Алеко Константинов - щастливият пътешественик (цитати) - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Алеко Константинов - щастливият пътешественик (цитати)
Автор: Peika.bg
Алеко Константинов - щастливият пътешественик (цитати)
Снимка: Свилен Енев

Алеко Константинов – писател, публицист, юрист, демократ, планинар, пътешественик. Той е един от малцината, които рисуват най-изкусните словесни образи на българската природа. 

Константинов се ражда на 13 януари 1863 г. в Свищов в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Първите си писателски стъпки прави с поезия. По-късно става ненадминат автор на сатирични фейлетони, остра публицистика и пътеписи от България и света. Спечелва си прозвището Щастливеца, както се иронизира сам в едно от произведенията си.

Първата му по-зряла творба е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894 г.), в който описва пътуването си до Америка. Освен това проследява цивилизационните разлики, темперамента и нравите на американския и българския народ.

По инициатива на Алеко се създава първото туристическо дружество в България. Неговото начало е поставено с изкачването на Черни връх на 27 август 1895 г., което е и първата форма на организиран туризъм в страната ни.

Щастливеца много обича пътешествията и посещава различни части на света. Участва в международни изложения в Париж, Прага и Чикаго. По време на пътуванията си търси добрите примери от европейската и американската култура, за да ги приложи в България. Там той намира вдъхновение за някои от най-емблематичните си произведения. Въпреки критика към типичните балкански черти на българина творецът силно вярва в светлото бъдеще на родината си.

Нека си припомним някои от най-знаковите му цитати за пътешествията и величествената българска природа:

"Опознай Родината, за да я обикнеш!"

*

"Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града."

*

"Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!"

*

"В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание..."

*

"А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада; по каменаците и сипеите на тези прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите-ярета и дразнят апетита на плавно летящите над скалите орли; към творчеството на природата виждаме вече и делото на човешката ръка: в самото сърце на тези грандиозни скали зее новата незасъхнала рана - тунелът, с красива подковообразна извивка, а сърдитият Искър е обезсилен с разкошния железен на каменни стълпове мост, - и взето всичко, със сгушения и на дъното кацнал манастир заедно, представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни за разходки около българската столица."

*

"Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите."

*

"Господа, изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете; в него се крие потенциална сила, намерете здрав импулс и я превърнете в жива сила."

*

"Има бъдеще нашата хубава България!"

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин