„Царска” неделя край Самоков - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Царска” неделя край Самоков

Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg

Една октомврийска неделна утрин с приятеля ми тръгнахме от нашия град Стара Загора към Рила планина в посока СамоковЦелите ни бяха две, при това все ''царски'' – дворецът “Царска Бистрица” до курорта Боровец и крепостта ''Цари Мали град'' в село Белчин.

Пътувайки се наслаждавахме на настъпилата есен. Листата на дърветата бяха започнали да се обагрят в различни пъстри цветове. Любимият ми есенен фрагмент!

Стигнахме Боровец, намиращ се на 10 километра преди град Самоков и се отправихме към комплекса ''Царска Бистрица'', разположен непосредствено над курорта. Основната сграда, известна като дворец, е служила за ловна хижа на българските царе Фердинанд и Борис III-ти. Комплексът е взел първата част от името на протичащата през него река Бистрица Мусаленска, в добавка с прилагателното ''царска'' – ясно защо.

Построен в периода 1898 – 1914 година, в строителен аспект дворецът е изключително интересен – забелязват се орнаменти както на българските възрожденски сгради, така и на архитектурните течения в Европа. Това своеобразно преплитане на стилове му придава невероятно излъчване. Лично на мен малко ми напомня на двореца „Пелеш” в румънския град Синая, който също представлява уникален шедьовър, въплъщаващ в себе си множество архитектурни елементи.

За съжаление сградата на „Царска Бистрица” е затворена за туристи и можете да ѝ се насладите само отвън, но пък разходката в парка около двореца наистина е изключително приятно изживяване. Мястото е много добре оформено и поддържано. Както е известно, цар Фердинанд се е славел с хобито си на ботаник. Той е носел млади дръвчета от редки видове от целия свят, които били засаждани в неговите имоти. „Царска Бистрица” не прави изключение. Там има безброй дървета, както и табелки с наименованията на по-екзотичните от тях. Посетителят се чувства, като попаднал в приказна гора.

На реката, под малките мостчета, човешка ръка е сътворила красиви езерца с множество водопадчета, декорирани с безброй обли камъни. Непосредствено до двореца има кафене, където може да отдъхнете на чаша ароматно кафе.

Към комплекса е създадена и галерия. В нея могат да се видят български народни носии, много картини на царското семейство и дворците им и различни други интересни експонати.

Зад галерията се намира параклисът, построен специално за венчавката на княгиня Калина, който умело се вписва в цялостната удивителна атмосфера на комплекса.

Разхождайки се из “Царска Бистрица” не бива да пропуснете да разгледате нейната електроцентрала, използваща части на „Сименс”. Тя датира от далечната 1912 година, все още е в изправност и работи. Истинско чудо на техниката!

След романтичната разходка из аристократичното имение, се отправихме към Самоков, където обядвахме и продължихме към другата „царска” дестинация, която бяхме запланували, а именно - крепостта „Цари Мали град”. Тя е построена в село Белчин, разположено на около 15 километра западно от Самоков. Селището е сгушено между четири планини – Рила, Верила, Плана и Витоша, и от него се откриват спиращи дъха гледки.

Според местните жители, името на крепостта идва от старото наименование на Белчин и означава „Малък Цариград”.

Оставихме колата в селото и се отправихме към комплекса, разположен на хълма „Свети Спас”. Той е отворен преди няколко години и включва възстановка на крепост, средновековна църква и музей. На входа има нещо като външен асансьор за изкачване до горе, но в момента на нашето посещение беше в профилактика, пък и ние без това нямахме намерение да го ползваме – да не сме кашкавал туристи, я! Спонтанно „хванахме” едната от двете обособени пътеки, намираща се вляво от крепостта. Вървяхме по „килима” от есенни листа, а слънчевите лъчи се прокрадваха между дървесните клони. По пътеката има доста скамейки и беседки, на които да отдъхнете. Силно я препоръчвам!

Неусетно се изкачихме догоре, а там останахме възхитени от прекрасната планинска панорама, която се откри пред нас. От обширната поляна, на която се озовахме – идеално място за пикник, очите ни съзряха близките планински хълмове, докоснати от магията на есента.

Непосредствено пред самата крепост има изграден атракцион за децата и страхотен въжен мост, който води до нея. Помислено е за всичко и всички.

Да си призная честно, бях скептично настроена от проекта за възстановяване на „Цари Мали град”, имайки не малко наблюдения на подобни места, но тук се изненадах приятно. Разбира се, не всичко е създадено исторически правдоподобно и има още какво да се желае, но по мое лично мнение нещата изглеждат сравнително добре, откриващите се гледки са страхотни и посещението определено си заслужава.

През IV век на това място е имало храм „Възнесение Христово”. Два века след това, върху него е построена късноантична римска крепост. Тя е охранявала пътя от Константинопол до Рим. Във възстановените кули на крепостта са представени музейни сбирки от древни монети, съдове, облекла и други предмети.

В двора се виждат останките от езическо светилище. От самата крепост се разкриват чудесни изгледи към селото и планините наоколо, обагрени в топли цветове от есенната четка на майката-природа. Затаили дъх на върха и любувайки се на цялата околност, доловихме нещо „царско” витаещо във въздуха. Всеки трябва сам да го почувства.

Слязохме по дясната пътека, която е по-къса, но за сметка на това доста по-стръмна. За щастие е добре обезопасена с парапет. Трябваше да се изкачим до крепостта по нея, а после да слезем по лявата, но така се получи по-вълнуващо.

После посетихме музея, чиято сграда е реплика на стара възрожденска къща от Белчин.

На първия етаж е показана археологическа експозиция от предмети, открити при разкопки в самата крепост, както и сбирка от ръкописи и старинни книги. На втория етаж са изложени народни носии, съдове, различни тъкани. Заслужава да се види. Там има и магазинче за сувенири, откъдето си взех нещо дребно за спомен.

След това се отправихме към църквата ''Света Петка''. Тя е красива средновековна  сграда, реставрирана е, и е обявена за археологически и архитектурен паметник на културата с национално значение. 

После на фона на прекрасната есен, отдъхнахме „царски” на чаша ободряващо кафе и вкусен сладкиш в заведението под комплекса.

Освежени, се отправихме към колата и тръгнахме по обратния път към Стара Загора. Чудните природни картини отново се заизреждаха пред очите ни, а ние пътувахме, мислейки си за ''царското'' минало на нашата родина.

Автор: Ивелина Желязкова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин