Yes, Chef – спечели книга за готвенето като пътуване - Хапване и пийване - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Yes, Chef – спечели книга за готвенето като пътуване
Автор: Peika.bg
Yes, Chef – спечели книга за готвенето като пътуване

История на един знаменит шеф-готвач започва с простичък ритуал – всеки съботен следобед малко момче, което обича да готви, отива до къщата на баба си, за да ѝ помогне в приготвянето на печено пиле за вечеря. Бабата е шведка, а момчето е от Етиопия, осиновено е от шведско семейство и като порасне, ще стане световно известният нюйоркски шеф-готвач и ресторантьор Маркус Самуелсон.

"Yes, Chef" (издателство Гурме Публишинг) е разказ за вълнуващото пътуване, което Маркус предприема - от кухнята на баба си до Ню Йорк, където талантът му го отвежда в ресторант Aquavit в Манхатън и му спечелва престижните три звезди от New York Times, когато е само на 24 години. Триумфът през следващите години включва много успехи, но най-голям е отварянето на ресторант „Червеният петел“. Там Маркус сбъдва мечтата си да събере всички прослойки в един ресторант, където президенти седят рамо до рамо с джаз музиканти, начинаещи актьори и автобусни шофьори. Това е мястото, където сирак от Етиопия, израснал в Швеция и живеещ в Америка, се чувства у дома си.

Прочетете откъс от „Yes, Chef”, а в края му научете как да спечелите книгата!

***

Жорж Блан беше построил кухнята си върху три стълба: да запази селското наследство на предците си; да поддържа елегантността, донесла му третата звезда от „Мишлен“; и накрая, да гледа в бъдещето, да изследва нови техники и продукти.

Блюдо, което разкриваше последната идея, бе предястие от жабешки бутчета в къри сос с пюре от грах. Когато бутчетата пристигнеха, трябваше да ги изчистим, да ги одерем и оформим в перлени палки. Сотирахме ги в чесън и лук, докато бледото месо станеше златистокафяво, след това ги обезкостявахме с върха на нож, като внимавахме да не ги насечем и да станат на пихтия. Поднасяхме ги със семпло, яркозелено пюре от грах. За него използвахме предварително смесено индийско къри на прах, което получавахме в голяма шафрановожълта тенекиена кутия, и прибавяхме към него чесън, сол, костите от жабешките бутчета, пилешки бульон, бяло вино, сметана и грах. След като сипехме пюрето, слагахме жабешките бутчета и поръсвахме с къри.

Това предястие беше много популярно и беше необичайно да го откриеш във Вона. Показваше, че Жорж Блан е внимавал, когато е пътувал извън пределите на света си, и се стреми да внесе чужди вкусове, стига да може да ги обвърже с френските традиции. Примерът му щеше да се окаже безценен за мен, когато неочаквано поех кухнята на „Аквавит“ след година. Там установих, че не е нужно да се отказвам от интереса си към вкусовете, които бях опитал, обикаляйки света, но също така имах дълг – и искрено желание – да поддържам шведската идентичност на ресторанта. Жорж Блан ми бе показал как да постигна равновесие между тези противоположни цели.

По времето, когато стигнах до „Блан“, вече кажи-речи бях загърбил ритуала си да повръщам преди смяна. От време на време още ме болеше стомахът, но дори в изключително конкурентния и напрегнат свят на тази кухня бях достигнал до точка, в която усещах, че заслужавам да съм там. Исках да уча, но също така и да допринасям, да докажа, че не са сбъркали, като са ме поканили. Толкова исках да си върша добре работата, че пропусках вечерните излизания с персонала и дори изкусителните предложения да играя футбол в ресторантската лига. Колкото и да обичах футбола, не исках да превърна Франция във футболно пътуване. Не исках да се откроявам с друго освен с работата си като готвач.

В Ню Йорк с радост завързвах приятелства с чернокожи. Но във Франция рядко говорех с другия чернокож в кухнята, мияч на чинии от Африка. Като се изключи размяната на реплики, когато му давах мръсните си тигани, нямахме други допирни точки. Честно казано, боях се от фамилиарността и стереотипите. Не исках да ми подвиква: „О, африкански братко“, и двамата да загазим, защото си губим времето. Истината е, че не говорех с никого, но съм запазил много ясен спомен, че не говорех с него. В края на краищата спадахме към нисша класа, бяхме жертви на предразсъдъци, които личат в кухненския жаргон. Точно както в Швейцария, френското название за нискостоящ кухненски помощник е negre, което буквално се превежда като „черен“. Чувал съм хора да ползват думата безброй пъти, хора с правилни разбирания, хора, които се смятат за космополитни и широко скроени. Но ето че тази дума се появяваше и всеки път, когато я чувах, беше повече от дума, беше още една стена, която трябва да преодолея.

Трябваше да намеря свои начини да изпускам парата и бях твърде стриктен да си позволя да експериментирам с наркотици или да прекалявам с алкохола, както правят много готвачи, които познавам. Бягането се превърна в моето спасение. Някои от най-хубавите ми моменти във Франция бяха, когато имах почивен ден и отивах да тичам в царевичните ниви или през лозята. Накъдето и да погледнех, виждах откъде идва храната, която готвим. Фермерите живееха много прост живот в пряк досег със земята, мъжете носеха къси голфове и ботуши, жените – рокли на цветя и престилки, напомняха ми за баба ми. Усещах серотонина, който се отделяше в мозъка ми от тичането, но също така просто бях щастлив да съм там в този момент. Беше време без жени, без пари, време на усилена работа, но знаех, че съм късметлия да имам всичко това.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Yes, Chef“ от Peika.bg и издателство Гурме Публишинг.

Как?

Отговорете в коментар под статията тук: Заради кое ястие бихте пътували, за да го опитате - и докъде?

Един от отговорилите ще изтеглим чрез жребий и ще спечели книгата. Печелившият ще бъде обявен на фейсбук страницата на Peika.bgна 14 април 2016 г.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Хапване и пийване
Коментирай
Теодора Иванова, 27.04.2016 | 09:11
Бих пътувала до Франция, за да опитам френските сирена.
Павел, 12.04.2016 | 13:23
С огромно удоволствие бих посетил фестивала "Гуча" в Сърбия, не само заради уникаланата атмосфера и страхотна музика.... а за да опитам специалитетите на чеверме, жар, трап и т.н. Най-много съм заинтригуван от вол на чеверме, гледал съм само клипове в интернет, изглежда внушително и страшно вкусно... П.С. Самият аз съм чирак в приготвянето на чевермета и бих казал, че ми е страст и за бъдеще може и професия :)
Даниела Иванова, 10.04.2016 | 16:37
До Швеция, за една традиционна шведска фика (почивка за кафе с нещо сладко) с канелена кифличка, шоколадовия сладкиш kladdkaka или семла. Искам да опитам и smörgåstårta (торта от сандвичи) и raggmunk (картофен специалитет), макар и в модифициран вегетариански вариант! :)
Елена Родимова, 10.04.2016 | 14:50
Ще ми се да си направя кулинарни обиколки из Испания (за модерната каталунска кухня в Барселона и Жирона - в ресторанта на братята Рока), във Франция ( за традицоннната кухня в Прованс и изискаността на ресторанта на Ален Дюкас в Париж); и Италия (стартирайки от север в ресторанта на Масимо Ботура, продължавайки с тосканското очарование и за финал - в южна Италия за Неаполска пица. Може да включа Токио, Индия (вдъхновена от ,,На един черпак разстояние''), в Чикаго при Грант Акац и ''Алинеа'' и разбира се, Aquavit при Маркус :)
Виктория Колева, 08.04.2016 | 23:42
Бих пътувала отново до Цотер, Австрия, за да опитам отново невероятния 100% шоколад !!!
Наталия Каменова , 08.04.2016 | 11:54
сьомга, със сос от кафе-еспресо, горчица и крем-паста от копър
Абонирайте се за нашия бюлетин