Връх Кози грамади - тайната резиденция на одриските царе - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Връх Кози грамади - тайната резиденция на одриските царе
Автор: Георги Василев
Връх Кози грамади - тайната резиденция на одриските царе
Снимка: НИМ

Чували ли сте някога за одриското царство? То представлява държавно обединение на тракийските племена под ръководството на одрисите. Както всяко друго царство, така и одриското е имало държавни глави (царе), а царете, както добре знаете, имат нужда от почивка. И тук възниква въпросът - къде са почивали одриските царе? Отговор дава експедицията на Националния исторически музей в района на средногорския връх Кози грамади (1356 м н.в.).

>

>

Археолозите успяват да локализират част от голямо тракийско светилище, разположено на върха. То е част от тракийски владетелски център в северозападната периферия на Одриското царство, който е включвал храмове и гробници, трако-гръцки селища с подчертан търговски облик и укрепената владетелска резиденция, разположена на югоизточния склон на връх Кози грамади. Политическият и религиозен център също е бил разположен на върха.

От проучванията може да бъде направен изводът, че в пределите на върха е била съсредоточена една от най-големите столици и резиденциални центрове на Одриското царство за периода 5-и - 4-и в. пр. Хр. Един от термините, които могат да бъдат използвани за укрепената резиденция, е "базилейон". За първи път той е споменат от Херодот. Според съвремените историци, терминът, който старогръцкият историк употребява със значението на царска крепост, може да бъде определен като укрепена царска резиденция. След откриването на светилището, върхът спокойно може да бъде наречен "втора свещена планина на одрисите". Първата се намира в европейската част на Турция.

Въпреки че политическият и религиозният център на връх Кози грамади оставa анонимен, археолозите са на път да предложат хипотеза и за неговото име, въз основа на анализ на писмените извори, отнасящи се до похода на македонския цар Филип през 342-341 г. пр. Хр. в земите на одрисите.

Резултати от експедицията на НИМ:

1. Проучен е изцяло древен тракийски храм.

2. Разкрита е голяма част от масивна крепостна стена, охраняваща и маркираща свещения участък на върха. Стената е шедьовър на монументалната архитектура и има лицева зидария от големи - перфекто обработени - блокове. За изграждането й от изток и запад (само в южния сектор) са били използвани около 900 блока, тежащи над 135 000 кг.

3. Цялостно е проучен и разчистен входът на светилището от север. Той също е маркиран от големи каменни блокове и е широк 2,5 м.

4. Проучени са ритуални структури от V-IV век пр. Хр., включващи фрагменти от местна тракийска керамика и гръцка импортна. Допълнителен лукс за светилището е било използването на плоски керемиди от корински тип със златисто покритие, отразяващо слънчевите лъчи и забелязващи се от километри в планината.

5. Локализирано е мястото на голяма представителна постройка (вероятно втори храм), изградена също от дялани блокове.

6. Открити и инвентирани са близо 100 ценни предмета.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин