„Дневникът на Ноел“ носи духа на Коледа и скоро ще оживее и на малкия екран - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Дневникът на Ноел“ носи духа на Коледа и скоро ще оживее и на малкия екран
Автор: Peika.bg
„Дневникът на Ноел“ носи духа на Коледа и скоро ще оживее и на малкия екран

Звездата на бестселъровия автор на New York TimesРичард Пол Еванс изгрява на литературния небосклон с разтърсващата книга „Пътешествието“, в която той разказва историята на мъж, загубил всичко и открил себе си на най-неочакваното място. Сега писателят се завръща на български език с трогателна коледна история, която съвсем скоро ще оживее и на малкия екран като едноименната екранизация на Netflix с режисьор Чарлз Шайър („Бащата на булката“, „Обичам неприятностите“ и др.).

„Дневникът на Ноел“е топла и докосваща история за силата на прошката, сбогуването с оковите на миналото и втория шанс.

Всеки има право на своето коледно чудо. Дори и Джейкъб Чърчър – писателят на романтични романи, за чиято самота не подозира никой, а очакванията, които щастливите му истории създават, обричат на провал още в самото начало всяка негова връзка.

Дни преди Коледа Джейкъб научава, че майка му е починала, и му се налага да се завърне в дома, който е напуснал преди повече от 20 години. Както и да се изправи отново пред миналото си, горчивите спомени от което се опитва така старателно да забрави.

В един от прашните кашони с непотребни вече никому вещи 34-годишният мъж открива дневник, в който Ноел – жена, която е прекарала време при родителите му, когато той е бил дете – споделя най-съкровената си тайна. Тайна, която поставя много въпроси, но докато търси отговорите им, Джейкъб ще получи възможност да пренапише страниците на своя живот и да открие щастието и любовта.

Но може ли едно ранено сърце да бъде излекувано и бъде залепено това, което отдавна е счупено? Може ли написаното на хартия да промени съдбата? Случват ли се наистина чудеса на Коледа?

С изящния си и откровен подход Ричард Пол Еванс  плете красива  и драматична история за истинското значение на празниците.

В духа на „Пътешествието“,„Дневникът на Ноел“ е трогателна и мъдра книга,  която ни припомня, че колкото и изгубени в проблемите си да се чувстваме, винаги можем да намерим пътя към дома и щастието.

А Коледа винаги идва.

Из „Дневникът на Ноел“ от Ричард Пол Еванс

„Дневникът на Ноел“ носи духа на Коледа и скоро ще оживее и на малкия екран

Цареше ведро и безоблачно утро и внушителната планинска верига Уосач се издигаше на хоризонта като гигантски айсберг, заобиколен от суша. Бях забравил колко огромни са тукашните планини и как присъстват във всичко наоколо: на изток се простираше Уосач, а на запад – Окър, и тези две планини опасваха града като крепостна стена. Обитателите на Солт Лейк Сити са религиозни хора и тъй като беше неделя, нямаше кой знае какво движение по пътищата. Отбих се в Смитс Фуд Кинг за стек бутилирана вода, ръкавици за миене на съдове, кофа, бърсалка за под, парцали за почистване и няколко кутии дезинфектант. Сетне минах през Старбъкс за голямо кафе мока и се отправих към къщата. Щом влязох, усетих топлината, която внасяше подобрение в сравнение с предния ден, но бъркотията всъщност изглеждаше по-зле, отколкото помнех, ако това изобщо бе възможно. Занесох кафето и запасите от почистващи средства в кухнята и се захванах за работа. В един шкаф намерих две кутии със зърнени закуски Костенурките Нинджа и Куисп*, които ми бяха почти връстници. Не знам какво толкова привлекателно има в старите кутии със зърнени закуски, но честно казано, ме настроиха носталгично. Може би бях наследил частично майчиния ми инстинкт за трупане на вещи, но ми дожаля да ги изхвърля. Избърсах плота и тъкмо отпивах глътка кафе, когато чух нечий глас.

– Здравей. Докато се извръщах по посока на гласа, едва не изплюх кафето. На кухненския праг стоеше възрастна жена със сив- кавобели коси; имаше дребничка фигура, без да е прегърбена. Погледът ѝ беше бистър и дружелюбен. 

– Съжалявам, трябваше да почукам, но да си кажа правичката, след шейсет години влизане направо изобщо не ми мина през ума. – Тя огледа кухнята с леко развеселено изражение. 

– Чистиш, значи. Това щеше да побърка майка ти. – При тези думи отново се обърна към мен: – Ти си Джейкъб, нали?

– Коя сте вие?

– Не ме ли позна? Аз съм Елиз Фостър. Живея две къщи по-надолу. С майка ти бяхме приятелки. Фактът, че претендираше да е приятелка на майка ми, донякъде ме притесни. Дали приятелят на врага ми е и мой враг? Що за човек би се сприятелил с майка ми?

– Не знаех, че майка ми е имала приятели.

– Нямаше много. На колко години си сега, Джейкъб? На трийсет и четири? Или на трийсет и пет?

– На трийсет и четири.

– Чарлз щеше да бъде на трийсет и осем.

Споменаването на братовото ми име ме потресе.

– Познавали сте брат ми?

– Миличък, познавах и двама ви като родни синове. – Жената свъси чело. – Наистина не ме помниш, нали?

Поклатих отрицателно глава.

– Не.

Тя пристъпи към мен.

– Винаги съм твърдяла, че някой ден жените ще умират за тебе. Беше такова хубаво момченце. С големи очи и буйна къдрава грива. Била съм права. Все още си красавец. Комплиментът ѝ ме накара да се почувствам неловко.

– Благодаря ви.

– Сега пишеш книги.

Не можех да преценя дали в думите ѝ се съдържа въпросили твърдение.

– Да. 

– Не се учудвам. От малък проявяваше страхотно въображение. – Тя огледа кухнята. – Винаги е различно, след като си заминат, нали?

– След като си замине кой?

– Обитателят на дома. Все едно духът му напуска не само тялото му, а и дома му. – Тя ме погледна съчувствено. 

– Сигурно ти е тежко да се върнеш тук след толкова години.

– Много. 

За кратко се възцари мълчание. След минута си поех дълбоко дъх и се обърнах към нея:

– Е, радвам се, че се запознах с вас. Ще се захващам отново за работа. Имам да върша куп неща. Жената не помръдна.

– Не се отнасяй толкова снизходително към мен, Джейкъб. Не се запознаваш с мен. Аз съм по-важна част от живота ти, отколкото допускаш.

Прямотата ѝ ме изненада. Не бях свикнал някой да се отнася с мен по този начин. Щом станеш богат и прочут, хората не ти говорят така, поне не и ако очакват нещо от теб.

– Освен това знам, че имаш въпроси.

– Откъде знаете?

– Всеки в твоето положение би имал въпроси. 

– Елиз внезапно сниши глас. 

– Може да се окажа единственият ти свидетел.

Нямах представа какво да отговоря на думите ѝ, така че си замълчах. Тя наруши мълчанието.

– Докога ще останеш в града?

– Още не знам. Няколко дни.

– Тук ли си се установил?

– Не. Отседнал съм в центъра, в Гранд Америка.

– В Гранда – отбеляза Елиз. – Едно време в центъра имаше само два хотела – Малката Америка и Юта. Сега има и Гранд Америка. – Тя се усмихна. – Ще дойда пак по-късно. Ще ти дам малко време да обмислиш нещата. Добре дошъл вкъщи, Джейкъб. Радвам се да те видя отново. Надявах се да се върнеш у дома.

– Това не е домът ми.

– Не – намръщи се Елиз. – Предполагам, че си прав. Довиждане. Тя се обърна и понечи да си тръгне, а сетне спря посред всекидневната и се извърна към мен.

– Знаеш ли какво казват за истината, Джейкъб?

– Какво?

– Че може да те направи свободен. – Тя се обърна, излезе от къщата и внимателно затвори вратата зад гърба си. Захванах се отново за работа и си повтарях мислено коментара на Елиз. Единственият ми свидетел ли? Към два спрях за обедна почивка и отидох до едно заведение за бургери, наречено Северен полярен кръг. Често хапвах там като дете. Предлагаха трийсетсантиметрови хотдози и фунийки ванилов сладолед, потопен в шоколад. Северен полярен кръг е верига за бургери със седалище в Юта и се слави като създател на местния сос за пържени картофи, който представлява изненадващо вкусна смесица от кетчуп и майонеза. В детството ми имаше две основани в щата вериги за бургери, Северен полярен кръг и Дийс Драйв Ин, втората от които вече не съществува. Когато се преместих в Спокан, се оказа, че там има заведение от веригата Северен полярен кръг, но така и не го посетих. Не знам защо, но причината може би се криеше във факта, че то ми навяваше спомени за Юта. След обяд се захванах отново за работа и приключих с разчистването на кухнята около седем. Напълних повече от дузина пликове с боклук, извлякох ги през задния вход и ги струпах до останалите. След като избърсах пода и дезинфекцирах плотовете и домакинските уреди, седнах на масата и огледах кухнята. Някога в нея кипеше живот. Спомних си как Чарлз моли майка ни да му направи палачинки във формата на Мики Маус и как тя майстори на мишлетата очи от шоколадови парченца. Осени ме просто откъслечен спомен, но знаменателното в него беше, че майка ми се усмихваше.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин