Една забележителна пловдивска улица - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Една забележителна пловдивска улица
Една забележителна пловдивска улица
Снимка: visitplovdiv.com

Има една улица в Пловдив, по която със сигурност са ходили най-интересните наши сънародници от 19 и 20 век.

Това безусловно е някогашната „Фердинанд”, впоследствие „Владимир Заимов”, а сега „Христо Г. Данов”. В днешно време улицата, макар и пресечка на Главната, остава някак встрани от основния туристопоток. През 19-ти век, непосредствено след Освобождението, в единия й край е било кметството на Пловдив, столицата на Източна Румелия, а в другия – Джумаята, Айнал мегдан с голямата Джумая джамия.

Сградата на кметството опирала в старо турско гробище, превърнато в първата обществена градина не само в Пловдив, но и в България. Създадена по идея на княз Александър Дондуков-Корсаков /1878 г./ от паркостроителя Люсиен Шевалас, тя с право носи името Дондукова. Първоначално е имала дъсчена ограда и е била отворена за посетители от 6 часа сутринта до 19.30 ч. вечерта. В нея са се уреждали увеселения с музика. В сградата на днешния Природонаучен музей, построена тук през 1880 г. (крилата са достроени от Йосиф Шнитер), било настанено кметството. Салонът се е използвал понякога за вечеринки, концерти, забави.

Наоколо – от юг и от запад – са били къщите на пловдивския елит – на книгоиздатели, политици, издатели на вестници, каквито са Иван Вазов, Йоаким Груев, Драган Манчов. Тук са Вазовите места. Иван Вазов е живял в Пловдив от 1880-та до 1886-та година. Къщата на „Бетовен“ № 7 е съборена преди 1944 г. През няколко сгради на същата улица е било някога Австро-унгарското дипломатическо представителство. Днес кметството на район „Централен“ се намира в Шнитерова къща, строена през 1887 г. за книгоиздателя Драган Манчов.

Някога в големия двор, пише изследователят Никола Алваджиев, е имало едноетажна паянтова постройка, дето от 1880 до 1885 г. е работил Иван Вазов по списание „Наука“. Освен това двамата с приятеля му Константин Величков са редактирали вестник „Народний глас“, собственост на Драган Манчов. Днес каменна плоча напомня за този факт. В Пловдив Вазов и Величков заседават като депутати в Областното събрание. Вазов обичал Пловдив и оставил следните редове: „...и чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, на пловдивската великолепна природа, на пловдивското синьо небе и на пловдивския въздух...“

Тук всяка къща е запечатала историите на множество хора с необикновен дух и съдба, вградени в историята на града, в историята на България. Всяка е паметник на културата.

Манчовите къщи са две. Когато продали голямата, която е на номер 39, за борчове, той се преместил в малката на ъгъла на „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“. Днес тя не съществува, има паметна плоча на мястото. Драган Манчов е книжовник, книгоиздател. През 1862 г. открива второто по значение българско книгоиздателство след Дановото. Приживе наричат Драган Манчов с необичайното име Народът. Имало е защо.

От другата страна на № 33 е Груевата къща /1886 г./. И двамата братя Йоаким и Георги Груеви са забележителни люде. По-големият – Йоаким, е възрожденски книжовник, просветен и обществен деец, ученик на Найден Геров и негов заместник (когато Геров заминава) най-напред в копривщенското училище, сетне в пловдивското епархийско училище. Той е първият българин в пловдивското градско управление преди Освобождението, а след 1878 г. е директор (по същество министър) на народното просвещение в Областното събрание на Източна Румелия. След Съединението е председател на Съдебния съвет и на Комерческия съд в Пловдив. По-малкият брат Георги (Джорджо) е участник в църковнонационалните борби, депутат в Областното събрание, след Съединението е председател на пловдивския Апелативен съд. Сега в къщата е настанена детска градина „Майчина грижа“.

Къщите на Драган Манчов и на Йоаким Груев са строени не от кого да е, а от големия арх. Йосиф Шнитер. С градинската си част отпред те приличат на малки дворци.

На № 21 има още една къща с двор отпред. И до днес живущи на „Христо Г. Данов“ я наричат италианската къща и се предава от поколение на поколение, че там е живял италианският консул. Къщата на Едоардо Вакаро донякъде напомня Груевата къща. Едоардо е син на богатия тютюнотърговец Карло Вакаро. Самият Едоардо е притежател на първото специално построено кино „Екзелсиор“. Заедно със собственика на Аптека „Марица“ Харитон Куев, внук на поп Харитон от дряновската чета, те са единствените притежатели на скъпи возила, с които се качват на връх Шипка за честването на 50-годишнината от Шипченската епопея.

„Къщата с нимфите“ на № 17 е една от най-красивите – не само на улица „Христо Г. Данов“, но и в целия Пловдив няма такава фасада. Първият етаж е разчленен от пиластри, върху които е разположен барелеф-статуя на женска фигура с букет в ръце. Тя е строена по проект на италианката Емилия Събева, художничка и архитектка, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия „Санта Чечилия“, баритона Събчо Събев /1899-1948 г./. В нея собственикът д-р Атанас Събев, баща на певеца, открива първото частно търговско училище „Евлоги Георгиев“ или малката търговска гимназия, както я наричали.

Цялата улица е доминирана от домове на пловдивски евреи. Тя е прекият път от Джумаята към стария пловдивски квартал Мараша, който открай време е населяван главно от евреи.

Сградата на Еврейския дом „Шалом Алейхем“ /1923 г./ е по проект на известния арх. Камен Петков, както и доходното здание на педиатъра доктор Араф на № 7 – една от най-красивите постройки, която е точно срещу Кукления театър. Впрочем, именно доктор Араф, както и други негови заможни сънародници, дават лични средства за построяването на културния дом на пловдивските евреи. От дома на доктор Араф е започвало еврейското гето през 1941 година.

Непосредствено до Еврейския дом е и 4-етажната сграда, построена за нуждите на Пловдивското областно инженерство. Тя е проектирана през 1930 г. от известния софийски архитект Пантелей Цветков.

В зданието на Пловдивския куклен театър дълги години е било седалището на женското дружество „Майчина грижа“, основано още през 1874 г. с първа председателка г-жа Марийка Герова, съпруга на известния културен и обществен деец Найден Геров. По-късно тази длъжност е поела учителката Невена Манолова, съпруга на пловдивския кмет Еню Манолов. Очевидци си спомнят, че в „Майчина грижа“ са се правели много благотворителни балове и вечеринки. Порастнали деца пък помнят шарения „Автобус на приказките“ от времето на забележителния директор на театъра режисьора Васил Апостолов. Срещу Кукления театър, освен доходното здание на д-р Араф, има една по-малка сграда, датирана, забележете, 1890 г., т. е тя е една от най-старите на тази улица. От другата страна на улицата (на ъгъла срещу Кукления театър) се издига също много стара къща, от 1889 г. Принадлежала е на заможните евреи от рода на Хаим Адроке.

Интересни архитектурни образци са банките, построени по-късно.

В сградата на някогашната Италианска банка /1935 г./ днес се намира банка ДСК. Основател на Италиано-Българската търговска банка е Крум Чапрашиков, собственикът на „Ориенттабако“. Проектирана е през 30-те години от италианския арх. Реджия заедно с арх. Стойков.

Индивидуалните истории на всяка къща събират необикновената история на тази толкова интересна пловдивска улица.

Автор: Пенка Калинкова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин