„Да оцелееш като родител 2“ – най-смешният наръчник по оцеляване с деца - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Да оцелееш като родител 2“ – най-смешният наръчник по оцеляване с деца
Автор: Peika.bg
„Да оцелееш като родител 2“ – най-смешният наръчник по оцеляване с деца

Oще 37 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е чак толкова страшно!

Две години след успеха на „Да оцелееш като родител“ Елисавета Белобрадова и Красимира Хажииванова – щурите глави от „Майко мила!“ са готови да ви изненадат с неговото достойно и още по-смешно продължение – „Да оцелееш като родител 2“!

Някои ще кажат – е какво има да му се оцелява, то нищо и никаква работа, къде-къде по-трудно е да оцелееш в джунглата или в снежна виелица в планината! И вие сте прави, но позволете на най-щурите родители в България да споделят с вас няколко примера от родителската джунгла.

„Да оцелееш като родител 2“ – най-смешният наръчник по оцеляване с деца


Втора част на най-забавния наръчник по оцеляване с текстовете на Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова, Йоана Станчева, Оля Антонова, Аксиния Генчева, Илиян Любомиров, Александър Миланов, Ралица Попгеоргиева, Ангелин Балсамаджиев и Захари Карабашлиев ще ви направят част от обичайните тревоги и вълнения, през които предстоящите и настоящи родители преминават. Всичко това, преразказано по невероятно забавен начин.

В „Да оцелееш като родител 2“ ще разберете как се оцелява, когато си самотна майка на три деца? Как се преживява хроничната умора? Какво е да имаш „различно“ дете? И защо да чуеш, че си болна, понякога е най-хубавото нещо на света?

От него ще научите и още:

  • Как да разберем дали сме бременни, или не сме
  • Кои са петте начина да кажем на мъжа, че ще става баща
  • Как да идем на маскено парти, ако сме бременни
  • Проблем ли е секс по време на бременност
  • Кои са недопустимите състояния за водене на дете на детска площадка
  • Как да разговаряме с четиригодишно
  • Бърз наръчник по средно образование
  • Как да оцелеем по време на родителската среща – арена за излагации

И още много други.

Накрая няма да ни остане нищо друго освен да си кажем, че каквото и да се случва, все пак важното е да сме здрави и да се грижим за себе си, за да може и другите около нас да са добре. Защото това е то да си родител – едно безкрайно приключение, в което има от всичко по малко – и смях, и тъга, и болка, и радост. Но всичко винаги си заслужава и не бихме го заменили за нищо на света.

Стискаме зъби и продължаваме напред!

***

Из „Да оцелееш като родител 2“ от Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова

„Да оцелееш като родител 2“ – най-смешният наръчник по оцеляване с деца

Когато родите дете и минат първите три умилителни го­дини, ще установите, че изведнъж сте се озовали в един цирк с озверели малки животни. Това са приятелите и приятелките на вашето дете и в този цирк някое от тези зверчета не­прекъснато има рожден ден! Започва се едно ходене по парти центрове, по поляни с навързани по дърветата балони и по едни безкрайни тържества, на които някой с някого се скарва, има торта по стените и мокета и накрая всички са напикани и изтерзани... Това е чудото на детския рожден ден, пресъзда­дено от Елисавета, която не е да не разбира от детски рож­дени дни – с тия три деца тя си е нонстоп на рожден ден...

На детски рожден ден

Елисавета Белобрадова

Детски рожден ден – изпитание, през което все­ки родител трябва да мине минимум пет пъти годишно като гост, а междувременно, сам, клет и измъчен, да организира поне веднъж, с ясното съзнание колко хора – приятели и непознати – ще хвърли в депресия.

Ходенето по мъките, които представляват организацията и оцеляването в рамките на един детски рожден ден, всъщност започва по един съв­сем приемлив начин. С бебешки рождени дни. Мал­ки, сладки дечица обикалят или лазят. Родители­те ядат сладки, говорят си и общо взето, всичко е наред. До третата година… Тогава от милото, нежно бебе вече не е останало нищо. Насреща си имате един неконтролируем звяр, който, щом се развесели, иска да крещи, да пее една и съща пе­сен до припадък, да се хвърля, да скача и да троши. Затова и детските парти центрове, в които се провеждат повечето рождени дни, често напом­нят арени за кеч, където сред балони и пластма­сови топки десет–двайсет пищящи наследници могат да безчинстват до пълно щастие.

Уви, през очите на родителя нещата не из­глеждат никак розово. Пристигаме в клуба. Ани­маторката (млада девойка, жертвала нервите си и десет години от живота си, за да припечели ня­кой лев, облечена в абсурден костюм) посреща все още спокойните и леко срамежливи дечица, които кротко се събуват и оглеждат с интерес.

Изведнъж гръмва музика, кротките деца се преобразяват и чуваш всеобщ спонтанен рев: „УААААААУУУУУАААА“, от който ти притре­перва под лъжичката. Милата до този момент аниматорка се провиква на микрофон, който е на такива децибели, че да може да надвика музика­та, ревовете на децата и стоновете на агония от страна на родителите: „ИМАМЕ ЛИ РОЖДЕ­НИИИК???“. Отговаря Ӝ мощен залп от писъци, който не стихва в следващите два часа.

Докато зверовете скачат и танцуват с крясъ­ци на Бионсе, явно подкокоросвани от девойчето с костюм на Спайдърмен от „Илиянци“, нещаст­ната аз решавам да проведа любезен разговор с някоя от другите майки. Оглеждам се и виждам в ъгъла друга като мен. Има изплашен, леко пре- бледнял вид и гледа смутено. Започваме плах раз­говор с „Вие на кого сте майка?“. Полека–лека се отпускаме, към нас се присъединяват още някол­ко майки и всички се насилваме да разменим ре­плики, докато шумотевицата ни притиска.

От време на време дъщеря ми дотичва с разчор- лена коса, мръсни чорапи и три огромни петна върху роклята, за да ми изкрещи с всичка сила, че ИСКА ДА ПОКАНИ ИВАН, КОЙТО МНОГО Ѝ ХАРЕСВА, ЗАЕДНО С ОНАЗИ КРИСТИНА, КОЯ­ТО Е СУПЕР, НО БЕЗ АНИ, ЗАЩОТО АНИ Я Е ОСКУБАЛА И Е ГАДНА. Майката на Ани, чувст­вайки, че трябва да направи нещо, отива и вяло се провиква: „Ани, ти защо си оскубала детето?“. Аз започвам да ѝ обяснявам, че това са нормални неща. Всички сме в стрес.

Най-сетне стигаме до тортата. Дъщеря ми, която иначе е най-прекрасното дете, има нави­ка, като види торта, без значение на кого, да из­блъсква с лакът всички и да духва свещите пре­ди рожденика, което възпламенява хор от ре­вове – на справедливо ощетения рожденик и на всички останали, които е успяла да изпревари. Затова я дръпвам и  казвам ледено, че САМО ДА Е ПОСМЯЛА ДА ДУХНЕ И ЕДНА СВЕЩ, ЩЕ Ѝ ПРЕРЕЖА ГЪРЛОТО. После я пускам и за­почвам да дебна. Ето я тортата. Всички са на­стръхнали и се блъскат като за последно. Тък­мо се приготвям да се хвърля върху дъщеря ми, ако се наложи, и друго дете я изпреварва, духва свещите и за две минути всички се разревават. Рожденикът сяда на пода, майка му го успокоява, а майката на провинилия се започва да се щура, да дърпа сина си за блузата и да вика: „Как можа да духнеш свещите??? Това не е твоят рожден ден!!!“. Провинилият се се заинатява: „Искам и аз рожден ден!!!“. „Твоят е на 11 май“, му отговаря отчаяната майка, която се чуди да се извини ли, да набие детето си ли, или да се обеси под съпро­вода на Лейди Гага, която гърми с все сила. След десет минути щуране възстановяваме крехкия мир, рожденикът избърсва нос и духва свещите. Дъщеря ми е в амок от безсилие, защото я дър­жа здраво. Разбира се, в цялата лудница винаги има едно–две деца, които през цялото време изглеждат безупречно чисти и сресани въпреки вандалската проява, стоят където трябва и чакат търпеливо.

Помня как, преди да родя, бях убедена, че всяко дете, което не може да се контролира и се държи крайно невъзпитано, е плод на изключително де­градирало семейство, в което бащата бие майка­та, всички пият до зори, а детето яде само хляб и чубрица. Сега, държейки за яката собственото си, неконтролируемо, любимо чудовище, не съм толкова убедена и съм все по-склонна да разширя мирогледа си.Накрая трябва да си ходим. Дъщеря ми е потна, зачервена и щастлива. Аз съм свършена. Обуваме обувките и се прибираме. На вратата баща ѝ ме посреща с „как беше?“. Само махвам с ръка.

С времето нещата се подобряват. Когато посе­тиш няколко такива мероприятия и възпиташ де­тето си ПОНЕ да не духа свещите на другите и да не се бие, вече можеш просто да го оставиш в уре­чения час и си плюеш на петите. Рядко се среща по улиците по-щастливо лице от това на родител, който е оставил детето си на рожден ден и с лека, танцувална стъпка се изнася към някое кафене, къ­дето спокойно да поседи за малко на тишина.

А сега сериозно: децата от две до девет годи­ни имат безкрайно много енергия и са щастливи, когато беснеят. Ако не можете да си позволите парти център, пробвайте места като парк, Ко­коландия или двор на къща. Там те ще могат да празнуват, без това да има пагубен ефект върху вас. Можете да опитате и други нестандартни решения като наемане на зимна пързалка, боулинг или посещение на няколкочасов готварски курс за деца, след който се изяжда всичко. Последното е препоръчително за деца над осем–девет години, но се оказва истинско забавление, изпробвала съм го и го препоръчвам.

Не се престаравайте с храната и напитките. Децата се събират, за да се забавляват и им е практически все едно какво има за ядене.

Не робувайте на представите си как трябва да премине един детски рожден ден. Просто ви трябват квадратни метри за бесуване и три ба­нички за парлама. Е, и торта.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин