Чудили ли сте се какво пишат в блоговете, книгите и записките си пътешествениците, които за пръв път посещават България? Подбрахме за вас няколко мнения на чужденци, след като за пръв път са стъпили на българска земя. Вече прочетохте някои от тях, сега вижте втора част.
„Красиво грозна. Оксиморон, но не мога да измисля по-подходящо описание на София. Тя е град в преход, нащърбен по краищата, вълнуваща и любопитна смесица от останки от Източния блок и модерни идеи от Западния блок. Красива? Трудно. Няма го типичния за много други европейски столици хубав стар град, само скучни бетонни блокове в съветски стил, които могат да бъдат описани само като гротескни грозилища.”
Пуон, Канада, в блога си
* * *
Джеймс (САЩ) обменя пари в чейндж бюро в София, забелязва, че са му дали по-малко пари и се опитва да поиска цялата сума от жената зад дебелото стъкло на будката. Докато настоява пред служителката, приятелката му Ем стои е отвън, пред входа. „Чух тихо почукване по стъклото. Обърнах се и видях Ем с лице към стъклото, а до нея - едър, набит българин, който се беше втренчил в мен и Линкс. Ем посочи мъжа и поклати отрицателно глава. Тогава осъзнах, че бяхме в капан в будката между жената и горилата. Касиерката не беше направила грешка, знаеше много добре какво прави. Пред избора да си тръгнем с подвита опашка или да свършим погребани под някой паркинг, избрахме да си тръгнем с подвита опашка и с половината от парите, с които дойдохме.”
Джеймс, в блога си
* * *
„След като пристигнахме в Пловдив, взехме такси, за да стигнем до хостела си. Въпреки че таксиметровият шофьор не беше много сигурен къде отива, всеки път, когато се загубваше, спираше таксиметъра, което го прави възможно най-честния таксиметров шофьор по време на пътуването ни... [...]
Ще спомена и нещо за обслужването в българските ресторанти – като цяло, всички сервитьори са с кисели физиономии и УЖАСНО бавни, но така поне забелязваш, когато има добри. По-голямата част от храната е доста вкусна.”
Фиона и Вики, Великобритания, в блога си
* * *
„Тъй като имах време и всички говореха за това място, реших да направя малко отклонение към Велико Търново, така че се отправихме със следобедния влак в петък, като си мислихме, че два дни ще са достатъчни. Това е четвъртата ми нощ тук и трябва някак си да се откъсна, защото това е страхотно малко градче, което изглежда те улавя в капана на синдрома „само още един ден”.
Джейн, Австралия, в блога си
* * *
„Повечето сгради в София се разпадат, но сякаш на никого не му пука. Ориентацията, докато се разхождате, е доста трудна, защото повечето табели с имената на улиците са само на кирилица и по някаква причина се намират на средата на пресечката, а не на ъгъла. Но попитайте който и да е местен и той ще се радва да ви помогне, ако говори английски. Повечето са много дружелюбни към туристите.[...]
Българите истински харесват чужденци и са щастливи и донякъде удивени защо сте избрали България вместо Френската Ривиера за почивката си. Казвам на хората, че живея в Маями и често получавам отговор: Какво, по дяволите, правиш тук!?“
Джереми, САЩ, в блога си (прочетете интервю с него)
* * *
"София може и да няма някои от градските аспекти на много големи европейски градове, но намирането на безплатен Wi-Fi сигнал с безупречна скорост, докато си вървиш по улиците, прави градове като Париж, Берлин и Рим да изглеждат като деца-аматьори.[...]
Това, което прави източноевропейските градове още по-интересни, е контрастът между рушащите се посткомунистически части срещу феномена на напредъка и модерното развитие на места, заедно с няколко инжекции древна история“
Норбърт, САЩ, в блога си (прочетете интервю с него)
