„Смъртоносна академия“ от Наоми Новик – има само два избора: или завършваш, или умираш - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Смъртоносна академия“ от Наоми Новик – има само два избора: или завършваш, или умираш
Автор: Peika.bg
„Смъртоносна академия“ от Наоми Новик – има само два избора: или завършваш, или умираш

Излезе „Смъртоносна академия“ от Ноами Новик – нов роман от бестселъровата авторка на „Изтръгнати от корен“, който ни показва училището, както никога не сме си го представяли досега...

По книжарниците излезе „Смъртоносна академия“ – нов роман от бестселъровата авторка на „Изтръгнати от корен“ Наоми Новик.

Магьосническата академия може да е страшно и опасно място, пълно до последното тъмно ъгълче с ужасни създания, които искат да те обезкостят. Но истината е, че младите вещици и магьосници имат много по-голям шанс да оцелеят вътре, отколкото навън – навън под откритото небе, където имат само помощта на родителите си, за да се опазят от всички създания на мрака.

Е, ако оживеят достатъчно дълго, за да завършат, разбира се. Около половината от всеки випуск пада в жертва всяка година, но това е цената, която трябва да се плати за баланса.

Просто трябва да гледаш да не си един от тези слабаци. Правилата за оцеляване са няколко: не ходи никъде сам – винаги е полезно някой да ти гледа гърба. Проверявай периметъра на всяка стая, преди да влезеш. Бъди винаги нащрек – дори стаята ти в общежитието не е безопасна. И в никакъв, ама никакъв случай не си въобразявай, че някой ще дотърчи на помощ, ако загазиш сериозно.

Ел – или Галадриел, както майка ѝ неблагоразумно я е кръстила – знае добре правилата. Като част от непопулярните деца в училище тя може да разчита единствено на себе си. Услуги получава само в замяна на нещо друго, компания по коридорите само от необходимост. До момента, в който злощастен случай не я сблъсква със звездата на училището.

Орион Лейк е истински герой като тези, за които сте чували в приказките. Той прекарва всяка втора секунда в това да притичва на помощ на слабите и онеправданите, а през останалото време се чуди как да бъде още по-полезен. На човек направо да му се доповръща.

И на всичкото отгоре сега ходи като залепен след Ел навсякъде и има наглостта да ѝ спаси живота цели четири пъти. Така цялата Академия ще си помисли, че тя е безполезна дама в беда. Орион Лейк трябва да умре. Ако преди това училището не убие и двама им, разбира се.

„Смъртоносна академия“ е първа част от трилогия, в която едно момиче трябва да се пребори за оцеляването си в свят на опасности и тревоги, докато се опитва да обуздае мистериозната и могъща сила, която дреме в кръвта ѝ. Бестселъровата авторка Наоми Новик, която получи наградите „Хюго“, „Небула“ и „Локус“ за най-добър роман, отново повежда читателите към нов неустоим и опасен фентъзи свят.

Из „Смъртоносна академия“

Наоми Новик

„Смъртоносна академия“ от Наоми Новик – има само два избора: или завършваш, или умираш

НЕЩА, КОИТО ПРАВЯТ „БУМ“ НОЩЕМ

Когато Орион падна на колене до мен, стаята беше изпълвана от смущаващо привлекателна миризма на обгорена плът.

– Добре ли... – подхвана и после замълча, защото очевидно отговорът беше отрицателен.

– Сандъчето за инструменти – отроних. – Долу вляво. Пакет.

Той зарови в сандъчето – като го отвори, дори не хвърли поглед да огледа съдържанието – и извади белия плик. Разкъса го и измъкна парче тънък ленен плат. Мама го беше изработила за мен от начало до край: беше преорала полето, беше засяла лена, беше го ожънала на ръка, беше го прела и изтъкала, като през цялото време беше редила лечебни заклинания.

– Обърши кръвта ми с едната страна – прошепнах. Лицето му беше изопнато от тревога, но погледна към пода със съмнение. – Няма проблем, ако се изцапа. Измъкни ножа, и положи другата страна върху раната.

За щастие, един вид припаднах, когато измъкна ножа, та следващите десет минути ми се губят, а като се съвзех, превръзката вече беше положена. Ножът на Джак не беше достатъчно дълъг, та да ме прободе цялата, така че имаше само входяща рана и тя не беше много широка. Лечебната превръзка сияеше с бледа бяла светлина, от която ме боляха очите, но усещах, че действа на пострадалите ми карантии. След още десет минути вече бях готова да позволя на Орион да ми помогне да се преместя на леглото.

След като ме настани там, Орион изтика овъгления труп на Джак в коридора. После отиде до мивката ми и отми кръвта. Като седна на леглото, ръцете му трепереха. Той се взираше надолу към тях.

– Кой... Кой беше това? – Изглеждаше по-шокиран, отколкото се чувствах аз.

– Значи не си даде труда да научиш името на никого тук – отбелязах. – Това беше Джак Уестинг. Той е този, който изяде Луиза, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре. Ако не ми вярваш, можеш да надникнеш в стаята му и сигурно ще намериш някакви останки.

Това го накара да вдигне глава.

– Какво? Защо не ми каза?

– Защото се тревожех да не бъда наръгана от злодей социопат, както, струва ми се, е очевидно при тези обстоятелства – отвърнах. – Между другото, благодаря, задето обикаляше наоколо и задаваше въпроси във връзка с Луиза. Това никак не го настърви.

– Да знаеш, че е почти впечатляващо – заяви той след момент и вече звучеше малко по-спокойно. – Едва си жива и пак си най-грубият човек, когото познавам. Между другото, още веднъж няма защо да ми благодариш.

– Като се има предвид, че си поне наполовина отговорен за ситуацията, отказвам да ти благодаря – отсякох.

Затворих очи за момент и изведнъж зазвъня звънецът, предупреждаващ, че до вечерния час остават пет минути. Нямах усещането да е изтекло толкова много време.

Снижих ръце и заопипвах внимателно превръзката. Още дълго време нямаше да ми се прииска да се надигна до седнало положение. Кръвта се беше пропила обратно в мен и се чувствах много по-добре, но дори най-качествената работа на мама не можеше да накара надупчените ми вътрешности да зараснат мигновено. Протегнах ръка към кристала и го окачих обратно на шията си. Тази вечер можех да забравя за спането и щеше да ми се наложи да си послужа с малко истински сили. Не само че аз не се бях дала, но и Джак беше мъртъв, нетната загуба за зловредните беше сериозна. Вероятно щяха да се разбуйстват.

Орион все така седеше на ръба на леглото ми, сякаш е бил там през цялото време, и не понечваше да се надигне.

– Какво правиш? – попитах раздразнено.

– Какво?

– Не чу ли предупредителния звънец?

– Няма да те оставя – заяви, като че беше напълно очевидно.

Стрелнах го с очи.

– Изобщо ли не схващаш принципите на баланса?

– На първо място, това е само теория, а дори и да е вярна, няма да живея съобразно с нея.

– Значи си един от онези – заключих с неподправено отвращение.

– Да, съжалявам. Та ще приемеш ли да остана, или да те зарежа ранена да бъдеш нападана цялата нощ? – Както ставаше ясно, бях го докарала дотам, че дори той беше открил сарказъм у себе си.

– Разбира се, че приемам. – В крайна сметка това не би влошило нещата за мен. Съществува практически лимит колко зловредни могат да нахлуят в стаята ти наведнъж и аз вече бях в менюто като специалитета на вечерта. Да имам Орион около себе си само би помогнало.

Съвсем общо погледнато, това е същият принцип, който прави по-добре да се намираш в училището по време на пубертета вместо извън него.

Няколко минути по-късно звънецът за вечерния час би съобразно с графика. Каквото и да спираше зловредните да атакуват Орион, то не можеше да се пребори с мириса на кръв, който явно излъчвах, без да се споменава изкушението от двама ученици, събрани в обща килия.

Пред вратата се чу боричкане за тялото на Джак, явно пиршеството започваше, разнесоха се звуци от схватка и ужасяващо ръфане. Орион стоеше насред стаята с ръце в готовност и ги слушаше.

– Защо пилееш енергия? Просто лежи, докато не дойдат – промърморих.

– Нищо ми няма.

Шумът отвън най-сетне утихна. Малко след това дойде първото потракване на вратата ми. После изпод нея се процеди гъста като катран, проблясваща черна слуз. Орион я остави да навлезе до средата, а после я обгради с вдигнати длани и оформи помежду им отвор с формата на диамант. Произнесе на френски заклинание за водна струя от една строфа и духна, свирейки между пръстите си. От другата страна бликна стремителен поток, сякаш от маркуча на пожарникар, и разреди слузта до рядка тиня, която се стече във фугите между плочките на пода и се вля шумно в кръглия сифон в средата на килията.

– Ако го беше замразил, можеше да блокираш входа – отбелязах след момент.

Той ме изгледа ядосано, но преди да е успял да отговори, внезапно усетих в ушите си силно вакуумно пукане: нещо беше дошло през вентилационния канал. Той скочи пред леглото ми и разстла над нас предпазно заклинание точно навреме, преди в далечния край на стаята, само на сантиметри от празнотата, да избухне самото въплъщение на пламък. Изблъска бюрото ми от пътя си и започна да размахва огненото си пипало към нас като камшик, а по повърхността на предпазния щит се плъзнаха искри.

Орион забърса ивица прах върху горния ръб на таблата и тъкмо се канеше да си послужи с магия за прашен вихър, когато аз го стиснах за ръката.

– Ако продължаваш така, аз лично ще те убия! – кресна ми той.

– Млъквай, това е важно! Не можеш да го потушиш, трябва да го изгориш с по-горещ огън, за да го изпепелиш.

– Преди виждала ли си такъв?

– Имам заклинание за призоваване, което създава дузина такива – отвърнах. – Използвано е да опожари Александрийската библиотека.

– Защо би поискала подобно заклинание?

– Поисках магия да си осветя стаята, загубеняко. И получих това. – Честно казано, въплъщението на огън вършеше отлична работа да освети стаята ми. Височината на помещението се удвои, когато един второкурсник се премести – в края на срока училището заличава стаи, които вече не се използват, – и оттогава не бях виждала горните ъгли на стената зад леглото ми. Цяла банда събирачи се суетяха там горе и се влачеха слепешката в кръг в опит да избягат от светлината, но биваха изпарени във вид на яркосини проблясъци. – Искаш ли да продължаваш да спориш с мен, докато той пробие защитната преграда?

Орион изръмжа нещо нечленоразделно и после запрати към въплъщението великолепно изпепеляващо заклинание, състоящо се едва от четири думи – май всичките му бяха такива, идеални за битка, – а то нададе писък и прерасна в извисяващ се стълб от огън, който изтля заедно с магията. Орион седна на леглото ми, дишайки тежко, а от кожата му почти се излъчваше статично електричество.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин