Авторките на хитовата поредица „Да оцелееш като родител“се завръщат с нова доза искрени съвети за родители пътешественици.
Къде да заведем децата през ваканцията? Това е големият въпрос, който рано или късно застава на пътя на всички вечно заети, поуморени и объркани родители, натоварени и с къртовската задача да организират поредната семейна почивка – уравнение с твърде много неизвестни и непредвидени подводни камъни.
Но без паника! На помощ на всички майки и бащи на републиката пристигат утвърдените специалисти в потушаването на всякакви кризисни ситуации – „Майко мила“ (поредицата „Да оцелееш като родител“).
Във второ, преработено и допълнено с още много страници и над 250 фотографии издание излиза най-забавният семеен пътеводител за българския родител – „Стигнахме ли вече?“.
Плод на дългогодишни скитосвания, товарене на багажи, разтоварване на багажи, обикаляне на забележителности, панаири и много, много ядене на вкусни гозби, този пътеводител е замислен с единствената цел да направи пътуването с деца по-лесно, по-предвидимо (до колкото е възможно) и по-малко взривоопасно. А това си е задача, достойна за Нобелова награда за мир!
От планирането през подготовката за пътуването, която може да вдигне кръвното и на най-големия стоик, до заветния въпрос „Стигнахме ли вече?“ – със запазеното си чувство за хумор двете фурии от „Майко мила“ споделят идеи за семейни пътешествия без стрес, напрежение и излишни усилия (има и такива!).
Нестандартни и изпълнени с любопитни занимания както за децата, така и за родителите, които – противно на очакванията – също могат да се забавляват по време на почивка, пътешествията на „Майко Мила!“разкриват различни крайчета на България и близките ни Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.
Срещи с кукери и панически разбягали се зли духове, средновековни крепости и стари легенди, духовити фестивали и безброй вкусни предложения за хапване по пътя – всичко това ще откриете този щур, цветен и болезнено искрен пътеводител.
Затова приготвяйте дрехи, чанти, паспорти, лични карти, дискове с музика, която няма да ви доведе до самоубийство, лекарства, шапки, храни и напитки и се запасете с обилна доза търпение за поредния въпрос „Стигнахме ли вече?“.
А, и най-вече, не забравяйте децата! Защото с тях ще погледнете местата, които посещавате, с други очи и ще ги заобичате още повече.
Из „Стигнахме ли вече“ от Майко мила
Предговор и предупреждение
Здравейте, вий вечно заети, поуморени и объркани майки и бащи на републиката! Здравейте, ние сме Красимира и Елисавета – две майки, създателки на сайта „Майко Мила!“, и сме безкрайно щастливи да ви представим нашия Пътеводител за семейни пътешествия! Тази книга е плод на едногодишни скитосвания, товарене на багажи, разтоварване на багажи, нанасяне в хотели, обикаляне на забележителности, фестивали, панаири и много, много ядене на вкусни гозби. Този проект бе замислен и изпълнен с една-едничка идея. Да даде отговор на вечния въпрос „Къде ще водим децата този уикенд/тази ваканция?“, и всички пътешествия в него са изпътувани с една цел – да се върнем и да ви разкажем къде да заведете децата си, без да му мислите и да се чудите много-много. Постарали сме се съвсем искрено и неподправено да ви споделим впечатленията си от забележителностите, които посетихме, местата, на които отседнахме, и цялата тази храна, която изядохме.
Какво можете да очаквате от него:
1. Да реши някои проблеми!!!
Ако имате 3 – 4 почивни дни или пък уикенд, а защо не и цяла седмица, и просто ви е омръзнало да мислите КЪДЕ да отидете с децата, те постоянно и за всичко мрънкат, а и имате чувството, че сте били навсякъде – ние ще ви помогнем. За ваше улеснение ще ви предложим сборник от пътешествия, които не само да можете лесно да осъществите, но и наистина да прекарате добре тези така ценни почивни дни. Ще има красиви природни гледки, уютни хотели, полезни и занимателни културно-исторически обекти, интересни събития, кулинарни изкушения и много изненади, но без стрес, напрежение и усилия – обещаваме! Всяко от пътешествията ще е съобразено с факта, че имате деца – малки или големи, и ще бъде напълно подходящо, а даже и много препоръчително за посещение тъкмо с тях. Освен това книгата ще ви предостави исторческа и културна информация, която ви е необходима, за да образовате децата си по време на пътешествията. Така самите вие ще научите много интересни неща, децата ви ще останат с трайно впечатление, че сте изключителни авторитети във всички възможни области, и семейно ще заобичате местата, които сте посетили, с още по-голяма сила.
2. Да не реши някои проблеми!!!
Ако случайно имате 4 дни и искате да идете до Аруба или на Малдивите, но не можете да измислите как това да стане с разполагаемия бюджет, то ние не знаем как да ви помогнем. Предупреждаваме ви, че ще се държим основно в границата на родината ни и само от време на време лекичко ще протягаме крак към Македония, Гърция, Сърбия или Румъния (е, може би не чак толкова лекичко).
И така, след тези предупреждения – да започваме!
Ето я пред вас – ширнала се е родината, която уж е като една човешка длан, а вие дори нямате идея дали искате да посетите безименния ѝ пръст, или пък линията на живота (която вероятно накрая ще се окаже река Искър). Нито знаете колко се пътува, нито къде сега ТЕПЪРВА да търсите хотели. Въобще не е лесна вашата… Но ето ни нас! Смели и отривисти труженици на обикалянето като муха без глава, нарамили деца (и мъже), ще пътуваме, за да прокараме пътеките на семейните пътешествия, а после чинно ще ви се отчитаме, за да можете облекчено и заинтригувано да ни последват.
Фантастичната Трансилвания – безброй замъци и един граф Дракула
Стигаме до най-вълнуващото приключение в тази книга. Може би за вас няма да е най-вълнуващо, но за мен беше. Румъния никога не ми е била мечтана дестинация. Дори не съм се сещала за нея, умът ми все кръжеше около силно посещавани места като Гърция, Македония, Хърватия, Турция или Италия.
Но един ден седнахме на вечеря с наши познати моторджии и докато разговаряхме за пътешествия, те казаха, че планират пътуване до Румъния с цел да минат по Трансалпина (какво е това, ще разкажем по-нататък). Докато слушах, изведнъж нещо щракна и пожелахтолкова силно да ида в Румъния, че нямаше сила, която да ме спре. За пример, мъжът ми се опита да ме разубеди с разни абсурдни аргументи като: „Ти нямаш представа колко много неща има за гледане в Румъния“ и „Готова си да пътуваш с мен толкова далеч в кола?“.
Да, готова бях, колкото и странно да ви звучи. Готова бях да пътувам толкова дълго с него в една кола и да видя всички тези страшно много неща! И мога да кажа, че това беше най-доброто ни семейно пътешествие за годината. Но да направим и едно малко уточнение. Ние не отиваме просто в Румъния. ОТИВАМЕ В ТРАНСИЛВАНИЯ!
Искаме още в началото да ви кажем коя е единствената, абсолютно единствена отрицателна страна на това пътешествие. Ще я изложим тук, за да не ни обвините, че манипулираме нещата, но ако не я кажем сега, ще трябва да я замазваме през цялото време, а това не е добронамерено.
Единствената пречка да се насладите на Румъния, и по-специално на великолепната Трансилвания, са километрите, които ви делят от нея. Ако сте с деца, можете да очаквате, че ще нададат вой, докато стигнат някой от градовете, и освен това ще надават периодични войове, докато пътувате насам-натам. Затова – обмислете го добре! Но пък ако решите да обърнете гръб на морето и изберете Румъния, ви обещавам, че няма да съжалявате и ще останете с прелестни спомени!
И все пак един съвет от мен. Кажете на децата, че ще пътувате дълго. Предупредете ги и ги подгответе психически. Или идете без тях. Може да ви прозвучи еретично, но семейните пътешествия остават семейни дори когато ги няма децата. Но ако оставим настрана дългото возене в началото и в края на пътешествието (което ще рече, докато идете и се върнете), всичко друго е просто вълшебно.
ДЕН ПЪРВИ
Тръгваме към Видин, наше любимо място. Преминаваме през великолепния му западнал сецесион и се качваме на Дунав мост II, за да навлезем за първи път в Румъния. И макар по необясними причини да бях точно в този момент мълчалива и тъжна, не можех да не се зарадвам, че преминавам на същинската територия на пътешествието, което чаках от месеци.
Първа спирка – Куртя де Арджеш. Поради лошото ми настроение километрите, които ни деляха от границата до града, прекарахме в пълно мълчание, което ми даде възможност да направя някои заключения въз основа на внимателните наблюдения, на които е способен човек, когато не дрънка нонстоп, както аз обикновено правя.
Пътят от границата до първата ни спирка беше толкова спокоен, че се зачудих – това ли е прехвалената Румъния? Затова ли беше тоя зор? За да пътувам по спокоен път, без нито една кръчма, нито едно кебапче и от двете ми страни – безкрайни редици от къщи в стил сецесион във всякакви цветове? Разберете ме правилно, аз обожавам подобни къщи и се зарадвах страшно много, че за разлика от България, в Румъния те са наистина обитаеми, поддържани и безкрайно красиви – така както аз го разбирам. Но всичко изглеждаше толкова спокойно, цветно и мирно, че си рекох: „Тези хора са странни“. Защо няма нито едно крайпътно заведение, за бога? Къде е веселбата? Очевидно, за да стигне човек до Трансилвания, трябва да премине един спокоен земеделски регион, в който хората не висят по кръчмите денонощно, така че не се надявайте да седнете някъде да хапнете, докато не стигнете в Куртя де Арджеш. Нещо като инициация, ако ме разбирате.
Ние пристигнахме привечер и се настанихме в един от пансионите (тук така наричат повечето хотели), които са много разпространени в Румъния. Чудесно място, удобно и комфортно – Pensiunea Clasic. Веднага след това се впуснахме из смълчаните улици на вечерния град, въоръжени с трипадвайзера в ръка, който ни показваше най-добрите места за вечеря. Мъжът ми ползва и Foursquare, за да разполагаме винаги с максимум информация.
Няколко думи за ресторантите в Куртя де Арджеш – във всички значими заведения има жива музика. И не каква да е жива музика, ами СИЛНА. Музика, която не може да бъде игнорирана. Към това прибавете една повече от посредствена румънска кухня, която направо ни зашлеви през лицето и ни остави безмълвни за няколко часа напред.
Към десет часа вечерта вече се бях облегнала тъжно на масата и си правех равносметка за скучния път, по който бях преминала, за да стигна до това място, в което добре охранен румънец пее с все сила и пот на челото, под акомпанимента на тъжна йоника, а аз вися над някаква унила мамалига, която никога няма да достигне родния качамак – нито по красота, нито по образование, и се питах тайно и мълчаливо дали всичко това не се нарича грешка, но реших да се наспя и тогава да му мисля. И добре че сторих така!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
