Заплетен и пристрастяващ, романът на Хуан Гомес-Хурадо ще впечатли почитателите на Стиг Ларшон.
Криминалният жанр си има нов претендент за титлата „най-енигматична главна героиня“, а с нея ни среща хитовият бестселъров роман „Червена царица“на Хуан Гомес-Хурадо, който продаде над 2 милиона копия само в Испания и се превърна в световна сензация на десетки територии.
Дни преди историята да изгрее и като едноименен сериал на Amazon Prime „Червена царица“ се появява и на български език в превод от испански на Свидна Михайлова (ИК „Сиела“).
Завладяващ сюжет, който се развива с главоломна скорост, обрат след обрат и постоянно напрежение ви очакват сред страниците на този дяволски заплетен трилър за мислещи читатели. Е, готови ли сте да се запознаете с Антония Скот?
Никога не сте срещали човек като нея. Тя не е полицай, нито криминалист. Никога не е носила пистолет, нито значка, но разкриването на престъпления е нейна страст и призвание. Или поне някога е било.
Преследвана от вина и угризения след ужасяващ инцидент, сега Антония прекарва дните си в доброволна изолация в таванското си помещение в Мадрид. И не приема посетители.
Ето защо, когато чува непознати стъпки да се качват по стълбите, Антония е сигурна, че няма да ѝ хареса какви новини ѝ носят те.
Старият ѝ живот чука на вратата, а с него и болезнените спомени, които тя безуспешно е опитала да изтика от ума си. Но Мадрид е разтърсен от страховита серия жестоки убийства, а полицията изглежда безсилна. И единственият човек, който може да проследи червената нишка, е именно Антония Скот. Колкото и да не ѝ се иска.
Екстравагантен и свеж, остроумен и сложен, „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо дава началото на нова експлозивна поредица, която завладя света на криминалната литература.
Почитателите на серията „Милениум“ и сериала „Истински детектив“ ще се влюбят в този интелигентен и пристрастяващ трилър, в който главната героиня е почти толкова голяма загадка, колкото и злодеят.
Из „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо
ЕДНО ПРЕКЪСВАНЕ
Антония Скот си позволява да мисли за самоубийство само по три минути на ден.
За другите хора три минути може да са незначителен период от време.
Не и за Антония. Да кажем, че умът ѝ крие много конски сили под капака си, но главата на Антония не е като мотор на състезателна кола. Да кажем, че е способна на много цикли на обработка на информацията, но умът на Антония не е като компютър.
Умът на Антония Скот е по-скоро като джунгла – джунгла, пълна с маймуни, които скачат със страшна скорост от лиана на лиана и отнасят разни неща. Много маймуни и много неща, които се люлеят във въздуха и си оголват зъбите.
Ето защо за три минути – със затворени очи, седнала на пода с кръстосани боси крака – Антония е способна да изчисли:
– скоростта, с която тялото ѝ ще се блъсне в земята, ако скочи от прозореца срещу нея;
– милиграмите пропофол, необходими за постигането на вечен сън;
– времето и температурата, при която трябва да стои потопена в ледено езеро, за да може хипотермията да направи невъзможно биенето на сърцето ѝ.
В тези три минути Антония планира как да се сдобие с контролирано вещество, каквото е пропофол (като подкупи някой болногледач), и как да разбере къде е най-близкото ледено езеро по това време на годината (Лагуна Негра, Сория). Предпочита да не мисли как скача от своята мансарда, защото прозорчето е доста тясно, а подозира, че отвратителната храна, която ѝ сервират в болничното кафене, се лепи директно върху бедрата ѝ.
Трите минути, в които мисли как да се самоубие, са нейните три минути.
Те са свещени.
Те са това, заради което все още е с ума си.
Ето защо никак, ама никак не ѝ харесва, когато непознати стъпки, три етажа по-надолу, прекъсват ритуала.
Не е някой от съседите – би го познала по начина, по който се качва по стълбите. Не е и куриер, неделя е.
Който и да е, Антония е сигурна, че идва при нея. А това съвсем не ѝ харесва.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
