10 свежи книги за наука - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
10 свежи книги за наука
10 свежи книги за наука

Алберт Айнщайн, чиято изплезена снимка вероятно е първото, което би ни хрумнало, когато чуем „учен“, е както винаги в десетката: „Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с опит.“

Благините на цивилизацията, на които се радваме днес, са резултат от опитите на отдадени безрезервно на науката първопроходци, чиито велики открития за пореден път сочат: науката е мощният двигател, който движи човечеството напред. Издателство „Изток-Запад“ предлага 10 свежи книги за наука, които са прекрасно въведение в изумителния свят на науката.

„Гениални и когато грешат“, Марио Ливио

Определян от мнозина като „най-големия популяризатор на науката в нашата галактика“, видният астрофизик Марио Ливио детайлно проследява идеите и теориите на петима изтъкнати учени от последните два века – Чарлз Дарвин, Лайнъс Карл Полинг, Уилям Томсън (известен като лорд Келвин), сър Фред Хойл и Алберт Айнщайн. Подходът на Ливио обаче е екстравагантен: акцентира не на безспорно великите им, работещи и днес теории и идеи, а на по-малко известните им гафове. Под „гафове“ авторът разбира по-скоро сериозна концептуална неточност, която е в състояние да постави под въпрос цели теории или мащабни проекти, или дори заплашва – по един или друг начин – да забави прогреса в науката. Резултатът на анализа е недвусмислен: „Не просто пътят към победата е застлан с провали, а колкото по-голям е успехът, толкова по-големи са издънките, които дебнат зад ъгъла.“
Посветена не на научните върхове, които петимата учени олицетворяват, а по-скоро на мисловните процеси и препятствията, през които те са минали по пътя към великите си открития, книгата показва как, макар и когато грешат, тези гениални умове по парадоксален начин са довели до впечатляващи пробиви в разбирането ни за света – все пак Айнщайновата космологична константа продължава да тласка напред развитието на физиката, а теорията на Дарвин става надеждна основа на днешната синтетична теория на еволюцията.

*

„Частица на края на Вселената“, Шон Карол

Известният физик от Калифорнийския технологичен институт Шон Карол разкрива по невероятен начин как жаждата за знание на човечеството успя да доведе до може би най-великото научно откритие на нашето време – новите перспективи отвъд бозона на Хигс.
"Частицата на края на Велената" е нов, революционен и търсен десетилетия наред способ на мислене, отвеждащ ни в поразителния свят на тъмната материя – и дори отвъд нея. На разбираем език авторът описва защо Хигс-бозонът е толкова специален: без него не бихме могли да разберем защо елементарните частици имат маса. Днес, твърди още Карол, вече разполагаме с неуловимата част(ица) от пъзела на материята – атомите и силите, на които се основава съществуването на всичко, което ни заобикаля. „Частица на края на Вселената“ ни въвежда зад кулисите на Големия адронен ускорител на частици в Швейцария и ни запознава с теоретиците, инженерите и експериментаторите, участвали в процеса, а авторът разяснява по увлекателен начин физиката от гледната точка на бозона на Хигс, добил популярност като „частицата бог“.

*

„Паранормалното“, Ричард Уайзман

Известният британски учен проф. Ричард Уайзман обяснява необяснимото по абсолютно обясним начин, включително удивителни на пръв поглед истини за духове, ясновидци и преживявания извън тялото (за някои комични, за други страшни). Това е най-прекият път да се докааже, че не съществуват паранормални явления? Да, точно така. А това води до логичния въпрос: Защо тогава толкова много хора твърдят, че са преживели нещо свръхестествено?
В „Паранормалното“ Уайзман дава логичен отговор на този въпрос: именно логиката трябва да ни води до корените на паранормалното. Захващайки се с тези на пръв поглед маловажни от гледна точка на науката занимания, авторът основателно проучва дейността на човешкия мозък, поведението и убежденията на хората. В предговора на книгата той пише: „Подобни занимания биха си стрували, ако съумея да отместя поглед от съществуването на самите феномени и вместо това се съсредоточа върху дълбините на онази завладяваща психология, която се крие зад човешките вярвания и преживявания.“
Уайзман ни запознава отблизо с куче, набедено за екстрасенс, с опитите на някои учени да фотографират душата, показва как една гумена ръка може да ни разкрие истината за астралното летене, как да „напускаме тялото си“ и да установим как мозъкът ни решава къде точно се намираме в конкретния момент. Авторът предлага различни тестове и интересни методи, чрез които всеки сам може да се докосне до невероятното.

*

„Пулсът на слънцето“, Боб Бърман

Изтъкнатият учен Боб Бърман насочва вниманието ни към същинския ядрен реактор, който е породил и поддържа живота на нашата планета – Слънцето! Да, туптящото сърце на Слънцето е пулсът на живота тук, на Земята. От древните, едва ли случайно белязали пътя му при Стоунхендж, до съвременните учени, разкрили реакцията на ядрен синтез, превръщаща масата в енергия, човечеството винаги се е стремяло да разкрие горещите загадки на огненото кълбо, което осветява планетата ни. В тази жизнена биография на Слънцето Бърман покрива цялата палитра от звездното му раждане до бъдещата му зрелищна смърт, наблягайки на чудното и увлекателното, а и на смехотворните грешки, егоистичните битки и блестящото вдъхновение на хората, опитали се да проникнат в дълбините на неговата сила...
Предназначено за всеки, който иска да опознае света, а също и мистериите отвъд него, изданието „Пулсът на Слънцето“ е изпълнено с богата обща култура, прекрасен стил, чаровен хумор и увлекателно остроумие, спечелили на Бърман широка популярност.

Прочетете откъс от „Пулсът на слънцето“.

*

„Изграждане на съзнателния мозък“, Антонио Дамазио

Съзнанието е най-яркият отличителен белег на човешкия род. То е феноменална особеност, която се изразява в притежаването на „ум“ (набор от мисловни способности), като мислещият е и изпълнител – в идеалния случай – на своята роля на голямата сцена на живота. Съзнанието е „Аз“, който изследва едновременно и вътрешния, и заобикалящия ни свят, винаги готов за действие универсален посредник. Съзнателността обаче не е просто будност – изграждането на съзнателен мозък е сложен процес, в който емоциите имат ключово значение. „Изграждане на съзнателния мозък“ е книга, която преобръща конвенционалните схващания за мозъка. Основавайки се изцяло на еволюцията, авторът Антонио Дамазио твърди, че дори едноклетъчните организми (например амеби или бактерии) имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. При тях се срещат примитивни емоции, които са предвестник на преживяванията на болка и удоволствие. Дамазио нарича процесите, чрез които организмът стабилизира тялото си, хомеостаза. Невроученият изследва мястото на този процес в еволюцията на нашия вид, като обръща специално внимание на парадоксалната на пръв поглед теза: за да можем да мислим, трябва първо да изпитваме емоции.

*

„Рибата в мен“, Нийл Шубин

Защо изглеждаме по начина, по който изглеждаме? Видният учен Нийл Шубин, палеонтолог и професор по анатомия, един от откривателите на уникалния фосил Tiktaalik – „рибата с ръце“ – разказва историята на нашите тела така, както тя не е била разказвана никога досега. Изследвайки изкопаеми и тяхното ДНК, Шубин показва, че човешките ръце вероятно произхождат от… рибешки перки, главите ни пък са сходни с тези на отдавна измрели безчелюстни риби, а основните части на нашия геном функционират също като тези на червеите и бактериите. По този начин смайващото съдържание на „Рибата в мен“ ни кара да видим себе си и околния свят в съвсем нова светлина. От изследванията на Шубин научаваме още, че преминаването от живот във водна среда към живот на сушата се е нуждаело от бавно приспособяване – преди 375 млн. години Tiktaalik е бил в стадий на еволюцията между риби и животни, които могат да ходят. Става дума за хищник, който е достигал дължина няколко метра, имал е остри зъби, а главата му е напомняла тази на крокодил. Животното е описано за пръв път през 2006 г. и е притежавало много от характеристиките на рибите – примитивна челюст, плавници и люспи. Същевременно обаче е имало глава, врат, ребра и наченки на крайници, характерни за сухоземните обитатели. Като изследвали части от черепа му, учените установили, че е налице трансформация на някои вътрешни структури на Tiktaalik, за да може да се движи на сушата и да диша.

*

„Животът на свръхземите“, Димитър Съсълов

През 1543 г. Николай Коперник започва това, което по-късно Кант ще нарече „Коперникански преврат“ в науката: показването на несъстоятелността на геоцентричния модел на Вселената, доказвайки, че нашата планета не е в центъра на Космоса. Почти петстотин години по-късно започналата тогава революция върви към своя завършек. Точно както Земята не е центърът на Сътворението, така и животът върху нея (може би) не е уникален и свойствен само за нея...
Изтъкнатият астроном Димитър Съсълов – международно признат учен и професор в Харвардския университет – умело ни повежда на лов в търсене на обитаеми планети и извънземни форми на живот. В увлекателната си книга „Животът на свръхземите“ Съсълов разказва как откриването на т.нар. „свръхземи“ (скалисти планети като нашата Земя, но обикалящи в орбита около други звезди) могат да дадат отговор на основните въпроси за произхода на живота тук... а и навсякъде другаде. Разбира се, възможно е да успеем преди това да намерим отговорите първо на Земята. След като проф. Съсълов и други астрономи вече са открили планети, в чиито атмосфери се наблюдава смес от химични елементи, съвсем различна от познатата ни, учените започнаха да изследват невижданата до този момент биохимия, която би могла да се случва на подобни извънземни светове. Това познание може директно да бъде използвано в синтетичната биология, целяща създаването на изцяло нови форми на живот. Ето защо е по-вероятно да открием „извънземния“ живот най-напред тук, в някоя земна лаборатория, а не на далечна планета, намираща се на хиляди светлинни години от нас.
Невероятната „Животът на свръхземите“ е спиращо дъха пътешествие, разкриващо съвременните усилия, търсещи отговор на вечния въпрос: Сами ли сме във Вселената?

*

„Как работи умът“, Стивън Пинкър

Защо ли се влюбват глупаците? Защо годишната заплата на един мъж расте средно с 240 долара за всеки сантиметър в повече от ръста му? Дали оптическите илюзии ще ни позволят да надникнем в човешката душа? Свежият, дързък, понякога дори скандален психолог от МТИ Стивън Пинкър отговаря на всички тези въпроси и на още много други в своето страхотно забавно, впечатляващо изследване на съвременната наука за мозъка „Как работи умът“. Ученият твърди, че Дарвин заедно с хитроумни компютърни програми са ключът към разбирането на самите нас. Но същевременно Пинкър успява да вмъкне съвсем уместно и „Стар Tрек“, „Междузвездни войни“, история, литература, комедийният актьор У. К. Фийлдс, Моцарт, Мерилин Монро, сюрреализма, експерименталната психология и Мулей Исмаил Кръвожадния с неговите 888 деца…
Ценната книгата дава отговор и на редица други, ключови за разбирането на функциите на мозъка ни въпроси: какво ни прави рационални – и защо толкова често сме ирационални?; как се справяме с непонятностите на морала, религията и съзнанието?; какво ни радва, плаши, ядосва, отвращава или възбужда сексуално?; защо се влюбваме?; как виждаме в три измерения?

*

„Моралният пейзаж“, Сам Харис

Дали ценностите и привичките на другите общества, които на пръв поглед са непонятни, да не кажем чудати, са по-низши от нашите? Кой задава „точното“ определение за „добър“ или за „морален“, по което трябва да се ръководим, когато даваме оценка или изказваме мнение за нечия постъпка? „Моралният пейзаж“ ни показва, че – противно на общоприетото схващане – науката не само може да поставя подобни въпроси, но може и да им отговаря. В тази изключително провокативна книга Сам Харис – философ и невроучен – свързва морала с останалата част от човешкото познание. Според автора моралният релативизъм е просто заблуда – и то заблуда, за която човечеството е принудено да плаща все по-висока цена. Използвайки опита си като философ и специалист по невронаука, както и онова, което е научил на фронтовата линия на „културните войни“, Харис ни предлага книга, която може да промени изцяло бъдещето на науката и да предложи нова, стабилна основа за човешко сътрудничество.

*

„От Александрия до интернет: да преоткриваш знанието“, Иън Макнийли и Лиза Улвъртън

Авторите на „От Александрия до интернет: да преоткриваш знанието“ са хора, които отлично съзнават в какъв свят живеем днес: в един от циклично повтарящите се периоди в световната история, когато настъпващите все по-мащабни промени в икономиката, културата и технологията повдигат и щекотливи въпроси за създаването, опазването и предаването на знанието. Как да се адаптираме към променящите се условия, за да сме сигурни, че културата ще е в състояние да се възпроизведе? Какви нови институции са нужни, за да организират и предават знанието, при това в многообразната му цялост? Анахронизъм ли са библиотеките в класическия им вид? Каква ще е съдбата на университета, възникнал още през средните векове? Все така ли ще е оправдано очакването, че научният прогрес ще подобри нашия живот? С какво електронните медии допринасят за производството на знание и неговото разпределение в слово и образ?
Иън Макнийли и Лиза Улвъртън представят и развиват „От Александрия до интернет: да преоткриваш знанието“ със знаене, увлекателност и вещина, а книгата им е едновременно провокативна и образователна разходка из социалното и информационно съзряване на човешката цивилизация, която дава отговор на тези и още много въпроси… 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин