, как може китката си на тоз бедняк да даваш? Че на туй отгоре и в църква не бил влизал! Грях ще си сложиш на душата, па и на мойта! Накрая и без пукната пара ще ни оставиш! Да го разлюбваш тоя Борис! Иначе… - заканил се бащата и стиснал дръжката на камата, която стърчала от пояса му.
- Татко, знам, че няма да се помириш, но и аз няма да отстъпя. Сигурно слушаш онази кривоустата! Тя иска Петьо зет да ти стане. Знай, че твой зет може и да бъде, но мой мъж никога! Аз, тате, нося твоето сърце, но и твоя инат. Хиляди пъти ще умра, но на този, когото не обичам, няма да пристана! – зарекла се Елица и избягала.
Намерила Борис, хванала го за ръка и тръгнали към червените скали над селото. Качили се там. Прегърнали се. Горещи сълзи капели по бузите на Елица. Стичали се по скалата и я пробивали. Разтворил се камъкът и погълнал двамата влюбени. На същото място израснали бор и ела. Те били кичести, стройни и вечно зелени. Такива щели да останат Борис и Елица в спомените на хората.
Всеки, който погледнел към скалата, щял да си припомня, че истинската любов никога не умира. Затова нарекли скалата Боров камък, а селото в подножието му – Боровица.
***
Освен причудливи разкази и легенди от местния флклор в книгата ще откриете още: GPS координати, полезна информация, любопитни факти, идеи какво още да видите в района!
***
Книгата "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици" може да поръчате на info@peika.bg! Изпратете ни две имена, телефон и адрес и ще ви я изпратим с БЕЗПЛАТНА доставка. Ако желаете, можете да получите автограф и лично послание от автора Боряна Кръстева!
Направете подарък на себе си или на хората, които обичате!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
