Пътят е тесен, криволичещ и неподдържан, с остри завои. В един момент се достига до началото на стръмна и още по-криволичеща горска пътечка. Според мен пътеката към пещерата е за тренирани ентусиасти, тъй като се преодолява сериозна денивелация, поради което маршрутът през гората се усеща още по-дълъг. Има по пътечката тук-таме пейчици, но дори да не е валяло скоро е съвсем лесно да се подхлъзнеш на килима от листа и пръст и да полетиш по стръмния склон. Аз лично не можах да се справя и се отказах на 1/3 от пътя. Останах да чакам на една пейка. Преценете доколко е свикнало да ходи детето. Може би ако сте сериозни туристи и има тренинг няма да е проблем.
Пътят към Снежанка е тесен, осеян с клони и храсти и големи завои. Ние също бяхме с дете и се справихме - струваше си. Стига се до нещо, което е подобие на паркинг, има и чешма, и от там се потегля пеш към склона нагоре. Имахме късмет, че там не беше и не беше кално. Предполагам, че ако е мокро, ще е доста хлъзгаво. На места има изградени пейки, на които може да поседнеш и да починеш. Най-интересното и забавно през целия път бяха табелите, които окуражават туристите да продължават напред. Вътре в пещерата също доста се пързаля на места и трябва да се внимава. Като цяло не е от най-лесно достъпните, но и не е чак толкова трудно. Гледайте да я посетите в сухо време.