Живот-приключение: Трима българи с яхта по света - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Живот-приключение: Трима българи с яхта по света
Автор: Мария Ангелова
Живот-приключение: Трима българи с яхта по света

Иво, Мира и 11-годишната Мая са едно щастливо семейство, което пътува по света на борда на катамарана Фата Моргана.

 

Чудите се как е възможно да се пътешества, живее и учи на катамаран? Оставяме тримата да разкрият сами тайната:

- С няколко думи - кои са Иво, Мира и Мая?

- Ние сме Иво, Мира и 11-годишната Мая - семейство от български произход. В момента живеем, учим се и пътуваме на борда на катамарана Фата Моргана. Нашите странствания започнаха през юли 2013 г. Напуснахме работа, училище и дом, за да докажем, че съществуват алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата, в търсене на свобода и приключения, посещавайки някои от най-красивите и девствени места на планетата с минимален бюджет.

Капитан Иво е пълен с енергия, винаги хипер, винаги зает, работи двойно, говори бързо, високо и постоянно, пълен с луди идеи и проекти. Перфекционист. Той е един от онези редки индивиди които, когато се сблъскват със странна неочаквана ситуация изнамира най-необичайното, но ефикасно решение.

29599

Мира (автор на блога на пътешествието) е любопитна, винаги се опитва да отиде по-далеч и да разбере повече. Склонна е да не запомня важни неща като дати или телефонни номера, но лесно запаметява ред от книга или цитат от филм или поема. Интересува се най-много от хората, които срещат благодарение на това, че постоянно пътуват, и техните истории, както и от новите места.

29603

Мая е пълна с енергия и на 11-годишна възраст знае точно какво иска от живота. Ако я попитате „Каква искаш да станеш, когато пораснеш?“, тя ще ви отговори „Мисля, че искам да бъда артист“. С гордост е приела факта, че е различна в много отношения от повечето деца на нейната възраст.

29601

17-годишният син на Мира и Иво – Виктор, прекарва повече от година на борда на Фата Моргана и доскоро е част от пътешествието, но решава да се върне обратно в Канада, където семейството живее преди да потегли по света, за да продължи образованието си и да започне живота си.

29605

- Кога и откъде започна вашето пътешествие?

- Нашето пътешествие с яхта по море (преди това пътешествахме с камиони, пеша, с влакове, самолети, колелета, автобуси и на автостоп, откак се познаваме с Иво, вече 21 години) започна през юли 2013 г. в Кий Уест, Флорида, след като приятел ни зарази с неговата мечта да живее свободно на лодка и да обикаля света по море.

- Как стана така, че решихте да изоставите дома, работата и училището, за да заживеете на яхта?

- Още през 2006 г. започнахме да проучваме сериозно как една подобна щура идея може да се превърне в реалност и колкото повече се ровехме в книги, в интернет, колкото повече си мислехме и говорихме по въпроса, толкова по-реално ни изглеждаше едно такова приключение. Постепенно научихме доста за лодките, за мореплаването, за ветроходството, но само на теория. Нямахме никакъв практически опит с плаването.

Освен това постепенно се разочаровахме от системата. От начина, по който живеят хората днес, от целия този затворен цикъл училище-работа-смейство-кариера-пенсия. Животът може да е много повече от това.

Ние хората се превръщаме в модерни роби, работим за пари от сутрин до вечер, за да плащаме за вещи, които не са ни крайно необходими. Мразим си работата, мразим си колегите и шефа, мразим трафиците, мразим си живота, но сме принудени да търпим всичко това, за да плащаме многото сметки. Сами си слагаме примката на врата, сами се заробваме. А има алтернативи. И за нас това беше перфектната алтернатива да се измъкнем от този порочен кръговрат и да направим нещо различно, нещо вълнуващо, нещо, което си заслужава - да обикаляме света с яхта, да срещаме невероятни хора, да преживяваме невероятни неща, да живеем свободни.

29600

- Трудно ли се взема такова решение?

- Разбира се, че е трудно да захвърлиш всичко, за което така дълго и с пот на челото си се борил, дом, работа. Трудно е да си продадеш къщата, която ти е отнело години да изплащаш, да ремонтираш, да обзавеждаш, за да си купиш лодка, за която не знаеш нищо и може да потъне след два дни. Трудно е да напуснеш работа след толкова ходене по мъките да си намериш добра работа, която осигурява хляба на децата ти, за да се втурнеш към хоризонта, знаейки, че скоро доходи няма да има. Трудно е да напуснеш държавата, за която си научил всичко, за да се запътиш към непознати места, непознати култури, езици, хора. Трудно е да затвориш учебниците и да кажеш на децата - няма вече училище, няма приятели, тръгваме.

Но един ден получихме новината за внезапната смърт на баща ми, когото много обичах, на 56 години. Това ни накара да осъзнаем колко е кратък и крехък животът. Решихме, че независимо от рисковете и трудностите е важно човек да следва мечтите си. Нашето пътешествие е посветено на татко, Ангел Ненчев.

29598

- Как минава един ваш ден?

През по-голямата част от времето сме спрели на котва край някой остров, пред плажа или пред марината. Само 10% от времето, може и по-малко мореплаваме. През последната година и половина посетихме предимно Карибския регион, където разстоянията между многото малки острови са 20-30 морски мили – половин-един ден плаване. Когато плаваме, ставаме рано за да използваме всеки един светъл час от деня, тъй като през нощта е много страшно в морето и много по-опасно. Затова вдигаме котва и опъваме платната към 5-6 часа. По време на няколкочасов преход Иво се занимава с платната и въжетата, наглася ги, когато се промени вятърът, но имаме автопилот и лодката сама се движи в зададената посока. Ние четем книги, пишем статии, слушаме музика, готвим, ядем.

Иначе когато сме се паркирали пред някое райско местенце, което е в 90% от времето, ходим на излети и походи в планините, изкачваме вулкани, посещаваме водопади, езера, градове или се гмуркаме край кораловите рифове или просто мързелуваме. Има дни, в които чистим лодката, перем на ръка дрехи и чаршафи, Иво ремонтира неща по лодката, пазаруваме, готвим. С Мая (11-годишна) учим най-вече математика, четем книги и кратки уроци, тя пише много добре на английски и даже през декември ще има една нейна статия, публикувана в Карбски Компас.

29596

Често се запознаваме с други крузъри и заедно ходим до града или селото, на екскурзии във вътрешността, посещаваме руини, а после се събираме, най-вече на нашата лодка, и си организираме вечеря заедно. Имаме си и телевизор и почти всяка вечер гледаме филм. Лягаме си рано, към 9 и ставаме рано към 6.

- Вероятно първият въпрос, който изниква у повечето хора, е как успявате да се издържате на път?

- На английски има една дума с две значения. Free. На български едното значение на тази дума е „свободен“ а другото „безплатен“. Целта на нашите приключения с яхта по света е да докажем, че ако си достатъчно луд и упорит, е възможно да пътуваш, да живееш и да обиколиш планетата free.

Всички знаят, че хората с яхти са милионери на ваканция, собственици на петролни кладенци или наследници на собственици на петролни кладенци, нали така? Само че ние съвсем не сме милионери. Оказа се, че да обикаляш света с яхта е един от най-евтините и приключенски варианти за пътешестване. Другите по-евтини и още по-приключенски варианти са: да обикаляш света пеша, на автостоп или с колело. Всички останали варианти са доста по-скъпи и по-скучни и изискват участие в системата.

Нашата яхта, 12-метрова Robertson&Caine 2001 Leopard Catamaran, построен в Южна Африка, сменила двама собственици преди нас, струва почти колкото къщата ни, която беше доста стара, разнебитена и в покрайнините на едно село, на север от Монреал, Канада. Не пиша точните цифри, защото те не са важни. Важно е да разберете, че си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа.

29604

Години наред работехме като шофьори на камиони между Канада и Америка, което е трудна, опасна, но добре платена работа в тази част на света. И двамата с Иво карахме на смени, в екип. Аз карам той спи, той кара аз спя. Децата с нас в кабинката, която беше доста малка, с две легла едно върху друго, мини-хладилник, микровълнова и телевизорче. Мога да напиша отделна книга за приключенията ни из американският континент с камион. След като изплатихме къщата и я продадохме имахме достатъчно пари да си купим яхтата, да я ремонтираме, да инсталираме всичко необходимо и ни останаха достатъчно спестявания за да пътуваме без да се налага да работим няколко години, живеейки изключително скромно, както винаги.

Засега ползваме остатъка от спестяванията ни за разходите по лодката, които след първоначалния напън намаляха значително (разходите и спестяванията). За храна харчим средно около 50$ на седмица за семейството, след като сме се заредили с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи на прах, мляко на прах, консерви и други трайни продукти, които купуваме от възможно най-евтините места (Порто Рико и Мартиника например). Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари.

- Имате ли план или решавате на момента коя ще е следващата ви дестинация?

- Имаме груб план за това в кой район ще сме по кое време, което зависи много от сезоните. В Карибите има урагани и т.н. Но когато сме край някой остров и наоколо има няколко острова, решаваме на момента кой да е следващият. И отново зависи от вятъра. Понякога стоим и чакаме да отмине лошото време. Винаги чакаме за благоприятни условия за плаване. Идеята ни не е да направим околосветско и да приключим с мореплаването. За нас не е важно дали ще завършим кръга. Ние просто се пренесохме и си живеем на лодката за неопределен период от време и искаме да разгледаме колкото се може повече от света. Планираме след около година да прекосим Тихия океан и да посетим Френска Полинезия, Таити, Нова Зеландия, Австралия. От там, Тайланд. После - ще видим.

- Кои са най-запомнящите се моменти от пътуването ви досега?

- Пристигането ни в Гватемала. От морето пред нас се издигна висока планина, разцепена на две от река. Мушнахме се по реката и два дена бавно плавахме в каньон, насред омагьосана природа, като сън беше, напълно нереално. Спряхме в едно езеро на 40 морски мили нагоре по реката. Срещнахме диви маймуни в джунглата.

Видяхме стотици мигриращи фламинга. Плувахме с прасета на Бахамите. Скачахме от водопади. Надникнахме в гърлото на бълбукащ вулкан. Изкачихме най-високият връх на Карибите, два дни с мулета и гид. Гмуркахме се във вулканичен риф, който бълбукаше като шампанско. Стотици делфини ескортираха Фата Моргана на път за Гренада. Хванахме 30-килограмова туна. Кит мина под лодката ни. Запознахме се с Кекчи индианци и те ни дойдоха на гости на лодката, цялото село. Помогнахме да ремонтират купола на едно малко манастирче, разрушено от светкавица. Почти загинахме в една буря. Запознахме се с едни от най-интересните пътешественици. Имаме приятели на всеки остров и държава, която посетихме. Научихме се да сърфираме. Научихме се да плетем кошници от палмови листа. Мога да продължа да пиша още много.

29602

- Кое беше нещото, което се оказа, че не сте предвидили преди да потеглите?

- Всичко беше ново за нас, все още се нагаждаме към този напълно различен начин на живот. Но след година и половина вече сме доста свикнали и не можем да си представим да спрем и да се върнем към стария начин на живот. Чудим се само защо не сме го направили по-рано. Освен Виктор. На него не му хареса всичко това. Той беше на 15-16 години и му липсваше старият начин на живот, приятелите. След година реши да се прибере обратно в Канада и да си продължи образованието. Всичко това е нормално за тийнейджър на неговата възраст, но ни беше тежко да се разделим... Предполагам дори и за хората, които живеят на земя е същата ситуация. Иво и аз се запознахме на 17 и се отделихме от родителите си. Така че историята се повтаря. Но това беше нещо непредвидено. Представяхме си, че ще му харесат приключенията и че ще пътуваме заедно, четиримата, години наред. Но сега сме само трима...

- Коя е следващата ви дестинация?

- В момента сме в Гренада. От тук продължаваме на юг към Тринидад и Тобаго. После обратно на север към Барбадос. Оттам обратно към Мартиника, Сен Мартен и Порто Рико. Оттам, на юг към Колумбия, от Колумбия към Панама. През канала, от другата страна. После Еквадор, Перу. От там Галапагос и от там.... 3-4-5 седмици до Френска Полинезия, живот и здраве. Всичко това ще отнеме много месеци и плановете могат да се променят.

29597

- Няма как да не попитаме - къде се намира пейката с най-хубавата гледка?

- Пейката с най-хубавата гледка се намира там, където се намираме в момента, винаги, където и да сме. Ако няма пейка, си я представяме, построяваме я във въображението ни, изчакваме малко да изсъхне боята, сядаме и се любуваме на гледката.

*

Прочетете техния разказ за пристигането им в Куба.

Прочетете разказа за гмуркането им до подводния скулптурен музей в Гренада. 

Можете да следите приключението на Мира, Иво и Мая в техния блог, където подробно са описани приключенията им и има много снимки. Можете да ги откриете и във фейсбук, където има още повече снимки и кратки видеоклипчета

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Маргарита Митева, 29.11.2014 | 22:38
Винаги ще има хора,които са скептично настроени към свободата.Тяхна воля.Аз.... завиждам на това семейство благородно!
Dimka Bozhilova, 06.11.2014 | 23:50
Толкова ми беше интересно да чета ...дерзайте хора, живейте както ви идва от вътре - щом можете и щом го искате ..бъдете здрави и попътен вятър!
Marina Staneva, 05.11.2014 | 22:24
Невероятно хубаво.Вие сте щастливи хора,избягали от забързаното ни ежедневие,което скъсява живота и само болести причинява.Наслаждавайте се колкото може повече.И аз с моето семейство бих искала така да живеем.Истинско предизвикателство и голямо приключение е вашия живот.
Nataliya Neykova, 05.11.2014 | 15:49
За мен това е като в приказка,възхищтавам се на това задружно семейство,за начина по които са решили да си изживеят живота,но човек трябва и да е здрав психически и физически и подкрепата на единия към другия и най вече любов и тръпка м/у двамата,но много от нас са го пропуснали този момент,Голяма роля играе начинът на живот,среда,възпитание и на не последно място и държавата в която живеем.В голям стрес се живее тук,няма спокойствие,тази борба за надмощие ,власт и пари,погуби целия ни български народ,по точно обикновенните трудови хора,така ,че пож2лавам на това семейство здраве и нови приклюмения и ние да ги четем и да им се възхищаваме,На добър път!
Andrey Edrev, 05.11.2014 | 14:39
"Свободните хора, възпитават свободни хора".
Irena Dimitrova Stoyanova, 05.11.2014 | 07:34
Възхищавам се и стискам палци за безоблачно време!!!
Nedjo Troubadour, 04.11.2014 | 16:45
Bravo, mnogo krasivo!!
Абонирайте се за нашия бюлетин