Една забележителна пловдивска улица - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Една забележителна пловдивска улица
Една забележителна пловдивска улица
Снимка: visitplovdiv.com

Има една улица в Пловдив, по която със сигурност са ходили най-интересните наши сънародници от 19 и 20 век.

Това безусловно е някогашната „Фердинанд”, впоследствие „Владимир Заимов”, а сега „Христо Г. Данов”. В днешно време улицата, макар и пресечка на Главната, остава някак встрани от основния туристопоток. През 19-ти век, непосредствено след Освобождението, в единия й край е било кметството на Пловдив, столицата на Източна Румелия, а в другия – Джумаята, Айнал мегдан с голямата Джумая джамия.

Сградата на кметството опирала в старо турско гробище, превърнато в първата обществена градина не само в Пловдив, но и в България. Създадена по идея на княз Александър Дондуков-Корсаков /1878 г./ от паркостроителя Люсиен Шевалас, тя с право носи името Дондукова. Първоначално е имала дъсчена ограда и е била отворена за посетители от 6 часа сутринта до 19.30 ч. вечерта. В нея са се уреждали увеселения с музика. В сградата на днешния Природонаучен музей, построена тук през 1880 г. (крилата са достроени от Йосиф Шнитер), било настанено кметството. Салонът се е използвал понякога за вечеринки, концерти, забави.

Наоколо – от юг и от запад – са били къщите на пловдивския елит – на книгоиздатели, политици, издатели на вестници, каквито са Иван Вазов, Йоаким Груев, Драган Манчов. Тук са Вазовите места. Иван Вазов е живял в Пловдив от 1880-та до 1886-та година. Къщата на „Бетовен“ № 7 е съборена преди 1944 г. През няколко сгради на същата улица е било някога Австро-унгарското дипломатическо представителство. Днес кметството на район „Централен“ се намира в Шнитерова къща, строена през 1887 г. за книгоиздателя Драган Манчов.

Някога в големия двор, пише изследователят Никола Алваджиев, е имало едноетажна паянтова постройка, дето от 1880 до 1885 г. е работил Иван Вазов по списание „Наука“. Освен това двамата с приятеля му Константин Величков са редактирали вестник „Народний глас“, собственост на Драган Манчов. Днес каменна плоча напомня за този факт. В Пловдив Вазов и Величков заседават като депутати в Областното събрание. Вазов обичал Пловдив и оставил следните редове: „...и чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, на пловдивската великолепна природа, на пловдивското синьо небе и на пловдивския въздух...“

Тук всяка къща е запечатала историите на множество хора с необикновен дух и съдба, вградени в историята на града, в историята на България. Всяка е паметник на културата.

Манчовите къщи са две. Когато продали голямата, която е на номер 39, за борчове, той се преместил в малката на ъгъла на „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“. Днес тя не съществува, има паметна плоча на мястото. Драган Манчов е книжовник, книгоиздател. През 1862 г. открива второто по значение българско книгоиздателство след Дановото. Приживе наричат Драган Манчов с необичайното име Народът. Имало е защо.

От другата страна на № 33 е Груевата къща /1886 г./. И двамата братя Йоаким и Георги Груеви са забележителни люде. По-големият – Йоаким, е възрожденски книжовник, просветен и обществен деец, ученик на Найден Геров и негов заместник (когато Геров заминава) най-напред в копривщенското училище, сетне в пловдивското епархийско училище. Той е първият българин в пловдивското градско управление преди Освобождението, а след 1878 г. е директор (по същество министър) на народното просвещение в Областното събрание на Източна Румелия. След Съединението е председател на Съдебния съвет и на Комерческия съд в Пловдив. По-малкият брат Георги (Джорджо) е участник в църковнонационалните борби, депутат в Областното събрание, след Съединението е председател на пловдивския Апелативен съд. Сега в къщата е настанена детска градина „Майчина грижа“.

Къщите на Драган Манчов и на Йоаким Груев са строени не от кого да е, а от големия арх. Йосиф Шнитер. С градинската си част отпред те приличат на малки дворци.

На № 21 има още една къща с двор отпред. И до днес живущи на „Христо Г. Данов“ я наричат италианската къща и се предава от поколение на поколение, че там е живял италианският консул. Къщата на Едоардо Вакаро донякъде напомня Груевата къща. Едоардо е син на богатия тютюнотърговец Карло Вакаро. Самият Едоардо е притежател на първото специално построено кино „Екзелсиор“. Заедно със собственика на Аптека „Марица“ Харитон Куев, внук на поп Харитон от дряновската чета, те са единствените притежатели на скъпи возила, с които се качват на връх Шипка за честването на 50-годишнината от Шипченската епопея.

„Къщата с нимфите“ на № 17 е една от най-красивите – не само на улица „Христо Г. Данов“, но и в целия Пловдив няма такава фасада. Първият етаж е разчленен от пиластри, върху които е разположен барелеф-статуя на женска фигура с букет в ръце. Тя е строена по проект на италианката Емилия Събева, художничка и архитектка, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия „Санта Чечилия“, баритона Събчо Събев /1899-1948 г./. В нея собственикът д-р Атанас Събев, баща на певеца, открива първото частно търговско училище „Евлоги Георгиев“ или малката търговска гимназия, както я наричали.

Цялата улица е доминирана от домове на пловдивски евреи. Тя е прекият път от Джумаята към стария пловдивски квартал Мараша, който открай време е населяван главно от евреи.

Сградата на Еврейския дом „Шалом Алейхем“ /1923 г./ е по проект на известния арх. Камен Петков, както и доходното здание на педиатъра доктор Араф на № 7 – една от най-красивите постройки, която е точно срещу Кукления театър. Впрочем, именно доктор Араф, както и други негови заможни сънародници, дават лични средства за построяването на културния дом на пловдивските евреи. От дома на доктор Араф е започвало еврейското гето през 1941 година.

Непосредствено до Еврейския дом е и 4-етажната сграда, построена за нуждите на Пловдивското областно инженерство. Тя е проектирана през 1930 г. от известния софийски архитект Пантелей Цветков.

В зданието на Пловдивския куклен театър дълги години е било седалището на женското дружество „Майчина грижа“, основано още през 1874 г. с първа председателка г-жа Марийка Герова, съпруга на известния културен и обществен деец Найден Геров. По-късно тази длъжност е поела учителката Невена Манолова, съпруга на пловдивския кмет Еню Манолов. Очевидци си спомнят, че в „Майчина грижа“ са се правели много благотворителни балове и вечеринки. Порастнали деца пък помнят шарения „Автобус на приказките“ от времето на забележителния директор на театъра режисьора Васил Апостолов. Срещу Кукления театър, освен доходното здание на д-р Араф, има една по-малка сграда, датирана, забележете, 1890 г., т. е тя е една от най-старите на тази улица. От другата страна на улицата (на ъгъла срещу Кукления театър) се издига също много стара къща, от 1889 г. Принадлежала е на заможните евреи от рода на Хаим Адроке.

Интересни архитектурни образци са банките, построени по-късно.

В сградата на някогашната Италианска банка /1935 г./ днес се намира банка ДСК. Основател на Италиано-Българската търговска банка е Крум Чапрашиков, собственикът на „Ориенттабако“. Проектирана е през 30-те години от италианския арх. Реджия заедно с арх. Стойков.

Индивидуалните истории на всяка къща събират необикновената история на тази толкова интересна пловдивска улица.

Автор: Пенка Калинкова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин