„Малкото хотелче на име „Коледа” – истинският дух на Коледа е в сърцето - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Малкото хотелче на име „Коледа” – истинският дух на Коледа е в сърцето
Автор: Peika.bg
„Малкото хотелче на име „Коледа” – истинският дух на Коледа е в сърцето

„Малкото хотелче на име „Коледа” – дебютен роман от американската авторка Колийн Райт – носи духа на класическите и любими коледни филми „Наистина любов”, „Принц за Коледа” и „Ваканцията”.

„Малкото хотелче на име „Коледа” – очарователната история от Колийн Райт, носи духа на класическата романтика в себе си. С идването на коледните празници героите само трябва да повярват отново в чудесата – и в любовта – за да докажат отново на читателите, че истинската романтика все още е тук.

Снежна буря довява на прага на малък семеен хотел група случайно закъсали на пътя хора. Непознатите нямат нищо общо помежду си, но дали романтичният уют под преспите на Ню Ингланд няма да стопли сърцата точно навреме за Коледа?

Малко хотелче, далеч от света, изглежда като перфектното място за прекарване на празниците. Моли има нужда от тишина и спокойствие, за да завърши новата си книга, защото от месеци страда от писателски блокаж. Появяването на Маркъс обаче – красив вдовец с две малки дъщери – може би е точно каквото ѝ трябва за ново вдъхновение.

Хана се надява на зимна сватба като от приказките, но годеникът ѝ внезапно разваля годежа два дни преди събитието. Съкрушена от разбитото си сърце, Хана търси утеха и закрила. За щастие, приятелят ѝ от детство Люк – пристигнал в града точно преди бурята, за да помага на семейството си по празниците – може би има всички необходими отговори.

Джийн и Тим се борят да свържат двата края и да успеят да поддържат хотела отворен – и охладнялата си връзка топла. Дали непредвидените проблеми от виелицата ще запалят нов огън? 

Тихо падащият сняг и огрените от звездна светлина преспи носят точното количество романс и уют, необходими за да превърнат „Малкото хотелче на име „Коледа” в незабравима история. В духа на класическите романтични комедии „Наистина любов”, „Принц за Коледа” и „Ваканцията”, които неотменно гледаме всяка Коледа, романът на Колийн Райт е съвременна приказка за надеждата и любовта.

Из „Малкото хотелче на име „Коледа”

67967

Стаята отговаряше изцяло на описанието: широк и просторен тавански апартамент, на чийто таван бяха разположени капандури, заедно с голямо легло, покрито със скъпоценните цветове на кадифено шалте, няколко удобни кресла и отделна стая с голямо, масивно бюро, заедно с капитански стол и две кушетки. Както и останалите стаи от първия етаж, и тази бе украсена с коледен дух. До леглото свещта, обвита с червена кадифена панделка, излъчваше меко канелено ухание, което се смесваше със свежестта на гирляндата от бор и хвойна, висяща на облегалката на леглото. А на една от масите беше разположена красива колекция от метални фигури: Дядо Коледа с всичките си елени, които бяха вързани заедно с деликатен червен конец.

Моли веднага вдигна куфара си и го остави на поставката за багаж в единия край на леглото и започна да го разопакова, като окачваше дрехите си в дървения гардероб, на който бяха нарисувани два пауна, а книгите и компютъра си сложи на бюрото.

Последното нещо, което изкара от куфара, бе небесносиния кашмирен шал на майка си. Моли го бе виждала хиляди пъти на врата ѝ, особено в последните дни от живота ѝ, когато колкото и да се опитваха, стаята никога не бе достатъчно топла за нея. Сърцето ѝ подскочи, когато го видя, макар мисълта, че това щеше да бъде първата Коледа без нея, да тегнеше над него.

Двете с нея бяха създали всякакви различни традиции, след като баща ѝ почина, когато беше малка. Никога не бе мислила какво щеше да прави, когато майка ѝ вече нямаше да я има.

Може би защото винаги очакваше, че дотогава ще има свое собствено семейство.

Мислите ѝ бяха прекъснати от звука на стъпки по стълбището, които бяха последвани от влачене на крака покрай вратата ѝ.

– Ало? – обади се тя.

– Здравейте! – отвърна ѝ приятелски глас. – Аз съм Джийн от долния етаж! Донесох Ви няколко неща.

Но когато Моли отвори вратата, това, което навлезе в стаята, бе гигантско бернско планинско куче с маслените си и карамелени окраски и блестящия си черен кожух.

Обиколи набързо стаята, докато душеше като истинска хрътка, а после се примъкна до Моли, като се буташе в пищялите ѝ със самодоволни поклащания.

– Касандра! – скара се жената зад нея, докато се опитваше да прибере зад ушите си червената си коса, която бе избягала от опашката ѝ, и се мъчеше да балансира голяма плетена кошница на ръката си. – Каси! Долу. Седни долу!

Голямото куче послушно седна, но после се разпадна на ръчно тъкания килим, обърна се по гръб в още един спазъм от поклащания.

Моли се наведе да погали мекия корем на Каси.

– Всичко е наред – каза тя. – Обичам кучета.

– Няма да Ви бавим – каза Джийн.

Тя остави покритата кошница на малката масичка до вратата.

– Нося Ви няколко следобедни лакомства. Канелен царевичен хляб, сандвич със запечено вермонтско сирене и един термос с горещ сайдер – каза тя с усмивка. После бързо добави: – Макар че ако предпочитате горещ шоколад, веднага ще изтичам да взема.

Моли се изправи, въпреки недоволството на Каси, която явно не можеше да си представи друга дейност толкова ценна за Моли, колкото да я гали по корема.

– Сайдер звучи чудесно – каза Моли. – Цялото това място е чудесно. Всичко. Още от знака, който е до магистралата, та чак до венеца в коридора…

– Ами... – каза Джийн, грееща от похвалата, – това е за сватбата. Дори ние не ползваме свежи рози през зимата. Макар сама да го правих този венец.

– Сватба? – повтори Моли.

Джийн кимна.

– Коледна сватба – каза тя. – Семейството е невероятно – добави. – Идват тук от години. Още откакто отворихме.

Моли забеляза как по лицето на Джийн премина сянка, но бе разконцентрирана от собствената си болка в сърцето.

Дали бе раздразнена от факта, че щеше да има сватба в хотела?

Може би. Една сватба означаваше гости и шафери, и парти, все неща, които щяха да ѝ напомнят, че прекарва Коледа сама.

За да разкара мисълта, отвори дървения капак на плетената кошница. Вътре от царевичния хляб продължаваше да се издига пара, а до него стоеше сандвичът, опакован в кухненска хартия. А отстрани, където нямаше опасност да се разтопят бързо, бяха сложени две парчета масло с формата на коледни дръвчета.

– Това е прекрасно – каза Моли. – Благодаря Ви много.

– Няма защо – каза Джийн. – Каси!

Голямото куче се вдигна на крака от пода, с на пръв поглед огромно усилие, после се спусна надолу по стълбите с изненадваща гъвкавост и хвърли многозначителен поглед на Джийн.

– Ние сме на долния етаж – каза тя. – Ако имате нужда от нещо друго. Като да искате да бъдете облизана до смърт от един голям пухкав килим например.

Моли се засмя и Джийн затвори вратата след себе си.

Но в празната стая тя почувства остатъчното парене на самотата.

За да я разкара, тя извади царевичния хляб от кошницата, счупи го надве и сложи едно парче масло между двете половини.

После се приближи до леглото, уви се с шала и се покатери върху него, като се загледа в налудничавите шарки на шалтето, докато чакаше маслото да се разтопи.

Майка ѝ щеше да се зарадва, ако можеше да я види. Хотелът щеше да ѝ хареса, както и всичко в стаята, и че някой все още използваше любимия ѝ шал. Моли си помисли, че следваше семейната традиция или че установяваше нови традиции.

Първата хапка от хляба бе самата перфектност – топла, вкусна, с точно правилния привкус на подправките.

Какво можеше да е по-добро от това?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин