Асен Павлов - директор на „Чинари“: Фолклорът е златното яйце,което не осъзнаваме, че имаме! - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Асен Павлов - директор на „Чинари“: Фолклорът е златното яйце,което не осъзнаваме, че имаме!
Автор: Боряна Кръстева

През последните години българските традиции се завръщат в ежедневието ни, като се мине през дрехите, храната, интериора, музиката.

Избрахме да ви срещнем с един човек, за когото българският фолклор не е екзотика или непознато съкровище от бабиния скрин, а целият му живот. Представяме ви директора, хореограф и продуцент на първия частен ансамбъл в България „Чинари“ - Асен Павлов.

В края на 2018 г. ансамбълът отбеляза своя 25-годишен юбилей с бляскав спектакъл, събрал най-доброто от пъстрото им творчество. Сега по инициатива на Асен Павлов на една сцена ще се качат някои от най-емблематичните български артисти, сред които: „Мистерията на българските гласове”, Стоян Янкулов – Стунджи, „101 каба гайди”, група „Еtnotix”, трио “Булгарина” и Чинари Дръмс. Те, заедно с виртуозните артисти от ансамбъл „Чинари“, ще представят спектакъла „ВРЕМЕ ЗА ФОЛКЛОР“ на 15 април в зала 1 на НДК.

От спектакъла разговорът се пренесе към мъдростта на фолклора, важността на личния пример и духовността в нашето съвремие. Приятно четене!

62124

Последният спектакъл, който подготвяте, се казва „ВРЕМЕ ЗА ФОЛКЛОР“. Сега ли е времето за фолклор наистина?

Точно сега е времето за фолклор. Щастлив съм, защото преди няколко месеца бяхме в зала 1 на НДК с юбилейния ни спектакъл "25 години  ансамбъл „Чинари“", а сега сме с друг спектакъл - „ВРЕМЕ ЗА ФОЛКЛОР“ и всичко това е благодарение на нашата публика. Всички участващи артисти искаме да накараме хората да се почувстват още по-горди, след като изгледат спектакъла. Да покажем, че фолклорът е онова златно яйце, което ние не сме осъзнали, че имаме. Българите стърчим над всички останали народи именно с този многопластов фолклор. Тук не става въпрос само за сценичното изкуство, а за целия обреден, годишен цикъл на българската народна традиция.

На какво се дължи възраждането на интереса към българския фолклор през последните години?

Сигурно търсим баланса, който присъства във фолклора, а отсъства в битието ни. Там се чувстваме истински. Повече отвсякога имаме нужда от българската традиция, за да намерим спокойствие и изгубените във времето ценности. Столетия наред този фолклор е бил съхраняван мъдро, надграждан е, пресяван е и е останало само най-доброто.

А какъв е съвременният фолклор?

За мен той е изключително вулгарен, изпразнен от съдържание. Почти не откривам нещо, което би ме извисило. В старинния устен фолклор нещата са казани в прав текст и поуката ти остава в главата. Който се е докоснал до него, няма как да не се преклони пред народната мъдрост. Българинът е мъдър човек, а българката още повече...

Значи опираме до личния пример и личната отговорност?

Разбира се. Чак сега, след 20-30 години, когато българското семейство и образование бяха разбити, нашите управници започнаха да говорят за образование, култура, спорт, духовност. Чудят се защо ги няма. А какво правим, за да ги има? Кой си изгони народа от златната земя, наречена България?

Според мен имаме нужда от ясна цел, която не е в рамките на година-две. Нужен е дългосрочен поглед, за да знаем, че след 20, 40 години ще стигнем определено ниво. Смятам, че в България все още има достатъчно експерти в областта на образованието, културата и спорта, които могат да подпомогнат тези процеси. Те биха могли да изготвят платформа, на която да се изгради духовността. Само тя ще ни спаси от всички материални, социални, политически и икономически проблеми. Духовното извисяване е в основата на всяка просперираща държава.

Какво успяхме да съхраним като народ?

Успяхме да съхраним българския фолклор – в семействата, в читалищата, в културните институции. Във фолклора всичко е ясно, подредено, там не можем да се колебаеш. Красивото е красиво, грозното е грозно. Неправдата е описана в притчите и легендите. Влезте в една старинна къща и там ще откриете закодирана, българската мъдрост, каквато днес не може да се види в съвременния дом.

Може би, това е, защото хората са мислили какво ще остане след тях?

Да, а сега цялата дезинформация, която е около нас, ни кара да живеем ден за ден. Машините и технологиите изместиха човека, изместиха духовността. Все неща, които не са за пример.

62122

Какво да направим, за да сме за пример?

Трябва да се инвестира в българското образование. Днес българското семейство е разбито по икономически причини. Любовта свършва, когато не можеш да си платиш сметките. Тогава мъжът става шофьор на тир, а жената заминава за чужбина, за да гледа възрастни хора, а детето остава в България, да го гледа бабата. Какво семейство е това? Всеки месец се пращат някакви пари и родителските задължения приключват. Парите не изграждат душевността на един човек. Да, те са необходими, но не са заместител на възпитанието. Затова трябва да се инвестира в българското училище. Влизайки в училище, децата трябва да видят едни ерудирани преподаватели, които да им дадат ново начало за израстване тук в България.

Вие също обучавате деца? От какви семейства са те?

Децата, които идват при нас, са от много отговорни семейства. Другите не идват, няма кой да ги доведе...

Сещате ли се за някоя българска пословица или поговорка, която най-добре да илюстрира нашето съвремие?

„Който не работи, не трябва да яде!“ Работа, работа и пак работа. Няма работници, няма кой да произвежда нищо. Как искаме да имаме икономика? Истината е, че на никого не му се работи.

Защо?

Защото няма ясна визия, че чрез работа можеш да се чувстваш добре и да просперираш. Няма го примера. Човек сравнява заплатата си с тази в Европа. Вижда с какви пенсии живеят родителите му, които цял живот са работили. Този двоен стандарт на един континент, на едни общества, които са изключително близки, е истинско разделение. Това много демотивира младите хората.

Оптимист ли сте?

Ако не бях оптимист, нямаше да съм в България. Но този оптимизъм е много умерен, реалистичен. Не смятам, че хората, които биха направили така, че българите да живеем по-добре, са точно хората, които ни управляват. Мисля, че личностите, които могат да променят нещата, са между нас. Политиците имат строги правила, по които трябва да управляват, а за да накараш един човек да направи нещо, трябват духовност и вяра. Някои неща не стават със закони или със сила. Затова според мен българското образование, култура и спорт трябва да са приоритет номер едно в следващите 50 години. Нужна ни е една здрава и образована нация. За мен това е стратегия да спасим България, защото това, че в паспорта ти пише, българин, не те прави такъв.

Какво те прави българин?

Мен ме прави българин отговорността към хората, които са ме просветили – семейството, учителите ми. Българите ме правят българин. Не ме прави земята, природата или забележителностите. Но сега сме в положение, в което, всички трябва да помогнем България да върви напред.

Как да помогнем България да върви напред?

С личния пример. Аз давам пример на хората около мен и нищо няма да ме откаже да го правя. Трудно ми е, но какво по-добро от това да следваш идеологията си. В моя случай, аз съм човек, който иска да съхранява и предава българската традиция и фолклор, да обучава в сферата на танца, да дава пример на младите, за да могат да продължават по този път и да се чувстват щастливи и достойни българи.

В момента нашият народ сякаш е на кръстопът, но не трябва да бягаме, защото имаме здрави и дълбоки корени. Все пак има надежда и тя е в духовността! Фолклорът, който е нейният събирателен образ, е истински пример как трябва да живеем и как да бъдем заедно! Наистина дойде „Време за фолклор“! Заповядайте на 15 април в зала 1 на НДК, заедно да се насладим на поредният проект „Ансамбъл Чинари и приятели“.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин